Както и да решим да наричаме занапред периода, когато сме под властта на Високата порта, името на Вазовия роман не бива да се пипа
25 Февруари 2016, Четвъртък
Това определение не е обидно за никоя българска малцинствена група и не би могло да породи етнически антагонизъм
С интерес прочетохме статията на проф. Петър Добрев „От 20 древни народа днес има само 4“, поместена в бр. 3 на в. „Десант“ от 22 януари 2016 г. Текстът предизвика у нас силни положителни емоции, каквито пробуждат и останалите книги на автора.
В края на публикацията ни направи впечатление критичната бележка към съвременните представители на българската историческа наука: „Време е историческата наука отново да поеме своята свещена мисия да бъде мъдра учителка и спасителка на българския народ. Вместо да приспива съзнанието му с кухи и безлични описания на личности и събития, много по-добре ще е да му се разкаже за съдбата и гибелта на някои прославени древни държави, та да може навреме да се поучим и събудим от своя нов летаргичен сън“.
Причината и ние да споделяме тази оценка е дългогодишната нерешителност на същите тези представители на науката да намерят достатъчно достоверно и приемливо определение на един почти петстотингодишен период от българската история, през който нашите прародители са били принудени да оцеляват при изключително трудни политически и социални условия.
Докато пишехме писмото си, темата стана особено актуална покрай изявленията на вече бившия просветен министър за „съвместното съществуване“, което бе намислено да замени наложилите си османско „присъствие“ или „владичество“.
Патриархът на българската литература е нарекъл въпросния период „иго“. Някои го оприличават на „робство“, а други на „окупация“. Прилагателната част от словосъчетанието също е много вариантна – турско, османско, отоманско, чуждо.
В момента се осъществява, или поне така се твърди, реформа в образователната система. Приет е нов закон, пишат се нови учебници. Какво може да бъде тяхното качество и как ще постигат своите образователни и възпитателни цели, ако същността на този продължителен и придружен с последствия период от българската история остава неизяснена?
Кой друг, ако не представителите на българската наука, трябва да предложи решение на проблема? Редно ли е нашите историци да използват съвсем различни като съдържание понятия за едно толкова значимо явление?!
Вярно е, че вече живеем в условия на плурализъм, но това не може да бъде обяснение за несвършена работа. Според нас различия в оценките могат да се изразяват за по-скорошните етапи от българската история. Не е редно да остават недетерминирани периоди, приключили преди столетия.
Понятна е и политическата сложност на въпроса, която от една страна е свързана с изискването за научна обективност, а от друга – с необходимостта да не се накърнява самочувствието на една немалка част от сегашното българско население. Не трябва да се забравя, че децата на това население учат по същите учебници. Естествено е и те да притежават потребност от Родина.
Възможно е някакви външнополитически фактори също да възпрепятстват решаването на проблема. Това обаче не можа да оправдае пасивността на научните експерти по българска история. Те са длъжни да изпълняват своята мисия, като намират и предлагат най-рационалните решения по особено важните за обществото проблеми.
Вероятно това може да бъде постигнато чрез различни медийни и научни обсъждания, диспути, конференции и съвещания. Може би накрая ще е необходим един висш научен форум, който да осигури еднозначно официално решение.
Ако се прецени като необходимост, то може да бъде утвърдено от Народното събрание с конкретна декларация. След приключването на процедурата приетото название на периода трябва да бъде задължително за използване в литература, медии, публични изяви на граждани и длъжностни лица, официална кореспонденция, научни трудове и публикации.
В тази връзка искаме да споделим нашето мнение и да дадем предложение, с което да се включим в евентуална бъдеща публична дискусия за решаване на споменатия проблем. Според нас прилагателното „турски, турска или турско“ е без алтернатива. Сигурно ще е трудно да се намерят писмени документи и карти от онова време, в които въпросният етнос, неговите ръководни органи или други държавни институции, са обозначавали по различен начин свързаните с този народ събития.
По-голям проблем създава втората дума от възможното словосъчетание. Очевидно е, че понятията „присъствие“ и „съжителство“ са нереални и неприемливи за хората с българско самосъзнание. Понятието „владичество“ е недопустимо, защото касае произхода на българското висше духовенство, а той не е турски. Може би тези, които го използват, влагат смисъл за владеене като контролиране или собственост, но връзката с владичество е само омонимна.
Понятието „робство“ също не е много обективно. Според някои политолози по онова време турската държава е била с феодална политико-икономическа система, за която робството не е типична форма на организация на производството. Феодалната същност на турското общество също подлежи на научно доказване. Вероятно привържениците на такова определение се придържат към неубедителната догма, че през Средновековието в глобален мащаб е господствал феодализмът.
Съвременните научни публикации недвусмислено говорят, че по онова време турската държава е функционирала като военно-монархичен режим със силна централна власт, начело със султан. Цялата територия е била разделена на различни по ранг регионални структури, управлявани от висши и старши офицери. Основните функции на местните управи са били да събират данъци и да държат населението, независимо от неговия етнос, в това число и мюсюлманите, в подчинение. Вероятно често при изпълнението на тези функции са използвани насилствени методи, за което местните управляващи са разполагали с разнородни въоръжени групировки.
