Може да се каже, че те са християнските Ромео и Жулиета, макар и паралелът да е твърде далечен
Автор: Тодор Бакърджиев
На 19 март православният календар отбелязва Тодорова събота. На същата дата обаче, извън имениците, незабелязани остават светите мъченици Хрисант и Дария, живели през III век, белязан с големи гонения на християните. Техният твърде кратък живот докосва затрогваща струнка и в най-скептичното сърце.
Хрисант бил син на Полемий, велможа от Александрия. Баща му го завел да се образова и възпитава и там той попаднал на Светото Евангелие, което преобърнало душата му за християнско кръщение и непоколебима вяра.
Разтревожен от новия път, поет от сина му, Полемий започнал да прилага строги мерки като изолация и лишения, но нищо не помогнало. След това решил да смени тактиката и обкръжил Хрисант с богатство, разкош и удоволствия, та сред радостите на света той да забрави своя бог. Музика, песни, изискани ястия, скъпи вина и пиршества в компанията на красиви девойки изкушавали всекидневно бъдещия мъченик. Но той не се поддал на провокациите и молел Бог да му даде сили срещу тях.
Тогава роднините на Хрисант решили да го сгодят за момиче на име Дария, което било необикновено умно и добро. Девойката харесала юношата и започнала да го приласкава, но той й отвърнал: „Както сега украсяваш тялото си със скъпоценни дрехи, така украси душата си с чистота и вяра и тогава ще намериш самия Христос , който ще ти приготви вечно жилище, ще впише името ти в книгата на живота и ще ти даде радост безкрайна“.
След време Дария приела християнството и Хрисант заявил на баща си, че е готов да се ожени. Но предварително се уговорил с годеницата си да водят свят живот, напълно отдаден Богу. Те се установили в два отделни дома, устроени подобно на манастири. В единия Дария приемала повярвалите девойки за молитви и изучаване на Божия закон, а в другия Хрисант живеел заедно с новопокръстени християни, които подобно на него се били отрекли от суетните удоволствия, за да се посветят напълно на Господа.
Римските власти тикнали в тъмница и подложили на мъчения Хрисант и Дария с надежда да се откажат от вярата си. Но се случили чудеса – тъмницата се озарила внезапно от ярка светлина, Хрисант безболезнено понесъл изтезанията, а яки и чепати пръти ставали меки като трева, когато се докосвали до него. За мъчителите му обратът бил потресаващ. И стражниците, самият римски управител, както и техните семейства приели светото Кръщение.
Когато императорът научил за това, заповядал управителят заедно с повярвалите в Христа негови роднини да бъдат наказани със смърт чрез удавяне или посичане. А Хрисант и Дария били закопани през 284 г. живи извън града при известния римски път „Салария" Там по-късно ставали чудотворни изцелявания.
Това е накратко една от историите за великите осенени свише недостижими християни. Разбира се, тук сравнението с Ромео и Жулиета трябва да се постави в кавички, защото Шекспировите романтични влюбени са все пак в светското подножие на любовта, макар и саможертвена.
