Върховният касационен съд сложи край на сагата с претенциите на мюфтиите
Автор: Десант
Главното мюфтийство на мюсюлманите в България загуби делото за правоприемството на над 1500 имота, собственост на някогашните мюсюлмански общини и благотворителни организации, съществували до 1949 г. Така претенциите на изповеданието за собствеността върху карловската Куршум джамия, старозагорската Ески джамия – сега Музей на религиите, кюстендилския молитвен дом „Фатих Мехмед“, сградата на Историческия музей в Кърджали и редица други паметници в страната вече окончателно отпадат.
Върховният касационен съд (ВКС) потвърди решението на Софийския апелативен съд от миналата пролет. Спорът касаеше имоти, много от които отдавна са частна или държавна собственост. Магистратите определиха, че признаването на правоприемство може да засегне материални права на различни субекти. Значителна част от тях са в селища, където от години не живеят компактни маси мюсюлмани.
Решението е окончателно и мюфтийството трябва да плати 6000 лева разноски по делото.
Новината за финала на съдебната сага с претенциите на Главното мюфтийство за собствеността върху сградата на Историческия музей в Кърджали стана повод за импровизиран празник на служителите и те не скриха радостта и удовлетворението си от тази победа. „Това е справедливото решение, което очаквахме, и сега сякаш от плещите ни падна тежък товар. Но това е победа не само за нас, работещите в музея, а за всички жители на Кърджали“, коментира директорът на институцията Даниела Коджаманова.
Тя изтъкна, че през миналата година е направен основен ремонт на втория и третия етажи, където са изцяло обновени помещенията за експозициите. Монтирана е и система за видеонаблюдение и пожароизвестяване.
Делото по този казус тръгна в Окръжния съд в Кърджали на 25 февруари 2014 г., а на 16 юни излезе решението, с което искът на мюсюлманите за земята и сградата бе отхвърлен като несъстоятелен. Последва нов натиск от страна на изповеданието, което обжалва пред Апелативния съд в Пловдив това решение. През октомври тогавашният областен управител Бисер Николов депозира писмен отговор по въззивната жалба на Главното мюфтийство. В него той изложи аргументи за нейната неоснователност, както и за необходимостта решението на Окръжния съд в Кърджали да бъде оставено в сила, съобщиха от администрацията.
Заседанията по делото в Съдебната палата в Кърджали бяха гарнирани с протести, градът беше блокиран от полиция и жандармерия заради евентуални безредици, сградата беше отцепвана с метални заграждения и поставяна под засилената охрана на кордон от униформени, а до нея нямаше достъп с автомобили.
Казусът по реституските претенции на Главното мюфтийство бе решен в полза на държавата, представлявана от областния управител на Кърджали. Съдията докладчик по делото Веселина Кашикова заяви тогава, че няма и минимално съмнение в решението си. Мюсюлманското изповедание трябваше да заплати на държавата разноски в размер на 91 062 лева.
Освен музея, мюфтийството искаше да си върне и спортната площадка „Арена Спартак“, която е в пряко съседство с терена на историческата сграда. Парцелът е с площ от 8100 кв. м, ползва се и като летен театър, често и за политически митинги и концерти. Площадката е изградена през 1954 г. като амфитеатър с над 3500 места с доброволния труд и даренията на местните жители. С решението на ВКС обаче отпада и тревогата, че на това място в градския център може да бъде построена джамия, каквито страхове внушаваха лидери на изселнически организации в Турция.
Сагата с претенциите на мюфтийството за вакъфските имоти в Кърджали започна през декември 2013 г. Случайно или не, преди това вицепремиерът от кабинета на Реджеп Ердоган – Бекир Боздаг, пристигна на обиколка в България и огледа въпросните недвижимости. При визитата си в родопския град той бе придружаван от отцепниците от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов.
Тогавашният председател на Висшия съвет на мюсюлманите у нас Шабанали Ахмед подари на турския гост картина, изобразяваща уникалната музейна сграда. След което Мюсюлманското изповедание заведе в българските съдилища около 90 иска за връщане на собствеността върху претендираните имоти, а делата в различни градове провокираха мощни протести и сблъсъци.
Музеят, който Кърджали успя да си запази, е основан през 1963 г., но в началото на 1980 г. сградата е адаптирана за място на историческите експонати и е със статут на архитектурен паметник на културата. Емблематичното старинно здание е построено в началото на 20-те на миналия век по проект на руски архитект и първоначално е било предвидено за медресе – мюсюлманско духовно училище.
