Какви зависимости разкрива медицинската климатология
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Между различните природни фактори, които по един или друг начин влизат в тесен контакт с човешкия организъм и могат да му въздействат, метеорологичните са едни от най-съществените. Наблюдения върху връзката между метеорологичната среда и организма в най-широк смисъл са обособили най-напред общата биоклиматология, а впоследствие и частната на човека, която развита в медицинско отношение, добила названието медицинска климатология.
Времето и климатът са двете основни понятия, върху които се изгражда цялата обща метеорология и следователно и физическите основи на биоклиматологията. Човек проявява известно емоционално отношение към времето в зависимост дали то е „хубаво“ или „лошо“. Повишеният „жизнен тонус“, който съпътства хубавото време, има свои физиологични предпоставки. От тази нормална физиологична чувствителност към времето трябва да се различава онази, която се проявява от известни хора чрез болестни симптоми при промени в атмосферните процеси, даже преди настъпването на видими без инструментални признаци на промяна.
Една от най-характерните прояви при метеорологочувствителните хора е болката, която се проявява предимно в тъкани, поразени от ревматизъм или в хронично възпалително изменени тъкани – цикатриси (белези от стари счупвания) и т. н. Появата на болки е зависима от преминаването на депресии (циклони) със студени и топли фронтове, като реактивността на болните е насочена главно към студените фронтове – при нахлуването на морско полярни или континентално-полярни въздушни маси.
Реакцията на организма през зимния сезон е най-силна главно при т. нар. „североизточно“ студено време, често с преминаването на студен фронт и увеличаване на облачността, придружено с валеж. Засега няма точно установено обяснения за произхода на самата болка.
Очевидно е, че под влияние на метеорологичния фактор настъпват известни промени (спазми на кръвоносните съдове, смущения в кръвния ток и други). Според различните учени едни от най-силно дразнещите атмосферни условия се създават при образуването на тропичен тип време през зимата и при полярен тип време през лятото.
Установено е, че в Средна Европа времето през месеците ноември, декември, юни и септември се очертава като дразнещо. Особено се обръща внимание на сърдечните заболявания през април, който се характеризира с температурни колебания и бързо сменящи се влажност на въздуха, скорост на вятъра и барометрично налягане. Най-голяма е вероятността за щадящо време през август, а най-малка през януари и април.
Въз основа на дългогодишни наблюдения много учени са установили статистически достоверни зависимости между промените на времето и някои заболявания след оперативни емболии и други усложнения (особено в дните с топли и студени фронтове и буря), поради което мнозина препоръчват да се избягват тежките хирургически операции, когато прогнозата предвижда близка промяна на времето.
Остри и тежки смущения на сърдечната дейност и кръвообращението (инфаркт, хипертонични кризи, мозъчни кръвоизливи, гръдна жаба и т. н.) настъпват през ветровити дни с внезапни резки колебания на температурата (внезапно рязко затопляне през зимата, циклон, ветровито време).
При увеличаване на влажността, силата на вятъра и температурните колебания през есенните и зимни месеци се нарушава сърдечното кръвообращение, а у децата преобладават сърдечните форми на ревматизма. Известна връзка е установена и между промените на времето и бъбречните и жлъчни кризи, епилептичните припадъци, пристъпите от глаукома и други.
Много интересно протича и т. нар. „фьонова болест“. Когато духа вятърът фьон (а той е чест в много области от нашата страна), голям брой хора чувстват немотивирана депресия, рязка отпадналост и безсилие, работоспособността им намалява, имат виене на свят и главоболие, други пък се оплакват от повишена нервна възбуда и раздразнителност.
Когато има фьон в Мюнхен, пътнотранспортните произшествия зачестяват, а във Виена – хирурзите оперират само неотложните случаи.
Трябва да се отбележи, че за да реагира по-силно, човек не е задължително да принадлежи към категорията на метеочувствителните хора. Голяма роля играят и редица физиологични състояния: менструация, бременност, критична възраст, старческа възраст, периоди на възстановяване след тежко боледуване и други.
Интерес представлява и проблемът за зависимостта между активността на Слънцето и Луната и биосферата на Земята. В Международния комитет по изследване на слънчевите и космическите излъчвания има събран немалък материал по този въпрос. Така А. П.Чижевски установява зависимост между количеството на регистрираните пристъпи на сърдечна недостатъчност и слънчевата активност. Подобни резултати е получил и чехословашкият учен К. Бобек.
Френските лекари Фор, Сарду и астрономът Вальо установяват, че преминаването на петна през централната част на слънчевия меридиан съвпада в 84% от случаите с обостряне на редица хронични заболявания. Японският учен Таката е открил, че съставът на кръвта също се влияе от промените на слънчевата активност. Особено чувствителни към „капризите“ на слънцето са болни, страдащи от гръдна жаба, повишено кръвно налягане и съдови неврози. В 8-10 % от сърдечноболните през горещите месеци се появяват оплаквания като „прескачане“, „спиране“ на сърцето и други субективни усещания.
Животът на Земята е твърде много свързан и с Луната. Известно е, че тя предизвиква приливи и отливи на морската вода, но още древните са забелязали, че съществува зависимост между лунните фази и жизнедеятелността на някои морски животни. Експериментите на съвременните учени потвърдиха догадките на Цицерон и Плиний: животът на много морски създания зависи от положението на небосвода на вечния спътник на Земята.
Оказало се, че промяната на лунните фази повлиява и върху здравето на хората. Статистиката е установила, че избухването на епидемия от остър бронхит в различни части на земното кълбо съвпада с определени фази на Луната. Хирурзите от Флорида пък са открили, че кръвотечението след операции на гръкляна се среща по-често, ако тези интервенции се извършват през втората четвърт на лунния месец.
Зависимост между космическите (метеорологичните) явления и живота на Земята безспорно съществува. Разбира се, в това няма нищо тайнствено и свръхестествено, няма „висши сили“. Става дума за определени природни явления, в изучаването на които науката е длъжна да постигне нови успехи.
