„Външните“ сънародници запалиха пожара на бунта срещу правителството
Автор: Стефан Солаков
Политическите скечове, които редовно ни се сервират на родна земя, вече се прехвърлят и в чужбина. Незабравимите кадри от нашето посолство в Лондон неволно напомниха за паметния 10 ноември 1989 г., когато ченето на Тодор Живков увисна печално след новината за „освобождаването“ му от високите държавни постове.
По същия начин изглеждаше и премиерът Бойко Борисов, неприятно изненадан от гневните българи, дошли да разговарят с него и с вярната му свита в салоните на нашата амбасада в английската столица.
Пресслужбата на Министерския съвет се окопити след скандала едва когато разбра, че укриването му от българската общественост е безсмислено. В социалните мрежи вече бяха изтекли любопитни детайли от надговарянето на бате Бойко с освиркващите го нашенци.
Множеството телевизионни камери, които видяхме в залата, изведнъж ослепяха и онемяха, а големите телевизии се принудиха да използват само любителски кадри, и то няколко дни след политическото театро.
Както казах и в началото, изпростяването на държавната върхушка у нас е процес, който непрекъснато се развива и вече прехвърля границите на България. Родните управници свикнаха с безропотното поведение на местните репортери и автоматично пренесоха медийния си непукизъм и в чужбина.
Опарен от изненадващия шамар, който зашлеви премиера и двамата нахакани министри, политическият кабинет на господин Борисов вече ще бъде нащрек и ще се готви предварително за предстоящите неприятни срещи, които безспорно ще се множат и ожесточават.
Симпатичната пиарка на премиера госпожа Арнаудова е безспорното „бижу“ в политическия кабинет на Борисов. Тя първа усети каква буря се надига срещу нейния шеф и положи неимоверни усилия, за да го заслони и предпази от налитащите емигранти.
Наложи се бате Бойко да се сниши до прилазилата в краката му дама, за да изслуша спасителните указания. Сценката напомняше боксов ринг, на който удареният лошо състезател се опитва да разбере от треньора дали да продължи двубоя или да признае, че е нокаутиран от противника.
До тук случилото се в Лондон можеше да мине като поредния комичен спектакъл с атрактивното участие на Бойко Борисов. Неговите недодялани смешки вече са омръзнали до смърт на всички професионалисти, занимаващи се в сферата на масовите комуникации.
Напоследък „шоуто бате Бойко“ е може би единственият начин за събуждане на дремещото обществено съзнание и със сигурност е последният „гъдел“, способен да ни накара да му простим за големите безобразия, случващи се в държавата.
Когато примерът не се уморява да ръси като латерна заучените и вече досадни фрази за големите успехи на неговото правителство, за безкрайните магистрали, за милиардите, спечелени в борбата с контрабандата, и прочее втръснали се на народа пропагандни клишета, едва ли някога е помислил, че един простичък и кратък въпрос може да го цапардоса челно и постави в неудобно положение.
А той е: И какво от всичко това? С какво халът на българина се е променил към по-добро? Къде изтичат милиардите, натрупали се в държавната хазна, и защо все повече сънародници се оплакват, че живеят зле и не хранят надежди за бъдещето?
И накрая – защо, наистина, бяхме изпреварени от румънците, за които преди няколко години нашенските велможи говореха с пренебрежението на безспорни победители?
Именно с това неверие на нормалните българи в успехите на правителството се сблъска нашата високопоставена делегация в Лондон и за жалост реагира в стила на партийните секретари от времето на Тодор Живков.
Гневните българи, дръзнали да нарушат величието на бате Бойко, застанал пред тях с ръце в джобовете и със самочувствието на новоизлюпен Цезар, бяха обсипани с потоп от ругатни както от пресцентъра на Министерския съвет, така и от раболепните медии, обслужващи с фанатична преданост Бащицата.
Чухме и четохме недопустими определения като „провокатори“, „циркаджии“, „създатели на компромати“ и куп подобни нелепости, опитващи се да притъпят скандалния сблъсък между властта и независещите от нея свободни българи. И по-точно на прогонените от нея наши близки роднини, принудени да напуснат мизерията в Отечеството и да се спасяват на чужда земя.
Върху тях се стовариха отдавна забравените внушения на кварталните милиционери от тоталитарния режим, които слухтяха из софийските кафенета и кръчми и търсеха да закопчаят идеологическия враг.
Намесено беше дори и модерното днес страшилище, наречено Путин, и неговите агенти, които правели всичко възможно, за да капичнат бате Бойко, използвайки старите учебници на ДС и КГБ!?
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Учудва ме безспорното доказателство, че нашите най-високопоставени политици, на които сме поверили управлението на държавата, са зависими не от собствените идеали за благоденствие и просперитет на родината, а от неочаквани кукловоди – техните прессекретари, които на практика дърпат конците на публичните им изяви.
По същото време в София се състоя амбициозна конференция, на която мастити експерти и бивши държавни величия апелираха за обща национална доктрина и непреходни стратегии, които да поведат народа към единство и всеобща яснота за бъдещето на идващите след нас поколения.
Гръмки и безсмислени фрази, които могат да бъдат зачеркнати с един замах от мишкуващите на всички равнища чиновници в държавната администрация.
Печалните резултати от т. нар. реформи в образованието са поредното доказателство, че поговорката за царя и пъдаря е най-стабилната реалност в управленческата система на републиката.
Кой ще спре настъпващата от долу нагоре посредственост в нашата държава? Ако питате президента Плевнелиев, който отлетя да ни излага и в Южна Америка, България е център едва ли не на всичко положително в Европа!
За разлика от своя опекун Борисов, Роско Боско никога не рискува да се изправи директно срещу въпросите на „външните“ българи. Затова и си живее спокойно в своя свят на изкуствени усмивки и на политическа олигофрения.
От сега нататък гневът на „излишните“ българи ще расте като късно събудена пролетна лавина. Протестите в Калофер, Карлово, Сопот и останалите бунтовни селища в Средногорието, предизвикани от продажните чиновници в областта на образованието, стреснаха правителството и го предупредиха, че търпението на народа има своите граници.
Още задъхан от преживения резил в Лондон, Бойко Борисов набързо прие „въстаниците“ и с привичната си кръчмарска щедрост раздаде няколко милиона на закъсалите общини. Отново грешно решение, което ще му струва доста по-скъпо, ако изобщо е наясно с психологията на обидения българин.
В заключение ще поздравим независимите и свободни сънародници, които са напът да опровергаят мантрата за дългия зимен сън на нашата нация. Точно те ще принудят управляващите да се усъмнят в предлаганото електронно гласуване, което би могло да ги измете от дългогодишната власт, на която те така много се надяват.
Ще поживеем, ще видим.
Позволявам си малка корекция.Бойко не се срамува,а се страхува да общува с народа.Самият той е медиен продукт и може да живее само в благоприятна медиина среда,нещо нормално за тираните.
