Трябва да спасим самотните, болните и бездомните българи
Не трябва ли най-сетне всички да отместим от съзнанието си днешната социална и икономическа несполука и да посветим живота си на завещаните още от дедите ни духовно-нравствени и хуманитарни идеали? Защото, въпреки житейските злокоби, по презумпция няма лоши хора, но и най-добрият, като го ударят – и той отвръща с удар; вземат ли залъка му – и той посяга към чуждия...
„Кръв за кръв, зъб за зъб”, както се казва! Но всеки може със своето човешко свещенство да преоплоди диваческата си свирепост в духа на обичта, на саможертвата за ближния, на милосъзиданието.
Напоследък често виждам по телевизиите изоставени и потънали в погребални руини стотици села и махали из цялата ни страна – всички те вече неспасяемо обречени на догробна душевна и физическа гибел. А най-зловещото е, че сред тях са останали да вегетират като в преизподня напълно самотни стари, болни и немощни мъже и жени... В някои селища дори са останали по един човек от някогашното многобройно население.
Не мога да повярвам, че в днешния ни – уж вече социално благоденстващ, модерен, образован и пренаситен с високохуманитарни идеали миротворен свят, е възможно да живеят из цялата ни страна като нощни вампири толкова самотници, и то често в населени места, отдалечено едно от друго на десетки километри сред пущинак, без пътища, превозни средства, магазини с хранителни стоки, без електричество, телевизия, радио и други комуникационни средства, без нито един лекар, фелшер, медицинска сестра, линейка за „Бърза помощ”, аптека, та дори и съсед.
И затова се запитах: възможно ли е с надежден успех да избавим от страданията тези наши изоставени сънародници и даже деца? Можем, стига да скрепим в единство душите и мислите си в името на милостта, съвестта, добродеянието, гражданската отговорност. Но не с перманентните през последните години телефонни дарения по един лев, защото това са „паратики работи”, както назовават подобните дела из харманлийска околия, а с нещо по-кардинално.
Например да се създаде Национален комитет за избавлението на нашите сънародници и изоставени деца от клетостта им на самотници, болни, изнемогващи, страдащи, стенещи (да речем под егидата на Червен кръст, или друга авторитетна организация, но с решение на Министерски съвет).
Вярвам с цялата си неизразима наивност, че ако се създаде с твърда и неотстъпчива воля подобен Национален комитет, за кратки месеци всички обречени на самотния си ужас и социална нищета наши събратя ще могат облекчително да въздъхнат.
За целта следва да се организира Национална дарителска подписка. Дори и най-бедният сред няколкото милиона сънародници може да притури към общата дан скромната си еднолевка. А като към благородното дело се присъединят и съответните държавни и обществени институции, благотворителни фондации, Червен кръст, кметствата по места и пр., както и замогналите се след т.нар. „преход“ бизнесмени, банки, партийни организации и политици, както и стотиците хиляди нашенци, заселили се из чужбина, тогава би могло да се събере сериозна сума.
Тогава с тези финансови средства в съвсем кратки срокове може да се преустроят изоставените из цялата страна стотици, но все още годни за обитаване здания, като заедно с това се пристъпи и към застрояването на нови сгради. Така тези наколкостотин бедни, болни, немощни и изтерзани самотници ще бъдат настанени в места, където ще получават доживотно обгрижване. А към тях могат да се подслонят и изоставените деца, които чрез общуването си с по-старите хора ще се спасят от ужаса на самотата, болестите, страданията, отчаянието и страховете. Така хем възрастните ще имат своите „внучета”, а те пък своите „дядо” и баба“...
Можем ли да го направим? Можем. Само трябва да повярваме в човеколюбивото послание и тогава чрез добрите ни дела всеки от нас ще се изпълни с истинска любов към бедстващите ни сънародници, освен и към Родината ни.
Като пък се приеме тази идея, тогава ще помислим и какво още може да се направи с изоставените селища, къщи, земи, плодни градини, ливади…
Затова нека пребъдем. Защото, ако не го направим днес, утре земната угроза ще последва всеки от нас. Така че това ще бъде всеобща духовна и висока хуманитарна извисеност, пред която трябва да коленичим благодарствено, в името на ново и спасително възраждане от днешната ни социална окаяност, самота, болести...