Понятието „окупация“ като определение за разглеждания период също изглежда нереално. Според съвременните разбирания окупационното управление е с временен характер и се осъществява от окупационни въоръжени сили по специална правова уредба. Военнослужещите от окупационните въоръжени сили не се стремят към уседналост в окупираната територия.
Нашето мнение е, че за конкретния случай най-подходящо е определението „турско управление“. То включва смисъла на глагола „владея“, който няма глаголно съществително и отговаря в значителна степен на обективната действителност.
Освен това не е обидно за никоя българска малцинствена група и не би могло да породи етнически антагонизъм. Предложеното название не пречи в научната и образователна литература да бъдат използвани останалите обективни понятия, които по някакъв начин са свързани с проблема. Такива са „завоеватели“, „освободителна война“, „турски режим“, „руско-турски войни“, „антитурски въстания“ и други.
Много се надяваме да бъдем правилно разбрани и дано скоро се стигне до активизиране на научната общност за решаване на този важен за обществото ни проблем. Но при всички случаи заглавието на Вазовия роман „Под игото“ не бива да се променя – думата „иго“ е старинна и напълно отговаря на съвременното схващане за тирания.
Турско управление мисля,че звучи някак си олекващо за тежкия живот,който са живяли българите под турската власт-иго-нещо,като робство.Иван Вазов право гое нарекъл -иго.Българина е имал права на книга в Турската държава,но в турския съд много-рядко е имало правосъдие,че някои турци отвлякли българка за харем на бей-бея и неговите гавази били оправдавани-влюбил се турчина в дъщерята на българина и тя,ако неще доброволно женитба-насила бея щее отмъкне-родителите на похитеното момиче повече не търсели турският съдия.Захари Стоянов е дал пример в Записките,че турци-разбойници по пътищата е трябвало да изнасилат няколко моми българки,които ходели да копаят лозе та тия турци-злочинници да влязат за 2 години в затвора.Турско робство-робия сие било над нас българите от 1396-1422 до 2 март.1878 година.Филма Чичовци по Ив.Вазов показва ,колко са били научени на страх много българи от туските заптиета-смяна на песента-Поискал гордий Никифор с -Димитрино ле русо момиче...[bluescreen]
2
iordan
25.02.2016 20:03:47
0
0
na 20 fevruari 2016 godina v grad samokov pp nfsb provedohme protesten miting
za podmianata v uthebnizite na bolgarskata istoria
sadaden mi be vaprost ot tv skat robstvo ili sajitelstvo e imalo togava
spored men ne sa umesni i dvete dumi
patriahat na bolgarskata literatura ivan vasov za vaprosnijt periot ispolsva
starinnata bolgarska duma igo
ne sluthaino negovia svetovno isvesten roman klasika se naritha pod igoto
e sluthaino zaglavieto na svetovnijt roman klasika e s naimenovante pod igoto
1
a la zar simeon solomon pershi
25.02.2016 12:55:19
0
0
ami s naimenovanieto turski upravlenie nikoka njama da se saglasjat balgarskite patrioti ot patriotishna gledna toshka a anarhistite i nihilistite i dori artistite ne shelajat nikakvo upravlenie .i taj kato po vremeto na hitler i stalin navsjakade e bilo pisano ,,,ACHTUNG ,FEINDE SEHEN HOEREN LESEN MIT ,,,
koeto prevedeno na ruski znashi VNIMANIE NAVSJAKADE MOGAT NE PRIJATELSKI NASTROENI HORA DA VISHDAT SHUVAT SHETAT VSISHKO KOETO SE KASVA SHUVA PISHE ,,,
i da go vidoismenjat talkuvat kakto im e v interesa no slava bogu ne sme vav vojna i voenno poloshenie no ima t.n. hibridna ,,,podmolna mnogolizeva vojna pri kojato si rasmenjat i bezplatni dobroshelatelstva na prinzipite na obigrani politizi kasvat obisham vi ,misljat verojatno za kakvo li da vi obisham i sled tova otivat da obishat drugi na tosi prinzip e verojtno zamislena i partiata na balgarskia grashdanin lutvi mestan ,,,dost,,prijatel,,,zashtoto obiknovenno samo na prijateli se dava dostap za blisko oposnavane zatova ako sled mene varvjat njakoi si i me predstavjat za tehen prijatel a vsashnost sa zamaskirani kradljovzi i prodavashi na bezplatni informazii to im kasvajte ,,,МЬИ ТОЖЕ ПРИЙАТЕЛИ,, bes da utoshnjavate koi prijateli ste i fotografirajte ,zapishete s mikrofonshe tesi ,,,prijateli,,,i gi isdavajte na drugi,,,prijateli,,,dokato ne se naushat
da kupuvat mojata stoka ot mene a ne ot tesi koito ne sa upalnomoshteni ot mene da prodavat moja intelektualna materialna i drugi vidove stoka zashtoto vmesto da stana kakto be zamisleno targovez kato onasis poradi lipsa na sobstveni pari sam ot mnogo vreme vremenno kato targovez onanis .
