„Червеният килим” рита най-добре

Автор: Илияна Христова

Тази събота започва пролетният дял от футболното ни първенство. То тръгва осакатено и със съмнение за административно решаване на шампионата – титла за един от любимите отбори на сегашната власт – „Лудогорец” или „Левски”; сигурни квоти и за двата тима в европейските турнири, след като реално нямат конкуренция.

Скандалът настана, след като един от най-силните ни клубове в последните десетилетия – „Литекс”, бе изхвърлен от „А” група след изваждането на играчите от мача с „Левски”. Българският футболен съюз (БФС) мотивира действията си с правилника, който недвусмислено указвал, че подобно прегрешение се наказва с отстраняване на тима от висшата група. Същият този правилник обаче многократно бе нарушаван от БФС по други поводи. „Литекс” бе отстранен административно на полусезона, ЦСКА – още преди това, странно е, нали?

Историята сочи, че действията на БФС днес въобще не са прецедент. Те наследяват една дълга традиция, в която не на терена, а около червените килими на властта се определя шампионът, раздават се и отнемат медали, посочва се кой да играе в „А” група. По-долу ще ви разкажем за едни от най-големите скандали във вътрешния ни футбол, случили се след намеса „отгоре”.

Спасяването на ЦСКА

Годината е 1949-а. Време на огромни преобразувания. Комунистическата власт е напът да си намери любим отбор – ЦСКА, обаче не знае как да организира първенството. Червеният клуб е току-що основан под името „Септември при ЦДВ”. Веднага става шампион, но още е „редник”, не е бъдещото страшилище.

На 8 декември 1949 г. „армейците” играят мач с „Левски”. Срещата е изключително важна, защото от следващата година първенството тръгва по нов формат (пролет-есен, съветски образец), в който ще участват първите 5 отбора от шампионата през 1949 г. 
ЦСКА губи от “Левски”, финишира шести, т.е. догодина трябва да е в “Б” група. Държавното ръководство обаче решава да преобразува ЦСКА и да го остави в първия ешелон под името ОНВ (Отбор на народната войска). Ощетен е пловдивският ДНА (днешен „Ботев”), чието място заемат червените.

Всъщност това е време на непрекъснати сливания на отбори, промяна на имената им и т.н. Периодът продължава почти до края на комунизма. „Левски” и ЦСКА например носят днешните си названия сравнително кратко – тогава се именуват ЦСКА „Септемврийско знаме”, „Левски-Спартак” и т.н.

Дисидентът Берое”

Старозагорският клуб и публиката му винаги се смятали за „чепати”. Може би всичко тръгва от 1970 г., когато на стадиона под Аязмото е замерян с бутилки... цял вътрешен министър.
Става дума за един наистина кървав мач с „Левски”. Сините имат прекрасен отбор, Гунди е в състава. Водят ожесточен спор с ЦСКА за първото място, спечелил ден преди това важен мач в Пловдив. „Берое” обаче няма никакво намерение да скланя глава, а публиката, изпълнила стадиона до краен предел, насища въздуха с напрежение.

Домакините повеждат с 1:0, но в последната минута след няколко нарушения срещу вратаря гостите изравняват. Футболистите на „Берое” протестират, искат съдията да отмени гола, играч на „Левски” жестикулира неприлично към публиката, тя пък праща бутилки, капачки, пакетчета семки към официалната ложа – там е седнал вътрешният министър Ангел Солаков, отявлен привърженик на “сините” (“Левски” си е клуб на МВР).
Директното предаване на мача по телевизията е прекратено, публиката вилнее, да я усмирят са пратени пожарни… Пролет е, какво ли е минавало в главата на българската власт две години след Пражката?

Следва седмица на затишие. Колкото невероятно избухват тези вълнения, толкова и невероятно е после мълчанието – ни решение, ни критика, ни статия... Миг преди следващия мач обаче на „Берое” е сведена командата, че е изваден от “А” група.
Ключова е ролята на секретаря на ЦК на БКП Борис Велчев, виден левскар. Властта праща емисари в старозагорските заводи, защото…  работниците в знак на протест отказват да работят (естествено, никога не е признато като стачка). Видни старозагорски партизани пък ходят на крака при Тодор Живков, за да снеме наказанието.
Малко след това хитрият Тато ползва старозагорската патаклама, за да отстрани Солаков. Тази история показва и още нещо - ЦСКА съвсем не е бил единственият любим отбор на комунистическата власт.

