Става дума за патологично увеличение на назофарингеалната сливица, което причинява затруднено носно дишане и хъркане, а при възпаление – стичане на секрет
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
към фаринкса и кашлица. Появява се най-често при деца между 3 и 7 години.
В резултат на заболяването децата дишат с отворена уста, особено по време на сън и имат гъгнив говор. В резултат на продължителното дишане през устата се нарушава растежът на лицевия череп, горната челюст може да се удължи, небцето придобива висок стоеж, откриват се и аномалии в развитието на зъбите. Получават се т. нар. „аденоиден фациес“. Могат да се развият и аномалии в развитието на гръдния кош – „птичи гърди“.
В резултат на притискане се нарушава вентилацията и дренажът на средното ухо, като се развива сериозен отит, а при инфекция – остър отит. Появява се обилен секрет в носа – ринит и риносинуит. Общите смущения на заболелия се свеждат до нарушено хранене, отслабено внимание, нощно напикаване, главоболие и други.
Консервативното лечение включва медикаменти за подобряване на носното дишане, промивки на носа с физиологичен разтвор и лечение на различните възпалителни процеси, алергии и т. н. По преценка на специалистите – педиатри и оториноларинголози, се пристъпва към оперативно лечение.
