В същото време в Стара Загора откриха нередности в обществената поръчка за паметник на Климент Охридски
Автор: Здравка Христова Янко Георгиев
Известни великотърновци се обединиха в инициативен комитет с едно единствено искане – над Янтра в старопрестолния град да бъде изграден покрит мост. За няколко месеца вече е направен и първият вариант на проекта, който беше представен и разгледан от управителния съвет на инициативния комитет „Янтра мост – Асеневци”.
„Убедени сме, че до 2020 г. начинанието ни ще се материализира и мостът ще е факт“, заяви Марин Павлов, който е с дългогодишен опит в строителството и автор на идеята.
Първият идеен проект е на младата художничка Сузана Пенчева, която е студентка в четвърти курс на Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
Идеята на инициаторите е съоръжението да свързва Паметника на Асеневци с емблематичната историческа улица в Стария град „Гурко” и да насочва туристите към още по-хубави гледки и разходки във Велико Търново.
Марин Павлов е впечатлен от подобни конструкции, особено от мостовете на бележития дряновец Уста Колю Фичето. Той е събрал 30 съмишленици около идеята си, като на нея откликнаха видни академици, професори, банкери, цирков директор, генерал, художници, предприемачи.
Техните виждания са в покрития мост да намерят място 32 търговски обекта с ателиета, магазини, кокетни кафенета, а самото съоръжение да бъде своеобразна голяма художествена галерия. Предвижда се и тържествена зала, където на границата между историята и съвремието да бъдат посрещани официалните гости на старопрестолния град.
Според инициативния комитет мостът може да бъде изграден с финансиране от дарения, европейските фондове и общинската хазна.
На последното си заседание „Янтра мост – Асеневци” взе решение във Велико Търново да бъде организиран национален пленер с конкурсен характер за художници, архитекти, инженери от цялата страна, които да представят своите проекти за новата забележителност в болярския град.
Ръководството на сдружението започва и нова инициатива, която има за цел позлатяване на кубетата на патриаршеската църква на Царевец.
Вместо контрапункт
Подобни предприемчиви идеи са нещо много хубаво, но понякога биват най-неочаквано опорочавани.
Само преди десетина дни – на 9 февруари 2016 г., Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че отменя като незаконосъобразно решение на зам.-кмета на община Стара Загора, с което се класират и се определят наградените участници в конкурс за проект с предмет „Изготвяне на цялостна обемно-пространствена концепция за изграждане в Града на липите на паметник на свети Климент Охридски по случай 1100 години от неговата смърт“.
Проучването на антимонополния орган е установило, че техническата комисия не е изпълнила задължението си да свери съответствието на съдържанието на проектите с изискванията на конкурсната програма.
Съгласно Наредбата за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, техническата комисия е длъжна да провери дали предложенията отговарят на изискванията на конкурса като съдържание. И в случай че те се разминават с изискванията, да отправи писмено предложение до журито да отпаднат от разглеждане.
В рамките на проверката на КЗК обаче е установено, че проектът за паметника на свети Климент Охридски, дело на скулптора Наско Настев и арх. Красимир Добрев, който е класиран на първо място, не е съобразен с изискването за ситуиране на монумента, поради което тази оферта е следвало да бъде отстранена от процедурата.
По тази причина държавната комисия е върнала обществената поръчка от последното законосъобразно действие – проверка на проектите от техническата комисия за съответствието на съдържанието им с изискванията на конкурсната програма.
До проверката се стигна, след като класираното на второ място дружество „Виктория 2011“ ЕООД от Велико Търново, регистрирано от скулптора Борис Борисов и арх. Пламен Цонев, подаде жалба до КЗК.
Премираният проект, който сега отпада от надпреварата, предвиждаше фигурата на светеца да е висока 3,5 метра, заедно с пиедестала. Идеята на авторите й бе мемориалът да се изработи от два монолитни къса бял врачански камък, а главата и ръцете на първия епископ, проповядвал на старобългарски език, да бъдат излети от бронз.
Мястото, определено за поставянето на паметника на свети Климент Охридски, се намира в градинката, разположена се североизточно от входа на едноименното старозагорско читалище.
