Искам да се бях родил в Германия, когато на баща ми, шофьор от СО МАТ, тогава германците му казвали: „Елате тука, хубави и работливи българи! Ще сте доволни на хубав живот за вас и децата ви!“
Той им отговорил – „Не! Ние сега друг строй правим – социализъм“. Много години след това ми разказа, че всъщност бил адски уплашен, защото вече е имал три деца и си е представял какво би могло да им се случи.
На мен, майка ми и тогава все още невръстните ми сестрички. Сигурно щях да видя всичките си музикални идоли от детството още докато бяха млади и красиви. Но, както и да е…
Как искам няколко месеца преди да падне бай Тошо и си довършвах военната служба към Родината като старшина-школник от земната артилерия и ЗКПЧ-то ме навиваше да ставам партиен член, да бях станал! Сега от бивш усвоител на куфарче с няколко милиона пари, щях да съм заможен човек, с БМВ Х5, фирмаджия, който печели обществени поръчки, защото щях съвсем закономерно да съм станал член на ГЕРБ.
Как искам, когато срещнах на „Александровска“ в Бургас д-р Петър Дертлиев и му плаках на рамото с въпрос „Защо първите свободни избори ги спечелиха пак комунистите, а той каза „Не плачи, момчето ми! На вас вярвам!“, да не бях го послушал, а да се бях изнесъл към Канада. Към Щатите. Германия, Франция, Бог знае къде. Ама, както и да е…
Как искам, когато през 1996 г. помолих моя баща да ми даде пари, за да избягам в Австралия, да ме беше послушал. Аргументирах се с идеята, че за олимпиадата в Сидни през 2000 г., приемат всякакви хора, аз ще стана възрастен, той – старец, все някога и ще стане така аз да му пращам, а не той на мен. Как искам да не ми беше отказвал, докато викаше ядосан „Тогава кой ще остане в България?“
Как искам да се бях хванал с някоя от временните партии, като НДСВ например, да използвам дар-словото си, за което чувам да се твърди, че притежавам, да вляза в Народното събрание и лобирайки за когото и каквото се сетите, да направя яки пари за няма и четири години, да стана мазен гъз, с як холестерол, на когото му пука само колко пияни англичани ще минат през летния сезон в десетте му хотела в (някога, много отдавна) красивия Слънчев бряг и какъв кеш ще сложа в КТБ, от лихвите на който ще бягам през зимата в Гщаад, за да карам ски по австрийски. Но, както и да е…
Как искам да бях се натиснал да стана пиар (момент за повръщане) на фирма, печелеща всички строителни обекти, защото бута пари на всички големи на деня. Щях да пускам безметежни и напоителни съобщения по интернет, пълни с правописни грешки. „Депутатът… предостави кУстюм на 12-сет абитуренти от… училище за бездомни“.
Повече щеше да ми ходи да стана пиар на държавна институция. И да подвиквам на бившите си колеги репортери „Колеги, сега имате право само на два въпроса!“
Как искам в духа на съвременната ни българска битност, в границите на Европейския съюз, да бях се писал безкомпромисен защитник на изконните човешки права на гейове, лесбийки и третия пол (веднага искам някой да обясни какъв е този трети пол, при положение че Господ е измислил два – мъж и жена). Живот щях да си живея, ебаси! Докато моите сънародници се чудят как да вържат двата края, щях да цуцам европейски кинти от безумните им организации, които плачат за „бежанците майки от Сирия“, всъщност идващи от където се сетите, с бради до пояса, идващи на талази, защото „нас госпожа Меркел лично ни покани“.
Пусто, не стана. Майка и татко ми говореха, че са от ОФ. И винаги щели да бъдат, защото „така“. Даже майка гледаше много злобно на комунистите, защото навремето утрепали от бой дядо ми Добри, член на „БЗНС – Никола Петков“. В село Горно Езерово, в момента квартал на Бургас.
После пък под сурдинка ми обясняваха, че „тва, дето ни спират тока, е защото Рейгън прави икономическа блокада на Съветския съюз“. Аз на оня акъл мислех само за рокендрол и гаджета, но се заслушвах в думите им. Нищо де, както и да е…
Напоследък се нервя и за друго. Та как не станах поне един обикновен общински съветник от управляващата партия, бе! Лесно щях да се докарам дотам – няколко месеца напоителни интервюта „Добре, бе, г-н кмете, как не ви омръзна да правите хубави неща за този град!“ (не се смейте, че познавам човека), няколко преки включвания от площада в стил „великата изборна победа“ и в кърпа ми беше вързано.
Какво, че имам по-малко акъл от горе(не)посочения и няма да мога да управлявам съдбините на Бургас ли?
Чудя се, ако бях станал нещо от изброените, дали изобщо щяхте да четете това. Дали щях да имам лице да седя и да пиша нещо подобно. Ако бях станал, сигурно нямаше хич да ми пука за лицето. Отдавна щях удобно да съм го заменил с гъз.
Но, както и да е…
Аз не мога да премахна комунизма в България.Те комунистите са на власт.Бих искал да живея в планинско село и да работа в него чиновник или работник.Да имам в селото вярващи християни-съседи.Село с приятни българи е нещо красиво.В град вече нее за всеки.Да ида в чужбина-Франция-страхувам се,че в Париж ще ме гръмнат с автомат попогрешка-озлобени-някои-араби от дадени французи.В Англия ще работа,ако знам английски,но незнам-ще ме върнат в България.Николай Хайтов беше прав-Моето село е моят дух-моят край е моята душа.[bluescreen]
