Снимки от сафари на Христо Стоичков с отстреляни жираф и зебра взривиха социалните мрежи
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Искаш ли да си „куул“? Искаш ли да те харесва целокупното българско интернет общество? И всички муцки да си падат по теб какъв мъжага си – хем силен на думи, хем гневен, хем мил, внимателен и ценител на красотата на природата?
Тогава наплюй Стоичков! Направи го на нищо в гневен пост във Фейсбук! Наречи го „кретен“, „селяндур“ и „комплексарин“! Него и жена му, задето са се снимали с отстреляни по време на лов жираф, зебра и антилопа.
Какво си позволяват богатите парвенюта, бе? Какво като са си платили? Че такава е световната практика и това е бизнес! Унищожават красотата на Земята и плюят на идеята на Създателя за многообразие на животинските видове!
Аз, ако бях един български еколог с животрептяща съвест, щях тутакси да събера един билюк съмишленици и да затворим де що има пешеходни пътеки по жълтите павета в знак на протест срещу селяндурщината на най-известния българин на планетата.
Освен това не той, а Гунди е най-известният, на този спор отдавна трябва да бъде сложена точка, министър-председателят да изиска от парламента да узакони това положение и президентът с леко свенлив, но категоричен тон да обяви на някой национален празник, че това е „азбучна истина и европейска ценност, която трябва да бъде дълбоко осъзната от всеки един българин“.
Безобразие, пълно безобразие, да! Новобогаташите съвсем полудяха и са тръгнали да затриват света такъв, какъвто го познаваме. Карай, че навремето старобогаташите от комунистическата партия (то, тогава подобните бяха най-вече от нея) пак си джиткаха до черния континент и изпотрепаха сума ти африкански красоти. Справка – другарят Пенчо Кубадински например.
По-възрастните от вас се сещат за легендарните му ловни излети из братски Мозамбик и други новоизградени републики, тръгнали тогава по сияйния път на социалистическото развитие. Съответно документирани с много по-зловещи от тези на Стоичков снимки. Но тогава невидяни поради липса на Фейсбук, Туитър, Инстаграм и „свободни и демократични медии“.
Тук ще спра за един виц от недалечното минало: На такова братско сафари, в края на първия ден броили слуката. Кой ударил лъв, кой – пантера, бай Тошо – 5 носърчета.
Озадачените домакини не били предполагали, че по техните места живеят такива животинки, но си затраяли. След втория ден пак другите отчели сериозни трофеи, нашият – 10 носърчета. Пак си затраяли. На третата вечер обаче докладът му бил – 20 носърчета.
„Бе, драги другарю, що е туй „носърче”? - напълно полудели местните. „Е! Ами, едно такова черно, дребно, дето изскача пред джипа, размахва ръце и крещи „Но, сър! Но, сър!”
Както и да е, за снимки с убити животни говорихме. В случай че замръзналите от ужас на Стоичковите фотоси не са чували, това е доста хубав бизнес в която и да е държава с природа, по-различна от Исландия например. Нарича се „ловен туризъм” и от него се печели много сериозно.
Не съм си дал труд да проверя цифрите, понеже не пиша аналитичен икономически материал, но като се сетя за онези мазни джипове, които поръчаха няколко държавни ловни стопанства, си представям колко ще одерат пристигналите в нашата страна чужденци, мераклии за снимки с красиви рога от лопатари.
Като казах „красиви рога от лопатари”, се зачудих дали пламенните защитници по интернет на родната фауна плачат с горки сълзи всеки път, когато някой не толкова известен като Стоичков убива грациозна, красива сърна, за да се снима с нея и да я яде.
Аз се съмнявам дали Модерния ляв си е направил суджуци от жираф, но да не се отнасяме чак толкова на тема красота. И в грозотата също има някаква Божия естетика, нали?
Тогава защо снимка на 15 гътнати диви прасета, с щастливо ухилена около тях дружинка, да е по-грозна от кадро на нашия и булката му, позиращи над застреляни кухороги антилопи?
Няма да изпадам чак в такова истерично адвокатство и да се съмнявам дали въпросните изображения са истински или умела работа на някой майстор с фотошоп. Смятам, че манталитетът на човека, за когото говорим, му позволява напълно да отиде в Африка, да си плати крупна сума долари (долари!) и да застреля жираф и антилопа.
И проблемът е, че е малко по-известен от бившия президент Герги Първанов, който се беше изщракал със забранения за лов узбекистански северцов архар. Там вече изпитвам силно съмнение, че това с плащането се е случило. А че Първанов отнесе по-малко интернет възмута си е факт.
В заключение да спомена и как гневът народен фейсбукърски заклокочи още по-зловещо, когато колегите от сутрешните блокове с истерична наслада обясняваха за забележките на Стоичков към бъдещата му статуя, увековечаваща оня жест след гола срещу германците на Световното през 1994.
„Нечовешко е! Паметник приживе! Няма такъв случай!” И аз смятам, че е твърде прекалено, но случаи има. Много. Вярно, че Тодор Живков скромно помоли да го махнат от родния му Правец, докато е жив.
Но Еузебио не поиска това за неговия. Кристиано Роналдо също. Андреа Пирло и той. Сър Алекс Фъргюсън пък хич. Статуята на Христо Стоичков ми е най-малкият проблем. Мисля си друго.
За онова, което колегата Румен Илиев от „Блиц” твърди, че Стоичков казал през 1990 г. на стадиона в Стара Загора, когато той и негови състуденти му поискали автограф: „Повичи ибети, по-малко учети”. Ей това вече ми е много, много гадно. Ако е истина, де.
