„Куралийници” и „бутурници” бележат празника Сирни заговезни

Тази година Сирни заговезни ще отбележим на 13 март. Празникът поставя началото на най-големия пост през годината – Великденския. С този ден се свързват също така кукерските игри и прошката.
Интересно е празнуването в село Кортен – с палене на „куралийници“ и хвърляне на „бутурници“. „Куралийниците“ представляват огромни клади, направени от зарязаните лозници, които достигат височина 4-5 м. Всяка махала предварително подготвя своята „куралийница“ и я пази денонощно, за да не бъде изгорена от жителите на някоя от другите махали. Защото, ако не бъде опазена, няма да има празник.

„Бутурниците“ пък са вид издялани от дърво (най-често от дрян) стрели за „вадене на очи“. Към тях има прикачени крила, наречени „уши“, с които „бутурницата“ лети и се върти около оста си поради специфичната си извивка. Предната част на стреличката е издялана под формата на конус или пирамида – тя представлява върха й. В основата му се прави неголям отвор. В него се нанизва къса гъвкава сурова пръчка с леко заострен връх.
Хвърлянето се осъществява чрез запалването на ушите на „бутурницата“ и силно замятане настрани или нагоре, като пръчката рязко се спира в протегнатата напред ръка на хвърлящия, или в по дебела и тежка пръчка. „Бутурницата“ излита в небето с въртеливо движение, от което се вижда ясно очертано огнено кръгче, оформящо се от въртящите горящи „уши“.

Всяка стрела се „нарича“ за здраве, любов, плодородие, берекет. Неженените момци вярват в поверието,  че накъдето хвръкне тя, от там ще е и жената им.
По време на самото палене и хвърляне тече всеобщо веселие. Подават се кани с домашни вина и ракии, извиват се български хора и ръченици. Накрая за здраве и късмет се прескача три пъти горящата „куралийница“ и всички се прибират по домовете, където продължават с традиционна за празника вечеря.

Подобен обичай по Заговезни съществува и в добричкото село Дончево. Ритуалът се нарича  „баскане (хвърляне) на стрели“. На кръстопът се палят огньове, които играят важна роля в „баскането“. Самите стрели обикновено се изработват от леска или ципитлак. Те са заострени, а ушите (крилата) им се правят от мекиш (мек храст) или леска.
Стрелата се нанизва на шиш – тънка дрянова пръчка, след това в огъня се палят ушите й и пак посредством удар върху дебела дрянова пръчка се хвърля в небето.
В миналото са се хвърляли стрели със заклинания – за здраве, за различните стопански животни, за любов. Самият ритуал се изпълнява само от момчета и мъже, а жените стоят край огъня.

Стрелите биват три вида – с единични уши, с двойни и едни над други уши, поставени на 90 градуса. Едната е наречена на дядо Господ, затова й викат Господива стрела. Тя се хвърля първа перпендикулярно към небето. Другата стрела е без връх и се нарича Маканкуца.
Късно следобед в селото се извършва и ритуалът по „вземане на прошка“ – по-младите измолват опрощение от родителите си, възрастните си съседи, роднини, кумове. Това става като поемат дясната ръка на възрастните и когато те им дадат прошката, целуват десницата.

После всички сядат на трапезата. На нея задължително има сварени яйца и цяла варена кокошка, поръсена със сол и червен пипер. Чак след това се отива край огъня и се пристъпва към „баскането“ на стрелите. Когато пламъците почти загаснат, кладата се прескача на кръст с пожелание да няма бълхи върху хората.

В категории: Традиции , Горещи новини