Всички знаем сентенцията „Народ, който не храни своята армия, ще храни чуждата”. Българската история е изпъстрена с низ от победи на армията ни. Предците ни са имали боен дух и себеотрицание. Патриотизмът и защитата на Отечеството са били преди всичко. Това се вижда и от най-новата ни история. За 66 години България, възродила се от пепелта на робството, води 4 войни с чудеса от храброст по фронтовете, въпреки безотговорните политици и управляващи.
До идването на „демокрацията” България имаше една от най-мощните и оборудвани армии на Балканите. Постоянният й състав беше около 150 000 човека с мобилизационна готовност за 500 000 бойци. Оборудването беше последна дума на техниката. Имахме над 300 самолета, над 3000 танка, четири подводници, ракетни поделения, отлично сложена комуникационна техника и всичко необходимо за съвременната отбрана. Границите ни се охраняваха надеждно. Там, където трябваше, имаше заредени майбахове с готовност да посрещнат врага. Изградени бяха и необходимите фортификационни съоръжения. Към поделенията съществуваха помощни стопанства, които подпомагаха осигуряването на разнообразна храна за войниците.
За населението бяха подготвени укрития и надеждна техника за оповестяване. То се подготвяше за действия при необходимост. Имаше гражданска отбрана, учениците имаха и теоретично, и практическо обучение. Съществуваше и Доброволна организация за отбрана. Провеждаха се санитарни и какви ли не курсове в това направление.
Новобранските вечери при изпращането на младежите в казармата представляваха своеобразни тържества. Полагането на клетвата – също. Не могат да се забравят сълзите на ветераните, дядовците и бащите при целуване на знамето. Витаеше българският патриотичен дух.
Какво стана със славната ни армия след идването на „демокрацията”? Политиците и управляващите просто се изгавриха с нея. За министри на отбраната бяха назначавани безотговорни хора и хора, нямащи нищо общо с военното дело. То не бяха адвокати, театрали, недобор запасняци и какви ли още не. Само ренегатът Ангелов беше в час, но нищо не направи.
Като работех в Родопите, се явих в Районен съд – Чепеларе. Защитавах издадено от мен Наказателно постановление за бракониерство по лова. Защитник на жалбоподателя беше адвокат Сталийски. Той оспорваше размера на глобата. Обясних му, че от юни въпросната година вече е в сила нов Закон за ловното стопанство и санкцията е съобразена с него. На което този безотговорен човек, който, за нещастие на армията, по-късно беше назначен за министър на отбраната, отвърна учудено: „Ама има ли и нов закон?”.
Следващият военен министър беше любимецът на Жельо Желев Димитър Луджев. Говореше се, че на поздравите му войниците отговарят: „Наздраве, господин министър!”. Той започна активното рушене на армията. Лафът му беше „Старите ще чупя, младите ще купя”. Какво е купил, не знам. Знам обаче, че с покровителството на Желев предаде на американците ракетите, които нашите воини така бяха укрили, че янките дори не са вярвали, че имаме такива.
Със Стоян Ганев и разни други угодници предадоха разузнаването ни, което беше на световно ниво. Сега Луджев е станал професор, дава интервюта в пресата, обобщавайки, че: „Ще залезем и ще се превърнем в глуха провинциална кръпка в покрайнините на Европа, от която никой няма да се интересува”. Ами кой е отговорен за това, другарю Луджев?
По-нататък последва тотално разграбване на армията. Закриха се и изоставиха поделенията, а военната техника се разграби и се продаде за скрап. Унищожиха се комуникационните съоръжения, чиито кабели се измъкваха с трактори. Подариха част от танковете, унищожиха ракетите, изчезнаха самолетите и подводниците, разграбиха и майбаховете. Сложиха кръст на строителните и транспортните войски, които при нужда осигуряваха тила.
Премина се към наемна армия. Аз не знам някъде наемната армия да е побеждавала. Пред тези бойци най-отпред стоят парите, а не патриотизмът. Армията ни сега се храни от кетъринг. При една обстановка възможността за отравянето на войниците е реална, контрол няма. В някои поделения военнослужещите си носят в торбички храната от къщи – като овчари. Охраната на някои обекти се извършва от външни фирми. Унищожаването на боеприпаси – също.
С трабанти и с фанфари влязохме в НАТО. А всъщност НАТО против кого е, след като вече няма Варшавски договор.
Въпреки че у нас има американски и натовски бази, дали при конфликт ще ни прескочат враговете? Сигурно е поне, че нищожната ни армия от около 30 000 човека едва ли ще ни защити.
Сега министър на отбраната е мозерският земеделец Николай Ненчев. Това проамериканско пале не знам дали е хващало мотика или някакво оръжие, но си е наумило да изпраща пехота в Сирия!
Имаше един виц от времето на прехода. Спрели няколко мутри при един овчар и му заявили, че ще му вземат агне. „Какви сте вие, че да ви дам агне?” – възпротивил се той. Те обаче отишли в стадото и изпълнили заканата си. Овчарят се провикнал след тях: „Ееей, разбрах какви сте. Вие сте от Мозер – взехте кучето”.
Нека спрем гаврата с войската ни и със сигурността на българския народ. Армията е свещено нещо за една държава, нека й дадем дължимото!
ami verojatno nato moshe da spomogne za prevoorashvaneto na balgarskata armia i s izlishazite ot amerikanskata i drugi armii kakto pravi pri neobhodimost na lojalni na nato strani no voennite lideri trjabva da imat v svoeto okrashenie mnogo dobri targovzi politizi sladkodumnizi koito da ubedjat nashite sajusnizi i partnjori da ni podpomognat za da moshem po dobre da im slushim na interesite .
mojata rolja moshe da e podobna na ministar burov kojto e imal prijateli v armijata poliziata tajnite slushbi i drugi ministerstva no taj kato ne iskam da svarsha kato ministar burov i ne shelaja da me polsvat kato BIB bezplaten infobankomat to predposhitam da bada honorar konsultant kato hiljadi takiva v balgaria evropa i po zjal svjat ili da bada distanzionno gigolo i distanzionen sutenjor kojto da obslushva bogati dami ot razstojanie koito da mu plashat za ljubovnite vraski posrednishestva moshe sashto ot razstojanie i taj kato ot desetiletia sam vid gigolo i vid sutenjor posrednik ot razstojanie no nikoj ne mi e platil to zadalsheniata na tesi koito sa polsvali moi uslugi kato mi gi platjat mogat da me napravjat bogat kosmopolit koeto ne preshi na tova da sam patriot a moshe da mi pomogne da si napravja shivota po dobar i da pomogna na tesi koito sa dostojni da im pomogna .
