Продажната цена на зеленчуците е 4 пъти по-висока от изкупната
12 Април 2016, Вторник
Това обяснява наличието на неприлично скъпи български домати на пазара
Изкупните цени на домати, пипер и краставици представляват между 25-35% от крайната стойност при доматите и до 45% от крайната при краставиците. Това показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия.
През 2014 г. зеленчуците са достигнали най-високи средни годишни стойности. През миналата година се наблюдава известен спад, но като цяло те се задържат сравнително високи, в сравнение с предишни години, коментират учените. Но освен констатации, за съжаление в доклада не са обяснени причините за тази лоша тенденция.
Килограм домати на едро е излизал например около 2,20 лв. през януари т.г. Краставиците пък са се търгували срещу 2,91 лв/кг. В края на април и началото на май все пак се очаква някои от най-масовите зеленчуци да поевтинеят на пазара.
Това обаче се свързва не с гъвкавата политика на българските производители, а с наплива на огромни количества вносна продукция от по-топли региони на света. Тоест, надеждата ни да сложим на трапезата по Великденските празници салата, която няма да ни струва колкото половин килограм агнешко месо, е във вносителите.
Между другото, и в момента българската оранжерийна продукция се продава на по-високи цени от вносната, като при краставиците разликата е повече от 25%.
В анализа на академията се посочва, че като цяло няма интерес за отглеждане на зеленчуци. Или най-малкото той значително е спаднал. Като пример се посочва фактът, че декарите обработваемата земя, засети с домати, пипер и краставици, са достигнали своя исторически минимум през последните 3 години. Което автоматично води и до спад на количеството родна продукция.
Тази година се очаква да произведем около общо 175 хиляди тона от тези култури. На практика това означава, че и през 2016 г. ще разчитаме на турски, македонски, полски, унгарски и т.н., но не и на български домати.
При зърнените култури ситуацията е следната. Според анализаторите от Института по аграрна икономика, прибраните количества пшеница реколта 2015 г. са 4 678 929 тона.
Производството на ечемик възлиза на 704 866 тона, а на царевица е в размер на 2 120 985 тона. Производството на слънчоглед от реколта 2015 г. е 1 589 710 тона, а на рапицата - 410 728 тона.
През миналата година при всички разглеждани култури се наблюдава спад в произведените количества. Реколтата все пак е достатъчна за покриване на вътрешното потребление в страната.
Цените на основните зърнени култури продължават да са на доста по-ниски нива, като през новата година не се очаква значителен ръст.
Тенденция към понижение за сметка на това имат изкупните цени на суровото мляко в България. Добрата новина е, че страната ни ще може да изнася сирене, кашкавал и млечни продукти за Китай. Преработвателите са инспектирани на място от китайски експерти, които са проверили в детайли цикъла на производство и преработка. В писмото до БАБХ е записано, че дори при един случай на установени антибиотици в млечните продукти, китайският пазар ще бъде затворен за българска продукция.
С промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност се въвежда задължение ветеринарните лекари най-малко веднъж на два месеца да извършват прегледи и проверка на идентификацията на отглежданите животни във фермите.
Забранява се отглеждането на животни, на които не е извършена профилактика. Забранява се пускането на животни извън животновъдния обект без придружител. Създава се възможност за конфискация на животни, за които не са изпълнени изискванията на закона.
В последните седмици се говори усилено за картел при формирането на изкупните цени, за нелегален внос на суровини и за злоупотреби при качеството на продаваните млечни продукти, припомнят авторите на анализа.
Проблемите в бранша трябва да се търсят в пазарната и организационна структура на българското млечно животновъдство. Трайното решение е да се даде повече свобода и либерализация на пазара, което да засили конкуренцията по цялата верига, като се облекчи достъпът на производителите до техните клиенти.
Предвидена е пълна електронизация по пътя на пробите на суровото мляко от фермите през транспортирането до изследването в държавните лаборатории. Проверките ще са внезапни и ще се извършат на три пъти в рамките на следващите три месеца. Според БАБХ до края на годината ще бъде въведена подобна система за контрол на млекосъбирателните пунктове, които изкупуват суровина от малките стопанства.
Каква е картината на производството и търговия с месо у нас?
По данни на отдел „Агростатистика“ към МЗХ за броя на селскостопанските животни при говедата има минимален спад (-0,6% спрямо предходната година). Най-големият спад е при млечните крави (около 6,2%). Това се дължи на продължаващата криза в сектор млечно животновъдство. През 2015 г. производството на говеждо месо в кланиците нараства с 8,62% спрямо 2014 г. Специфично за този сектор е, че по-голяма част от говедата се колят не в специализираните кланици, а в самите стопанства.
Ръст в броя на отглежданите животни се наблюдава при свинете (8,5%). При тях се наблюдава и нарастване броя на закланите животни от 14,6% спрямо 2014 г. Положителна тенденция е, че продължава да намалява броят на закланите в стопанствата животни.
През 2015 г. има увеличение при закланите птици с 4,8% спрямо 2014 г., като се наблюдава и ръст в произведеното месо (живо тегло) с около 4%. Търсенето на пилешко месо в страната продължава да се диктува от сравнително ниските цени спрямо месата от останалите групи.
Животновъдите ще получат над 10 млн. лева
Да бъде осигурено допълнително финансиране в размер на над 10 млн. лв. от националния бюджет по схемата за временна извънредна помощ за производителите в сектор „Животновъдство“, реши Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие”.
Целта е преодоляването на смущенията на пазара на мляко и намаляването на риска от изоставяне на дейността в сектора. Допълнителното национално финансиране по Схемата за подпомагане за реализирани и декларирани от изкупвачите и производителите на краве мляко доставки и/или директни продажби през квотния период 2014/2015 г. е в размер до 4 183 862 лв.
По Схемата за подпомагане на брой млечни крави в стопанството са предвидени допълнително до 3 433 117 лв. Национално финансиране до 2 367 126 лв. ще бъде изплатено по Схемата за подпомагане на брой овце майки и кози майки. За кандидатствалите по Схемата за подпомагане на брой биволици са предвидени допълнително до 217 550 лева. Срокът за изплащане на помощта е до 30 юни 2016 г. С Наредба 21 от 12 ноември 2015 г. бяха утвърдени четири схеми за извънредно подпомагане на производителите на животински продукти, засегнати от кризата в сектора. В края на миналата година ДФ „Земеделие“ изплати общо 13 281 609,13 лв. От тях 11 740 501,53 лв. са предоставени от ЕС и 1 541 107,60 лв. – от националния бюджет .
da go duhate vsichki bokluci ot tsled 10 godini shte mi qdete onaq ezi institucii deto opropastihte celiq sektor zemedelie sled 10 godini shte mi qdete onaq rabota shte qdete plastmasovi domati i krastavici i suhi mleka i shte vi plyshtat ushite
1
mlekarq
05.08.2016 18:31:51
0
0
da go duhate vsichki bokluci ot tsled 10 godini shte mi qdete onaq ezi institucii deto opropastihte celiq sektor zemedelie sled 10 godini shte mi qdete onaq rabota shte qdete plastmasovi domati i krastavici i suhi mleka i shte vi plyshtat ushite