Бургаският музей почита паметта на дългогодишния си директор с ценно издание
Автор: Веселин Максимов
Ако е вярно, че известен е човек, когото познават много непознати нему, това с пълна сила важи за без време напусналата този свят на 5 юни 2013 г. бургаска археоложка Цоня Дражева. Вече излезе от печат петият том на „Известия на Бургаския музей”, чийто дългогодишен директор беше тя. Съставител на изданието е нейният наследник и дългогодишен помощник Милен Николов.
Обемистият сборник е издаден именно в памет на незабравимата Цоня Дражева. В неговите 343 страници са намерили място 36 научни статии, чиито автори са водещи български изследователи в областта на тракологията, археологията, античната и средновековна история, античната архитектура, нумизматиката, сфрагистиката (наука, изучаваща печатите) и етнографията.
Сред тях се открояват имената на тези колеги и приятели на Цоня Дражева, които години наред са работели рамо до рамо с нея на десетките проучвания, на които тя беше научен ръководител.
Ако сте любители на историята, авторите, които присъстват в изданието, непременно ще ви направят впечатление: проф. Неделчо Неделев, проф. Малвина Русева, проф. Константин Тотев, проф. Казимир Попконстантинов и доц. д-р Росина Костова, проф. Иван Йорданов, проф. Валентин Плетньов, проф. Иля Прокопов, доц. Бони Петрунова, доц. Кръстина Панайотова, доц. Павел Георгиев, доц. Живко Аладжов, доц. Димчо Момчилов, доц. Иван Христов, доц. Христо Прешленов, доц. Стела Дончева, доц. Евгени Дерменджиев, Милен Николов, Димитър Недев, Драгомир Гърбов, Стоянка Димова, Мирослав Класнаков, Методи Златков и други.
Акцентът в изданието е поставен върху теми, свързани с проблеми на археологията в Черноморската зона, и основно върху елитните обекти на българския черноморски бряг. Някои от изследванията за пръв път в българската историография поставят важни проблеми и теми, като правят достояние на читателите интересни данни за средновековните обекти в Новия град на Созопол; за оловните печати от Акве калиде; за монетите на Анхиало, за църковното развитие в Черноморската зона през Късната античност и Ранното средновековие и пр. Синтезирана е информацията от проучванията на древните градове Ахтопол и Порос; както и последната интерпретация на историческите данни за Еркесията; дават се нови интерпретации на резултатите от разкопките при гробницата в могилата Оструша и др.
Още по-дълъг е списъкът на обектите в региона, които са изследвани под ръководството лично на Цоня Дражева: античния некропол в квартал „Победа” в Бургас, късноантичната и средновековна крепост Голое при село Лозарево, късноантичната и старобългарска крепост Маркели край Карнобат, проучванията на римския град Деултум; крепостните стени, епископския център, манастира „Св. Никола” и пещите за сграфито-керамика в Созопол; мегалитното тракийско светилище „Беглик таш” край Приморско, църквата „Св. Параскева” при устието на река Ропотамо, крепостната стена на Ахтопол, крепостта Русокастрон, крепостите на полуостров Форос в бургаския квартал Крайморие, манастира „Св. Йоан Кръстител” на остров Свети Иван край Созопол и много други.
През последните години от живота си Цоня Дражева, въпреки че вече се бореше с коварния рак, организира изключително мащабно археологическо изследване на древния град Акве калиде Термопилис, чиито руини се намират край Бургаските минерални бани.
В резултат на нейните усилия бяха частично разкрити едни от най-големите терми на Балканския полуостров, построени в началото на ІІ век от римския император Траян и използвани до ден днешен.
Тя е откривател и на едно уникално за Българското средновековие съкровище от златни монети на императорите Константин ІV и Юстиниян ІІ, още от времето на създаването на Българската държава.
Освен специалист с безспорна стойност, Цоня Дражева беше обаятелен и сладкодумен събеседник и мечта за интервю на всеки колега от бранша. Още след завършването на висшето си образование през 1978 г., тя започва работа в Бургаския музей първо като уредник, а впоследствие и като научен сътрудник и директор.
Именитата археоложка е автор на няколко десетки научни статии, доклади и съобщения у нас и в чужбина. Професионалните й интереси бяха концентрирани най-вече върху църковната архитектура през Късната античност и Средновековието и изследването на печатната керамика от ХІ-ХV век. Цоня Дражева е автор и на стотици научнопопулярни статии в печатните медии, включително и във вестник „Десант“.
