България е изправена пред върховни изпитания, но дали сме готови за тях?
Автор: Стефан Солаков
Един весел филм за първобитния живот на някои чернокожи обитатели на Африка навремето привлече вниманието на киноманиаците по широкия свят, а дори и днес се радва на ласкав прием от жадната за комедии публика.
„Боговете сигурно са полудели“ бе модерен и свеж поглед върху редица философски проблеми, вълнуващи почти цялото човечество, независимо от расата или социалния статус на населението в различни краища на планетата. Прословутото „преселение“ на хората към близки или далечни разстояния, което е особено актуално в наши дни, също е показано в неочакван ракурс, предсказващ сложните чувства на човеците при сблъсъка им с формите на съвременната цивилизация.
Спомних си за комичните и дълбоко човечни реакции на полуголите масаи, потресени от вида на празната бутилка от кока-кола, изхвърлена в пустинята от преминаващ авиолайнер, както и за пълното им пренебрежение към съблазните на атакуващия ги модерен свят.
Свободни хора със свободен дух, напълно убедени, че пясъците, сред които са родени, са „най-доброто място за живеене“, както гласят рекламните табели с наближаването на морската ни гордост, наречена Бургас.
За голямо съжаление изконните философски възгледи на т. нар. първобитни народи вече не са на мода в световната геополитика. Днес сме свидетели на ужасяващи процеси на разпадане, засягащи живота и съдбите на милиони жители на нашата планета.
Самата тя, красивата синя звезда от космическата галактика, се пука по шевовете и е готова да експлодира заради варварското отношение на неблагодарните си обитатели.
Не знам много за африканските богове, но тези в Брюксел наистина са полудели, а заедно с тях напът са да превъртят и милионите европейци, все още вярващи, че „големите началници“ на ЕС са способни да управляват 500-милионния мастодонт и да го насочват във вярната посока.
Последните новини, долетели от белгийската столица, потвърдиха засилващия се песимизъм относно бъдещето на така прехвалената модерна Европа. Всички ние, жителите на този на пръв поглед солиден общ дом, закъсахме като „Марко на Косово поле“, както обичат да казват нашите съседи сърбите.
Могъщата вълна от нашественици, бягащи от Средния изток и Африка, буквално матира гладко смазаната машина на европейската бюрокрация. Прочутата през средните векове обсада на Стария континент от дивите орди на османците днес се повтаря и вещае не по-малко трагични последици за неговото изненадано в гръб наивно население.
Не само изненадани, но и предадени от собствените си лидери, европейците за изумително кратко време се превърнаха в заложници на шепа побъркани реваншисти, мечтаещи да възкресят Османската империя и да ислямизират целия свят.
След последните преговори между Турция и ЕС вече сме напълно убедени в мрачното бъдеще, което ни очаква с тези престъпно некадърни ръководители. Признавам си, че ми стана болно, когато наблюдавах реакциите на нашия премиер Борисов, докладващ редовно пред репортерите за позорната капитулация на неговите брюкселски началници.
Не ни се иска дори да му се разсърдим за неясната позиция на българското правителство на фона на огромните грешки, допуснати от ръководството на Европейския съюз.
Редовно сме уведомявали нашите читатели, че Турция и нейното ислямистко правителство не заслужават да бъдат третирани като надеждни партньори на европейските институции.
Повлечени от кървавите събития в Сирия и целия Близък изток, новите османци на Ердоган и Давутоглу са напът да потопят и високомерния доскоро европейски „Титаник“, допуснал на своя борд пълчища от разнокалибрени пирати и религиозни фанатици.
Уморен и видимо уплашен от наближаващите драматични събития, Бойко Борисов беше може би най-достоверният източник за извършващото се престъпление в кулоарите на брюкселската Централа. 6 млрд. евро за рекетьорите от Анкара в близките 5-6 години плюс безпрепятствено настаняване в най-скоро време на анадолските орди из елисейските поля на Стария континент. Полуевреите на Високата порта напълно изиграха своите финансови братовчеди от Европейската банка, стискащи досега усърдно кранчетата на общата ни хазна.
Фондовете, на които България разчита не по-малко от Турция, от сега нататък ще акумулират милиардите, предназначени за Анкара, а бате Бойко и неговият финансов адютант и скъперник Влади Горанов напразно ще се облизват около все по-намаляващите трохи, останали от анадолската софра.
Вместо от Европа, бъдещите инвестиции у нас ще пристигат под флага на турските предприемачи, които окончателно ще доубият и без това едва кретащата ни икономика.
През последните седмици говорителят на българското правителство г-н Бойко Борисов (кой, ако не той) ни убеждаваше, че нашата позиция в Брюксел твърдо ще защитава затварянето на европейските граници за мигрантите от Ориента. И както бяхме непоколебими в това отношение, изведнъж се разбра, че вместо 1-2 млн. бежанци от войната в Близкия изток, ще посрещаме близо 80-те млн. поданици на новия турски падишах Ердоган.
Честито и горчиво! С този сватбарски привет ми се иска да поздравим ненадминатите стратези на г-жа Меркел и на останалите безумци в Европейската комисия. Анкара едва ли се е надявала, че ще попадне на такива смотаняци и сега е напълно права да тържествува. Защото турската дипломация само за няколко месеца успя да трансформира проблема с бежанците в победа на анадолския поход към сърцето на Европа.
Едно искрено „ашколсун“ за Давутоглу и неговите неуморни къртици, успели да подкопаят уж стабилната крепост, която доскоро възпираше мераците на Високата порта да се намърда като най-едрата и безотговорна кукувица в нашето европейско гнездо.
От сега нататък ще наблюдаваме разпадането на поредната империя, допуснала да бъде измамена от напористите варвари и да жертва интересите на милиони цивилизовани хора заради личните амбиции на техните некадърни управници.
На българския премиер Борисов, който без бой предаде интересите и националната сигурност на България, бих препоръчал вече да стяга куфарите на своя кабинет и отсега да си търси тихо местенце, най-вероятно извън България, където след време да издиктува спомените си за едно от най-големите национални предателства в историята на нашата държава.
Назряват събития, които ще изправят Родината пред върховни изпитания. Дали сме готови за тях ще покаже близкото бъдеще, безспорно е само едно: удря часът на истинските родолюбци, орисани да спасят България от новите варвари.
Нека бъдем достойни за тази национална повеля и храбро да изпълним дълга си към Отечеството.