Кражба на медали

През 80-те години на миналия век „Спартак” (Варна) носи името ЖСК „Спартак”. Отборът печели бронзовите медали, но са му отнети по начин, който стряска до днес.
Действието се развива в шампионата 1983/84 г. „Недъзите в българския футбол”, както ги описва партията, са много, държавните ръководители будуват нощем в кабинети, за да ги решават. И ги „решават” така – първенството свършва, ЖСК „Спартак” е трети; награждаването на всички призьори се състои на Националния стадион, но миг по-рано е взето решение бронзовите медали да са за „Сливен”.

„Войводите” пък въобще не подозират. На Националния стадион публиката напразно очаква варненци да излязат и да си вземат отличията… „Абе, къде са моите?”, провиква се слисаният им вратар Красимир Зафиров, който е пътувал отделно и е на терена, за да получи наградата си за най-добър вратар на шампионата. (Днес трудно може да си представим, че дори мобилни телефони не е имало тогава, не е имало как Зафиров да разбере).

А причината третото място да отиде при „Сливен” е следната: два кръга преди края момчетата от града на Хаджи Димитър падат от „Ботев” (Враца). Съперникът им обаче ползвал нередовен играч. Постфактум, след края на първенството, БФС отнема двете спечелени точки на „Ботев” (Враца), дава ги на „Сливен” и войводите се оказват с повече от „Спартак”. В годините на демокрацията БФС връща закъснялата справедливост – бронзовите медали се записват в историята на името на варненци.

Два служебни шампиона

Скандалът на скандалите, разбира се, е 1985 г. след митичния мач „Левски”-ЦСКА, довел до разформироването на отборите. Няма да разказваме подробно историята, известна е.
По-интересно е друго – скандалът довежда до цели два служебни шампиона: „Ботев” (Пловдив) („Тракия” тогава) същата година, финиширал трети в класирането след първенеца „Левски” и ЦСКА; „Берое” през следващата, възползвал се от наказанията на ключовите футболисти на грандовете да не играят футбол.
След падането на комунизма титлата на “Левски” от 1985 г. e възстановена. И още един любопитен факт – „най-силните” отбори след разтурването на сините и червените, а именно „Берое” и „Ботев”, завършват мач помежду си с резултат, достоен за аматьорския футбол – 8:1 в полза на пловдивчани.

Накрая още малко смях. Случката показва как точно властта се е мъчила да решава проблемите на футбола ни в средата на 80-те години. Тя е следната: БФС решава да не присъжда точка за нулево равенство, а само при реми с голове; надява се, че така ще стимулира резултатността; насърчава обаче уредените мачове – масово отборите, които не могат да си вкарат гол до 80-та минута, си разменят по един в последните 10 минути.


1985 г., финал за Купата на НРБ. ЦСКА бие „Левски" с 2:1, но двата клуба са разформировани след сбиване на играчите. Момент от боя, футболистът вляво с рошавата коса е младеж, станал известен тогава не с футболни качества, а с участието си в патакламата – Христо Стоичков. Наказан е до живот, после реабилитиран. Продължението е известно.



In memoriam

Сбогом, Трифоне!
България плаче за теб! Петдесет и една непълни години са много малко, ти заслужаваше да се радваш повече на всичко, което направи за нея. На всичко, което направи за нас. Никога няма да те забравим. Докато сме живи, а после ще разкажем на своите внуци, те на техните и вечно ще те помним. 

Сбогом, български лъве! Глупаво е да изброяваме всичките ти победи, за Родината и за клубовете в чужбина, които те приеха като свой заради голямото ти сърце и желязната ти воля за победа. Унизително е да те сравняваме с днешните поплювковци, броени за „герои на деня“, които се снимат с котенца и съжаляват, задето не са се родили в Сърбия, а тук.

Сбогом, Туньо! Справедливо ще бъде да кръстят главната улица и площада в родното ти Самоводене на твоето име. Справедливо ще бъде да те изучават и в училище. Защото малко такива герои останаха в България. С такъв дух. С такава сила. С такава скромност. И такъв поглед върху живота.
Сбогом, защитнико! Ти завинаги ще бъдеш в идеалния отбор на България за всички времена. Името и твоят номер 3 вечно ще светят в стартовия състав на небесния отбор, към който по-рано или по-късно ще се присъединят всички твои приятели и колеги от Онзи отбор на мечтите.

Сбогом, Трифоне! Плачем за теб!

В категории: Спортен дух , Личности