На празника на розата всички градски фонтани пръскат розова вода
Автор: Камен Колев
Няма българин, който да посети Карлово като турист и да не се отбие в къщата на Апостола на свободата. Музеят „Васил Левски", който има повече от 70-годишна история, представлява комплекс от родната къща на Дякона и няколко възрожденски сгради до площад "20 юли" в бунтовното градче. Началото му е свързано с възстановяването на родната къща на революционера през 1933 г.
Историята на този дом, превърнат в свещен символ за Карлово, започва през 18 век, когато Кунчо Иванов, дядото на Левски, полага основите му. Каменни стълби отвеждат в зимника - стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец, със сандък за брашно, нощви и други съдове.
Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище.
Горе къщата има две стаи. В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка от стая, в която са плели гайтани и полуоткрита бояджийница.
Необитавана дълги години, постройката рухва малко преди Руско-турската освободителна война. 45 години след Освобождението, арх. Димитър Иванов се заема с трудната задача да я възстанови върху запазените й само основи.
Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет, начело с тогавашния кмет на града Аристотел Янакиев.
За възстановяването в първоначалния вид на къщата помагат племенниците на Апостола, дъщерите на сестра му Яна.
През 1937 г. домът отваря врати за посетители. Първоначално се обслужва само от пазач, който посреща и посетителите. През 1954 г. къща музей “Васил Левски” е включена в държавната музейна мрежа. На следващата година наблизо е изградена зала за документална експозиция. Когато тя се оказва малка, през 1965 г. в съседство е построена нова сграда, а старата е преустроена в кинозала.
На 21 юли 2000 г. музеят е обявен за държавен културен институт с национално значение и наречен музей “Васил Левски” – Карлово. В него се пазят почти всички изследвания и литературни творби за Левски, произведения на изобразителното изкуство, които отразяват важни моменти от живота и революционното дело на Апостола, вещи, документи и снимки на Васил Левски, научни биографични изследвания.
Част от показаните материали са дарение от родственици на Левски по линия на сестра му Яна. Сред тях са семеен албум, оригинални снимки на Васил Левски и брат му Христо, на майка му Гинa, по която по-късно е създаден и нейният паметник в двора на музея.
Тук могат да се видят още устав на БРЦК, униформа от Първата Българска легия, знамето на Карловския революционен комитет, основан от Апостола през 1869 г.
Параклисът "Всех святих болгарских" съхранява косите на Апостола. Реликвата е предоставена от Националния военноисторически музей.
Интересен за всеки българин е и Историческият музей в Карлово, който се намира в представителна за Възраждането сграда - Петкласното мъжко училище, строено през 1871 г.
Експозицията представя историята на региона от праисторическата епоха, Античността и Средновековието. В специална витрина е показан макет на една от най-добре запазените средновековни български крепости - Аневско кале.
С много фотоси е представен архитектурният облик на Карлово от създаването му през XV в. до Българското възраждане - изгледи от къщи, улици, чешми, писани и резбовани тавани, стенописи, пана, кладенци, калдъръми, църкви, джамии, ханове, маази, Часовникова кула, площади.
В годините на Възраждането Карлово израства като един от най-важните занаятчийски центрове. През 1829 г. в града са съществували 24 еснафски сдружения. Показани са занаяти, изделия и инструменти, типични за Карлово.
Наред с традиционните занаяти - медникарство, кожарство, златарство, дървостругарство и др., силно развито е било гайтанджийството и градът е бил най-големият производител на гайтани.
Имало е 2000 чарка за плетене на гайтани, като само с преденето на вълната са се занимавали 1870 жени.
Показана е просветната дейност в града - тук Райно Попович създава своята Елино-греческа школа, в която са получили своето образование Г. С. Раковски, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, братя Гешеви, д-р Иван Богоров, Ботю Петков, Брайко х. Генов, Христо п. Василев, Евлоги и Христо Георгиеви.
В Карлово е създадено едно от най-рано основаните читалища в България (1861). Изложено е копие на знамето на Карловския революционен комитет, ушито по поръчка на Васил Левски от Мария Ганева, както и старинно оръжие -ятагани, кремъклийки пушки, руско оръжие от Освободителната война, лични вещи и оръжие на опълченци.
Специална витрина е отредена на най-големите български благодетели Евлоги и Христо Георгиеви, помагали на карловски училища, на Женско дружество „Възпитание", читалище, фабрика „Евлоги Георгиев" (1892), Средно механо-техническо училище „Бр. Евлоги и Христо Георгиеви".
По заявка в Историческия музей посетителите могат да разгледат и къщата на даскал Ботьо Петков, която е изцяло възстановена.
Наскоро по европейски проект бяха реставрирани пет знакови за града сгради с висока историческа и естетическа стойност. Те оформят Туристически комплекс „Старинно Карлово”, който представя възрожденска атмосфера на този български град.
Комплексът включва Бухаловия хан, където всяка стая има свое послание към посетителя, а вътре са изложени предмети от бита – чакрък, дарак, стан, мангал, тъкани черги и носии. Във възстановената библиотека, която е била първата за града, е ситуиран салон за гости с много старинни книги.
Комплексът включва още Патевата къща, Патевата мааза, къщата на Райно Попович, къща "Белият двор". През пролетта на миналата година в подбалканското градче безплатно се обучаваха деца в Школата на занаятчиите.
А ако още не сте посетили Карлово, не пропускайте това тази година - в началото на юни тук се организира празникът на розата. Ще видите невероятни танци, ще чуете песни, посветени на розобера, ще опитате сладко и ликьор от рози и ще си тръгнете пияни от аромата на роза, който се носи от градските фонтани.
