С помощта на щедрите дарения на Иван Хадживълков градът се сдобива с девическо училище, църква и красива чешма
Автор: Пламен Николов
Преди дни в Добрич бе сформиран Инициативен комитет, който се нагърби със задачата да издири гроба на легендарния добруджански възрожденец хаджи Иван Хадживълков.
Идеята за родолюбивото начинание и възкресяване на паметта и спомена за видния дарител, общественик и борец за църковна независимост е на журналиста Юлияна Велчева. Тя се заема с това, след като установява, докато подготвя очерк за възрожденеца, че съвременниците знаят твърде малко за неговите заслуги за опазване на българщината в Добруджа.
Видният възрожденец е роден около 1770 г. в Ески Джумая (дн. Търговище) и според запазените свидетелства е живял повече от 120 години. Историците в добричкия музей са категорични, че хаджията, наричан от съвременниците си Хаджи Баба (т.е. Татко Хаджи), е един от столетниците, които световната история познава.
Той израства в семейство на заможни търговци. Образова се в килийното училище в родния си град, където се научава да чете и пише на български и гръцки.
Наследил търговския усет от родителите си, младият Иван Хадживълков разкрива манифактура в Ески Джумая. Но в града избухва чумна епидемия и на около 40-годишна възраст, вече създал семейство, за да запази челядта си, Иван се преселва в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич).
В добруджанския град се захваща с търговия, която бързо потръгва. За кратко време забогатява, като освен с търговия, развива и манифактура, отваря хан и кръчма, търгува със зърно, разкрива и търговска кантора във Варна.
По това време отива на поклонение на гроба Господен и става хаджия.
С личните си качества той бързо спечелва уважението на властниците в Хаджиоглу Пазарджик. Влиянието му пред турците е толкова голямо, че придобива правото да изкупува десятъка от Варненския и Бургаския санджак.
По онова време в Хаджиоглу Пазарджик имало и други заможни хора, но хаджията е комай единственият, който подава ръка на бедните, най-вече на сънародниците си – българи, пък не му се свидят парите и за общонародни дела.
Още с идването си в Добруджа той съгражда чешма – много важна придобивка за безводна Добруджа. Тя е издигната в центъра на тогавашния град. Малко по-късно поставя по нея и възрожденските символи – кръстове, слънца, лъвчета – да се знае, че е изградена от българин.
Родолюбецът отлично съзнава, че вярата и просвещението ще спомогнат за възраждането на народа му. Той използва влиянието си пред турските власти, за да издейства разрешения за разкриване на български училища и църкви, в които привлича даскали и свещеници. А девическото училище в града се помещавало в приземния етаж на къщата на хаджията.
Иван Хадживълков не бил чужд и на националноосвободителните борби, макар и да не бил активен участник в революционното движение. В хана му, който се помещавал в южните покрайнини на града, често се укривали революционери.
В продължение на 10 години той е председател на българската община в Хаджиоглу Пазарджик, а през 1869 г. е натоварен с мисията да представлява жителите на града в Общия вилаетски съвет в Русе.
Влиятелният търговец е избран да представлява българите пред Високата порта, като през 1861 г. внася прошение пред великия везир, с което се настоява за самостоятелна българска църква и отхвърляне на зависимостта от Гръцката патриаршия.
И той успява да издейства от султана разрешение за построяване на българска църква. Хаджията дарява част от двора си и значителна сума, с която финансира градежа на храма. Така се появява най-старият храм в днешния Добрич – „Свети Георги”.
Доживял Освобождението, макар и вече столетник, Иван Хадживълков участва и в строителството на новата българска държавна власт в града. Когато дългият земен път на хаджията приключва, в знак на уважение и благодарност съгражданите му го погребват в църковния двор, на четири стъпки от тогавашния вход на храма.
По време на румънската окупация гробът му е унищожен – вероятно през 20-те години на миналия век, когато се изгражда камбанария и се проектира наново пространството около църквата.
Новосформираният Инициативен комитет, който се заема със задачата да открие мястото, където почиват костите на Иван Хадживълков, бе оглавен от кмета на Добрич Йордан Йорданов.
В инициативата активно се включват също така и Регионалният исторически музей, местните медии, архиерейският наместник отец Иван Дойчев, както и правнуците на възрожденеца Тодор Георгиев, директор на Хуманитарната гимназия в града, и Иван Киряков.
Музейни специалисти вече са започнали да проучват документи, които могат да помогнат да се установи къде е бил гробът на възрожденеца.
От Инициативния комитет призовават всички граждани на Добрич, които разполагат със снимки на пространството около църквата от първите две десетилетия на ХХ век или имат спомени на свои близки и роднини за мястото на вечния му дом, да помогнат в издирването.
Ще се търси съдействието и на наследници на хаджията, които живеят в други региони на страната. Иван Хадживълков е имал четирима сина и четири дъщери. Техните потомци са пръснати из цяла България и е твърде възможно някои от тях да разполагат със семейни архиви, които да помогнат за определянето на точното място, където е погребан именитият им родственик.
