Прасетата изядоха изкуството

Автор: Илияна Христова

През XVI век в Англия лендлордовете гонят земеделците и превръщат орната земя в пасища – трябват им животни, за да снабдяват зараждащата се текстилна промишленост. “Овцете изядоха хората”, възкликва Томас Мор. Пет века по-късно в малка България прасета изяждат изкуството.

Става дума за поредната “реформа”, която разбуни духовете на артистичната гилдия. Пет театъра - в Благоевград, Смолян, Кърджали, Велико Търново, Враца, както и три културни института - Държавният музикален и балетен център в София, операта в Стара Загора и Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, завършиха 2015 г. с дългове.
Министерството на културата (МК) реши да ги покрие, но в замяна им наложи едногодишни оздравителни програми, както и тримесечен “мониторинг” - досущ както ЕС нас ни тормози на принципа „що си с шапка, що си без шапка”. „Оздравяването”, което трябва да изготвят самите театрални директори, се състои основно в съкращения на персонал.

Мониторингът и оздравителните планове обаче се сториха недостатъчни на МК, затова зам.-министър Боил Банов (син на прекрасния актьор Васил Банов) стигна още по-далеч – смело и безсрамно поиска закриване на артистични трупи.
Той предложи театрите, които не се справят в рамките на “наблюдаваната година”, да се превърнат в открити сцени. “Открита сцена” означава да не се поддържат персонал, артисти, да няма репертоар, а само сграда, в която да гостува някой, ако реши да изиграе представление. “Такава е практиката в ЕС”, заяви Банов в Комисията по култура на парламента.

Но и това не му стигна. “В Австрия няма нито един държавен театър. В шестмилионна България имаме седем опери, осем филхармонии… Не го казвам от лошотия. Ние трябва да оздравим театъра, да го реформираме", добави той.
Вече разбрахте, нали  -  според Банов у нас не трябва да има държавни театри, излишни са.
И не било лошотия, не! Просто трябва да закрием и уволним артисти, режисьори, постановчици, гримьори…

Рамо на Банов даде и председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, който, знае се, е пръв приятел на Бойко Борисов. Но така замислената “театрална реформа” не е случайно дело на двамата, а целенасочена политика, провеждана още при първия кабинет на ГЕРБ от Вежди Рашидов и предшественика на Банов – Митко Тодоров.
И така, уважаеми читатели, ако тези дни пуснете сутрешните блокове и чуете, че артисти са недоволни от “проблемите в театъра”, то трябва да знаете, че иде реч за разказаната по-горе история.

Гилдията наистина негодува, възмутени отворени писма летят към медиите, творят ги провинциални трупи, също и водещи актьори и режисьори. Поизплашен, Мутафчиев се отрече от думите си, а МК започна да лъже и маже – откритите сцени и ликвидирането на театрите било само “вариант”; “оздравителните планове” не изисквали съкращения.
Глупости – от становище на Вежди Рашидов в парламента за ансамбъл “Филип Кутев” става ясно, че точно съкращения се изискват; даже се разпорежда и намаляване на заплатите.

До какво ще доведе цялата тази “реформа” е известно. Странно обаче е защо възмутените артисти не протестират. За Слави Бинев излязоха на улицата, а днес, когато буквално се реже от хляба им и се затрива изкуството, се ограничават само със словесни тиради?! Ясно е кои са прасетата, нали?
За финал ще кажем няколко думи, които звучат като откриване на топлата вода, но следва да се припомнят, защото все в същата топла вода се върти и културата ни:  малките провинциални театри не може да съществуват чрез пазарни механизми, те трябва да получават субсидии от държавата или общините.

Тези театри трябва да работят, защото поддържат дух и култура в обезлюдаващи региони – ако искаме да ги населим отново, трябва да ги има. Същото важи и за немасови, но високостойностни изкуства като опера, балет, ансамбли.
Всички тези културни институти категорично трябва да са държавни или общински, защото само държавата и общините дават сигурност, а и свобода да не зависят от вкусовете на донори и новобогаташи. Реформата не бива да се състои на парче, не може да касае единствено съкращения, нужна е дългогодишна стратегия.
А пари в страната има, не е да няма. 4 млрд. лв. изчезнаха от КТБ, прашинка от тях можеха да са за култура.


В категории: Културен Десант , Горещи новини