Скандалът със събарянето на тютюневия склад в Пловдив повлече крак. Като рецивид на 21 февруари бе срината и сградата на тютюневата фабрика и в Харманли, която също се оказа впоследствие, че е паметник на културата още от 1977 г.
Още не се бе разнесъл прахът от разрушаването на един от символите на града на Белоногата, когато стана ясно, че е бутната историческа постройка с важно културно значение.
Случаят бе потулен, до деня, в който гръмна скандалът с тютюневия склад в Пловдив. Тогава зам.-председателят на Общинския съвет в Харманли Светлана Ангелова заяви, че и събарянето на фабриката, носила някога името „Монопола”, е незаконно. Мнозина обаче не приеха думите й на сериозно.
На 8 март обаче тя официално се сдоби с документи от Министерството на културата, от които става ясно, че наистина е съборен паметник на културата. Но харманлийската кметица Мария Киркова от ГЕРБ единствена продължи да настоява, че фабриката, строена преди 92 години, не е културен паметник.
Министър Вежди Рашидов, без да го е еня от мнението на неговата съпартийка от Харманли, спешно прати проверка на случая в града на Белоногата. И то да я направят точно хората, които заявиха, че не е трябвало да се разрушава тютюневият склад в Пловдив. Няколко часа по-късно главният инспектор от Инспектората за опазване на културното наследство Стоилка Игнатова потвърди, че и събарянето на тютюневата фабрика в Харманли е напълно незаконно.
„Сградата е със статут на закрила като деклариран паметник на културата. Декларирането на недвижимите културни ценности е етап от общия процес по обявяването на даден обект за паметник на културата. Именно затова са измислени тези няколко стъпки на защита на недвижимите културни ценности, защото е необходимо време за обследване и минаване на съответните процедури”, заявиха инспектиращите.
И допълниха още, че постройките, които фигурират в декларираните списъци – сред които е и складът в Харманли, са с временен статут, но той ги защитава напълно като културни ценности.
Експертите обясниха също, че при влизането в сила през 2009 г. на новия Закон за културното наследство е обърнато внимание на факта, че всички декларирани до този момент недвижими културни ценности запазват статута си до завършване на процедурата по обявяването им в Държавен вестник. Затова и от Министерството на културата са категорични, че кметовете в Харманли и Пловдив са били длъжни да опазят фабриките.
Заповедта за събарянето в града на Белоногата е подписана от Мария Киркова. Оказва се, че кметството е действало при разрушаването й на базата на Закона за устройство на територията, тъй като постройката е била обявена за опасна града. А е трябвало да се действа по Закона за културното наследство.
„Една такава сграда не може просто да бъде съборена. За да се случи това, първо трябва да бъде отписана от списъка, т.е да се установи че е загубила качествата си на недвижима културна ценност, което се случва много рядко“, обясняват специалистите.
Има и още един вариант на процедура в подобни случаи. Културният министър може да назначи комисия, в която да влизат представители на всички заинтересувани институции – от Министерството на културата, ДНСК и общината, и тя да вземе решение, че сградата е в тежко физическо състояние и не може да бъде укрепена конструктивно и да бъде обезопасена. По този начин може да се даде зелена светлина за събарянето й.
Харманлийци признават, че някогашната тютюнева фабрика е била пред самосрутване и поради тази причина – опасна за здравето и живота на хората. Въпреки това й състояние обаче, не е имало назначена от министъра на културата комисия, която да узакони бутането й.
Кметът Мария Киркова продължава да се инати, че в общинска администрация няма документ, който да посочва статута на тютюневия склад като паметник на културата. Инспекторът Стоилка Игнатова обаче посочва, че нито в Министерството на културата, нито в дирекцията е получавано запитване от община Харманли за статута на сградата, както е редно да се направи. Светлана Ангелова пък твърди, че изходящият номер на документа, даден й от ведомството на Вежди Рашидов, сочи, че на съответната дата той е бил изпратен до Община Харманли и би трябвало да се пази в архивите на администрацията.
Проверката на Инспектората при Министерството на културата продължава. А междувременно прокуратурата се самосезира и започна досъдебно производство, което да установи дали е извършено престъпление.
