Курортното селище Арбанаси до Велико Търново не е само музеен и архитектурен резерват с хотели, даващи топло гостоприемство на туристи от близо и далеч.
Автор: Здравка Христова
Зад високи дувари арбанашките къщи пазят дълбоките си тайни. Ще ви заведем в две от тях - в къщата на баба Кали, където преди повече от половин век е сниман филмът “Крадецът на праскови”, и в Попянковата къща - най-старата във Великотърновска област.
Първата днес е отредена за дом на архитектите. Сградата е един от ярките образци на типичната арбанашка жилищна архитектура от XVIII век. Реставрирана и адаптирана е през 1972-75 г. През 1978 г. къщата на баба Кали е обявена за паметник на културата от национално значение.
Двуетажната постройка още помни тихите стъпки на вечната Невена Коканова, която тичешком слиза по дървената стълба, за да се отдаде в прегръдките на голямата си любов - сърбина Раде Маркович.
През 1963-64 г. къщата в Арбанаси е основна снимачна площадка на филма на Въло Радев "Крадецът на праскови", разказващ за невъзможната любов (която от екрана се прехвърля и в живота) между Лиза (Невена Коканова), жената на коменданта, и Иво Обренович (Раде Маркович) - подпоручик от сръбската армия, военнопленник след Първата световна война.
Първата сцена, в която двамата са заедно, била тази със залавянето на войника с откраднатите праскови. И понеже режисьорът искал да снима в естествена среда, а не в декори, а есента вече напредвала, се наложило да закрепват клонки от по-млади дръвчета върху другите дървета в двора.
Вързали праскови, които пробивали с тънка тел и ги закачвали по дърветата, като за целта били заредили в хладилните камери на Горна Оряховица десетки касети с плодове, разказват местни хора, които са били свидетели на събитията оттогава.
Невена Коканова снимала в Арбанаси и Търново до обяд и след това пътувала по пет часа до София за театрални постановки. След спектакъла, към полунощ отново поемала към Арбанаси. От умората тя спяла права, седнала, на стълбите в къщата в Арбанаси, където снимали, докато я приготвяли за снимка.
В свободните си нощи обаче актьорите се забавлявали в новооткрития бар на хотел "Янтра" във Велико Търново, който по това време се ползвал като клуб на кинаджиите.
Къщата, пазеща тайните на Невена Коканова и Раде Маркович, днес е отлично запазена и стопанисвана от търновските архитекти. За нея се грижи домакин и тя често приема архитекти за творчески срещи. След предварителни заявки в нея може да нощуват и туристи.
Типичната търновска и арбанашка къща е изцяло каменна и наподобява на малка крепост с вътрешни стълби. Няма балкони и еркери, но има закрит чардак като обединително вътрешно пространство. Този вид архитектура и устройство са характерни за Венеция.
Същевременно търновската къща през Възраждането е приела и много от архитектурните елементи на сградите от Изтока с изградените атриуми, използвани за осветление и проветряване.
Оказва се, че по-богатите постройки, характерни за търновския край, са взели по нещо едновременно и от Изтока, и от Запада. Затворените чардаци например са типични за венецианската архитектура, а атриумите – за източноарабската.
Такива примери са Констанцалиевата и Хаджиилиевата къща в Арбанаси, обяснява арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция "Култура и туризъм" в Община Велико Търново.
Първото и единствено цялостно изследване на арбанашките домове, направено преди десетилетия от архитектите Дафина Кирилова и Георги Данчев, сочи, че голяма част от оцелелите днес сгради са по-стари от Съединените американски щати, обявили своята независимост през 1776 г.
В днешно Арбанаси най-старата сграда е Попянковата къща, строена през 1695 г. Достолепното и запазено здание е до кметството в историческото село в огромен двор зад тежка заключена порта. Къщата е препродавана и е сменила на няколко пъти собствениците си.
Първият й стопанин е бил Христо Попянков, от където идва нейното име. След това е стояла необитаема. Следващият собственик е Димитър Шопов, който я получава като наследство от жена си. През 1959 г. Шопов я продава на Стефанка Аврамова, която е собственик през периода на изследването на Данчев и Кирилова.
Впоследствие „Автокомбинат Велико Търново" купува къщата и прави основен ремонт на имота. Бивши дългогодишни служители на комбината разказват, че сградата е използвана за представителни нужди. В нея се провеждали банкети и семинари, били настанявани гостите на държавното предприятие, контролирало и управлявало автотранспорта в старопрестолния град.
Впоследствие къщата е продадена на семейство Минчо и Цветана Мечкови от Стара Загора, чиято собственост се води до днес през фирмата "Виатур".
В изследването на архитектите Дафина Кирилова и Георги Данчев Попянковата къща е описана с приземия от каменни стени, зидани с глина, и състояща се от три помещения - маза, яхър и скривалище, а под по-късно пристроеното домакинско помещение има дам.
Етажът бил паянтов, направен от талпи. Стените отвътре са замазани с глина и варосани. Подовете са от трамбована глина. Таваните са от греди, отгоре наковани с дъски. Голяма дървена и открита стълба извежда под стрехата до открития чардак, наричан още хает или одая.
От чардака се влиза в тъмния коридор "хоризма", към който са двете жилищни помещения - стая и пруст. От стаята е заделено тясно и дълго кухненско помещение "хашево" с огнище, през което се пали зиданата печка в стаята. От коридора се влиза в домакинското помещение "фанарие", което е с дъсчени стени и пещ и има изход към двора. До фанарието е пристроено помещение за пране, миене на съдове и клозетите - "юфири".
Архитектите са категорични, че Попянковата къща е с типичната архитектура и е изградена изцяло на един път. За годината на строежа 1696 г. свидетелства надпис с украса над мазата на северната стена на приземието. Както в повечето типични арбанашки къщи, дълбокият засводен вход на мазата и входът на яхъра са поставени така, че пред тях остава един незастроен ъгъл, над който е чардакът, подпрян отдолу с дървени подпори.
При някои от тези къщи по-късно откритият ъгъл е бил затворен с каменни стени и пред входовете на мазата и яхъра е оформено предверие.
