В чест на 3 март посетителите на Националния военноисторически музей (НВИМ) ще имат уникалната възможност да видят
Автор: Десант
най-голямата светиня на българското освобождение – оригинала на Самарското знаме, който ще бъде експониран само за този един-единствен ден.
Традиционно на националния празник музеят обявява Ден на отворени врати за постоянната хронологична и външната експозиция, както и за временните си изложби.
Обикновено от институцията вадят за специален показ Самарското знаме на юбилейни годишнини от Руско-турската война.
През тази година музеят чества своето вековно съществуване и през цялата 2016 г. ще представя уникалните експонати, които пази за поколенията. На 6 (18) май 1877 г. княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на 3-та дружина на Българското опълчение подполковник Павел Калитин, който го предава на първия му знаменосец – унтерофицера от 54-ти пехотен мински полк Антон Марчин. Тогава войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето, отправя молитва: „Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие!“.
Под диплите на Самарското знаме 3-та дружина се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. Чувството на дълг и отговорност на българските опълченци се превръща в мощна сила, която не допуска вражески ръце да се докоснат до светинята. Знамето става символ на участието на Българското опълчение в Руско-турската война. Пренесло през вековете спомена за героизма на предците ни, днес то ни дава повод да бъдем горди със славната си история.
Пътят към освобождението на България има своето заслужено място и в постоянната експозиция на НВИМ. В нея са представени над 150 експоната, свидетели на Руско-турската война и на героизма на българските опълченци, сред които лодката на ген. Драгомиров; отличия на спасителя на Самарското знаме Никола Корчев; масата, на която е подписано Одринското примирие; походното котле на Бранислав Велешки, на което е отбелязан бойният път на Българското опълчение; сухар от войната; оригинални картини на именити художници, пресъздаващи някои от най-славните сражения при Шипка, Шейново и Гривица и много други.
По случай 138-ата годишнина от Освобождението на България още на 2 март във Военноморския музей – Варна, бе открита изложбата „Освободителната война – лица и картини“ с художествени произведения, които пресъздават знакови епизоди от Руско-турската война. На 3 март вход свободен е обявен и във филиалите на НВИМ – Военноморския музей във Варна и пловдивския Музей на авиацията.
Междувременно, в навечерието на националния празник пловдивският градоначалник Иван Тотев обяви, че най-вероятно Музеят на авиацията ще бъде преместен от с. Крумово в Града под тепетата. Предвижда се самолетите, които са негови експонати, да бъдат изложени в бившия корпус на авиацията, който се намира срещу Мебелна къща в район „Тракия“.Създаването на самия музей става твърде драматично. Идеята възниква през 1919 г., но с подписването на Ньойския мирен договор тя пропада. През 1931 г. е решено на летище Божурище да се разположи малка сбирка, посветена на българската авиация. Тя е открита през 1934 г. и съществува до началото на Втората световна война.
През 1972 г. отново се подема инициатива за създаване на музей на авиацията, но идеята се реализира едва на 21 септември 1991 г. с усилията на много ентусиасти и с прякото участие на личния състав на 25-и авиационен полк - Чешнегирово, 44-ти полк – Крумово, 19-и полк – Граф Игнатиево, 22-ри полк – Безмер, както и на екипа на Националния военноисторически музей.
Днес сбирката в Крумово може да се похвали с притежаването на около 6800 експоната и 70 летателни апарата – самолети, вертолети, безмоторни самолети, радиорелейни станции и др.
