Настоятелите му са 10 пъти повече от населението на махалата
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Кладни дял е красиво и призрачно тихо селце, гушнало се сред дъбравите над Прохода на Републиката. Пътят свършва до него и оттам започва една от най-красивите туристически пътеки към природния резерват „Савчов баир“. Населеното място ни посреща някак си анонимно, защото за махалата над село Войнежа в пазвите на Хаинбоаз табели няма никакви.
Покривите на старите къщи с каменни плочи и на новите вили са побелели от късния мартенски сняг. Тук-там се чува кучешки лай...
Стигаме до края на селото без да срещнем никого. Но забелязваме няколко кокошки да ровят из заскрежената трева и започваме да се озъртаме за стопанката им. Съзираме я на двора да допива сутрешното си кафе в компанията на огромно черно куче, вързано на здрав синджир.
Дочка Шамаева ни посреща подозрително и се разговаряме с нея през оградата. „Тук съм родена. Преди две години се прибрахме от големия град в Кладни дял. Останали сме десетина жители, но през лятото селото е пълно – тогава се прибират насам виладжиите, а с тях и поне петнадесетина деца. Мястото е тихо, красиво и спокойно, а въздухът – кристално чист. Какво може повече да иска човек, за да си изкара старините. Младите пък идват, за да си правят разходки“, разказва господарката на вързаното куче.
После започва да се оплаква от конете на дървосекачите, които ги пускат да пасат на воля по поляните. „Добичетата газят по дворовете, накъсаха ни телта по оградите. А пък камионите на дърводобивните фирми ни разбиха пътя. Те рушат, а кой ще ремонтира?“, възмущава се и включилата се в разговора ни Йовка Маринова.
Местните хора твърдят, че в Кладни дял няма кражби. Сключили договор с охранителна фирма и тя поставила камери.
Иначе си имат и неуредици – налага се да пият вода от каптажи и от кладенците в дворовете си.
Тук снегът през зимата е обилен и буквално „похлупва“ махалата, но кметският наместник на Войнежа редовно изпраща машини да разринат преспите, за да може два пъти седмично да се достави хляб.
Преди пет години в Кладни дял се заселила британката Сандра. Тя вече почти се е натурализирала като местен жител и редовно посещава сбирките в читалището. А то е кацнало на най-високото място в селото.
НЧ „Васил Левски - 1931“ е в най-представителната и лична сграда. Спретнатото здание посреща посетителите си със знамената на България и ЕС. То се използва за всичко – на специална дъска се разлепят некролозите на починалите, а на празник в него се събират живите, за да се повеселят. Последният купон бил за деня на виното и любовта.
Куриозът в Кладни дял е, че селото е едва с десетина жители, но членовете на читалищното настоятелство са... 100. Всъщност обяснението е просто – всички те са местни хора и по някакъв начин са свързани с махалата, но животът ги пръснал из градовете на цяла България. Всяка година се събират, излизат на походи, правят си празненства и всеки от тях чинно си плаща годишния членски внос от едно левче, за да продължи да тупти сърцето на селцето, както наричат читалището.
То е създадено от първите учители в селото – Петко Христов и Петрана Лулчева. Първата му изява е по Коледа, а за Великден на следващата година е представена и първата театрална постановка – „По жътва“, с която трупата гастролира в съседните села Войнежа, Терзиите и Въглевци.
Вратата на духовното средище ни отключва Йовка Маринова. Тя с умиление си спомня, че някога в същата сграда се е помещавало училището, в което е учила до четвърти клас. Школото е затворено през 1964 г. След това дълго време постройката се е ползвала като склад на Държавния резерв. Военните се изнасят оттам през 1992 г. и зданието е оставено да пустее.
През 2002 г. обаче будни жители на Кладни дял се събират и избират инициативен комитет, който си поставя за цел да възстанови читалището и да го превърне в място, където местните хора да осъществяват социални контакти и развиват културна дейност.
Днес стаите му са пълни с портрети на български царе и възрожденци. От белосаните стени посетителите посрещат Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Георги Раковски, Иван Вазов, светите братя Кирил и Методий, Стефан Стамболов и разбира се – ликове на патрона на читалището Васил Левски, които може да се видят на няколко места из помещенията. Още на входа до един от портретите му четем мисълта на Апостола: „На думи да се не гледа, но на работа!".
Докато разглеждаме духовното средище, в него влиза и Цоньо Колев. 64-годишният сладкодумник стопанисва селския магазин. Някога той работил в търновската пивоварна. Бил и активен спортен деятел. А след като се пенсионирал, се прибрал в родното си село.
Нашата „екскурзоводка“ Йовка Маринова ни въвежда в читалищната библиотека. На лавиците на старите, останали още от времето на соца шкафове, които сега са перфектно ремонтирани, са наредени около 150 книги с актуални заглавия. Повечето от тях са дарени, други местните хора оставили, за да се ползват от всички. „Наскоро правихме ремонт и не сме изчистили още“ - смутено се извинява леля Йовка, но бърза да се похвали, че вече си имат компютър.
А ние забелязваме селската радиоуредба – към малък пулт е свързан микрофон, а пред читалището е изнесен огромен високоговорител. Системата е дело на председателя на читалищното настоятелство Въльо Бъчваров. 66-годишният мъж е родом от Кладни дял, но още 10-годишен напуска селото с родителите си, за да заживее в столицата. Днес пенсионираният софиянец се е завърнал при родовите си корени и е основният двигател на читалищната и туристическа дейност в селото.
„В читалището няма човек на заплата. Всичко правим сами и в голяма степен на доброволни начала – обновихме стаите, сложихме нова дограма. По два проекта успяхме да спечелим финансиране от петнадесетина хиляди лева за туристическия ни клуб, който се нарича „Планиница“.
Тази година честваме 80-годишнината на читалищната дейност в Кладни дял и ще си направим за празненството открита сцена, на която ще ни гостуват със спектакли другите читалища от Търновската община“, разказва ни Въльо Бъчваров. И допълва, че за юбилея се предвижда и организиране на походи. А междувременно членовете на клуба са направили и маркирали туристическа пътека покрай река Планиница, която води до местността Седлото.
