Приятел от Фейсбук ми сподели една българо-английска история, която перифразирана накратко е следната.
С речите си в парламента и с памфлета „Българските ужаси и Източният въпрос“, публикуван през 1876 г., Уилям Гладстон – министър-председател на Великобритания през годините 1868-1894 г., привлича вниманието към България за зверствата при потушаване на Априлското въстание по време на турското робство. Когато България е вече свободна, при него пристигат българи да му благодарят. Ето част от разговора между Гладстон и тях: „Като се освободихте, имате ли хора, готови да поемат управлението?“ – запитал британският премиер. „Имаме“ – отговорили българите.
„Какви хора имате?“ – на свой ред попитал Гладстон. „Имаме богати, имаме и просветени хора“ – рекли нашите хора. „А цялостни хора имате ли?“ – поинтересувал се англичанинът. „Какви са тези цялостни хора?“ – учудили се нашенците. „И богати, и просветени“ – отвърнал Гладстон. „Не, такива хора нямаме“ – признали българите.
„Щом като нямате цялостни хора, няма да направите нищо, защото просветените, като вземат властта, се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите, като вземат властта, се представят за просветени и вършат пакости на народа“ – отвърнал Гладстон.
Не че ги няма цялостните българи, има ги, но на тях не се дава възможност за изяви в управлението на държавата. Докато богати и непросветени българи се появяват абсолютно навсякъде – в парламента, телевизиите и вестниците.
В клетъчната патология има състояние, при което в кръвта циркулира достатъчно, даже изобилие от инсулин, но той няма как да се свърже с рецепторите си (молекулни антени), защото те са скрити под повърхността на клетките – това се нарича down-regulation на рецептори.
Така инсулинът няма възможност да изяви ефекта си – поддържане нивото на кръвната захар в нормални стойности. И човек се разболява от захарен диабет тип 2. Докато при захарен диабет тип 1 рецепторите са на повърхността на клетките, но няма достатъчно инсулин в кръвната циркулация.
И двата типа диабет са с тежки последствия за здравето, ако не се открият и лекуват навреме. През последните 10-15 години интензивно се проучва вероятността, че болестта на Алцхаймер е захарен диабет тип 3.
Тези молекулни аспекти на диабета, пренесени в политиката, звучат така: когато парламентарната, министерската и президентската патология не допуска цялостните хора в управлението на държавата, тогава настъпва политическият диабет. Той е с тежки социални, образователни, културни и икономически последствия за България.
Питам се какво е лечението?
Цялостните българи са водачи и строители на нацията. Избирайте ги в парламента, правителството и президентството. И знайте, че „лекарствата не действат при политиците, които не ги приемат“ – както казва Чарлз Кооп, адмиралът, който беше главен лекар на САЩ в периода 1982-1989 г.
