270 са обектите, обявени за недвижимо културно-историческо наследство в Русе, от тях десетина се нуждаят от спешен ремонт
Автор: Георги Стоянов Иван Ванев
Над десет вековни сгради – паметници на културата в Русе се рушат и се нуждаят от ремонт, за да оцелеят. В дунавския град има над 270 исторически здания, които са означени като недвижимо културно-историческо наследство. Сред тях са редица антични крепости и местности, храмове, цели ансамбли, площадни пространства, административни и жилищни сгради. Както и русенските символи – Паметникът на Свободата и Доходното здание, настоящият музей – бивш дворец на Батенберг, къщата на Баба Тонка и др.
Община Русе е собственик на около 50 от сградите, обявени за паметници на културата, а на други 3 е съсобственик. Две от тях, намиращи се в централната част на града, са в изключително лошо състояние и продължават да са под заплаха от срутване. Това са двете части от първото застрахователно дружество в страната – „България“, в което някога се е помещавала и полицията.
През 2008 г. започнаха процедури по обезопасяване на сградата, съгласно предписания на комисия от общината съвместно с представители на Националния институт за недвижимо културно наследство. Преди две години от стара къща на главната улица „Александровска“, по която минават много туристи, пък падна цял балкон.
През 2014 г. пешеходната зона бе обезопасена със стоманена конструкция и предпазен екран. В бюджета на Община Русе са заложени средства за архитектурно заснемане на цялата сграда по нива и фасади и проект за временно укрепване на сградата и ремонт на покрива.
По-голямата част от останалите здания са частна собственост, но вече са издадени предписания за принуждаване на собствениците да предприемат необходимите действия и да приведат фасадите в по-угледен и безопасен вид в срок до година-година и половина, твърдят от Община Русе, като за 12 от зданията, процедурата дори вече е минала през съда.
Комисия на общинската администрация проверява състоянието на сградите и прави временно аварийно укрепване, средствата за което ще се търсят после от собствениците им.
Проблемът с рушащите се паметници на културата в дунавския град ни даде повод да си припомним кои са най-емблематичните негови сгради и символи.
Безспорно най-известно е Доходното здание, където днес се помещава Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“. То е построено в периода 1898-1902 г. Това е първата сграда след Освобождението, която русенци решават да вдигнат, за да има къде да се провеждат представленията на градската театрална трупа. Идеята била в нея да има и магазини и казино, които да носят доход на училищното настоятелство. Оттам идва и названието „Доходно“.
На 9 декември 1896 г. Общинският съвет в Русе обявява конкурс за изготвянето на архитектурен проект за театъра, който се печели от Петер Паул Бранг от Виена. На два пъти русенската община тегли заеми, като залага първо свои имоти, а след това и доходите си от клане на добитък, за да финансира строежа.
Аркадите на сградата са украсени с много пластични орнаменти и архитектурни детайли – стели, вази, кули и куполи. Трябвало е да има и седем скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната, но те не били одобрени от градската управа заради немския си тип.
Възложено било на българския инженер и архитект Т. Петров да ги преправи и побългари, като увеличи всички фигури на височина. Емблематичен за Русе е и Паметникът на свободата на централния градски площад. Той е издигнат, за да се ознаменува Освобождението на града, което настъпва на 20 февруари 1878 г.
На тази дата руски отряд начело с генерал Тотлебен влиза в града и приема ключа на русенската крепост от предалия се турски гарнизон. Жителите на дунавския град, предвождани от епископ Климент (Васил Друмев) посрещат освободителите с хляб и сол.
Две години по-късно поборническо-опълченското дружество в Русе лансира идеята за построяване на величествен паметник в чест на освобождението на града. За автор на мемориала е привлечен прочутият италиански скулптор Арнолдо Цоки. Художественият проект е изработен през 1906 г. по идея на арх. Симеон Златев и опълченеца Стойко Кефизов. Тържественото откриване на момумента става на 11 август 1909 г. в присъствието на министър-председателя Александър Малинов.
Паметникът на свободата в Русе е сред едни от най-красивите еднофигурни композиции в Европа. Пирамидалният ансамбъл завършва на върха си с висока 3,75 м статуя на жена, излята от бронз, която символизира освободена България. В основата й отпред има два бронзови лъва. Единият разкъсва с уста робските вериги, а другият пази меча и щита на свободата. От четирите страни на пиедестала има релефни изображения на сцени, свързани с българските опълченци.
Дворецът на Александър I Батенберг е друга знакова сграда в Русе. Той всъщност никога не е бил посещаван от княза. Красивата сграда е вдигната в периода 1879-1882 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер (по-късно австриецът се прочува, като проектира синагогата и царския дворец в София). След построяването й, в нея се нанася Окръжното управление на града. Зданието си спечелва прозвището „двореца на Батенберг“ заради изследване на местна архитектка, в което тя му дава това име заради открита от нея картичка, адресирана до „Двореца на Батенберг“.
Той се сдобива с най-мрачната си слава в началото на XX век, когато там се намира местната полиция. От онова време е известен като „Мантовата гробница". Под него имало тунел, който го свързвал с къщата на тогавашния околийски управник Мантов, за който старите русенци разказват, че подлагал на жесток побой арестантите в подземията.
След 1954 г. в Двореца е преместен Русенския исторически музей, но след земетресението през 1977 г. във Вранча зданието остава в много лошо състояние. Това налага преместването на експозициите, които се завръщат в реставрирания Дворец на Батенберг едва след 30 години, през 2007 г.
Къщата-музей „Баба Тонка“ отвори врати след четвърт век забвение и разруха преди по-малко от година – на 3 март 2015 г. Това е фамилният дом на нейния син – Ботевият четник Никола Обретенов. Къщата е построена през 1908 г., като през 30-те години на ХХ век стопанинът й посреща в нея множество гости от страната и чужбина, с което тя придобива голяма популярност.
През 1958 г. тук е разположена експозиция, разказваща за славната българка Тонка Обретенова и нейните синове Ангел, Петър, Никола и Георги и приноса им в борбата с турския поробител. Самата баба Тонка оказва неоценима организационна, морална и финансова помощ на основания от сина й Никола Обретенов Русенски революционен комитет.
Той е създаден през 1871 г. в собствената й къща и два пъти е определян като централен комитет за вътрешността – през 1874 и през 1876 г., когато единствен в страната след кървавото потушаване на Априлското въстание възстановява своята дейност и започва отново да функционира.
