Обратна връзка

Бляскавият публицистичен талант на Цанко Живков  бележи поредния му връх на страниците на „Десант“, който в предишния си брой публикува статията му „Заслуженият Нобел за България“. Още повече, че Димитър Пешев като подпредседател на ХХV обикновено Народно събрание е незаслужено забравен като спасител на българските евреи.
Да! Българите и техният цар с тази защита показаха, че са най-хуманния народ в Европа. Затова и въпросната публикация ще запали гордостта на всеки българин, където и да се намира на белия свят, за да се прелее тази чутовна искрица на деца и внуци. Убеден съм в това.

Да бъдеш като Димитър Пешев министър на правосъдието, след това подпредседател на Народно събрание и да заложиш българската си чест и живот в една идея за спасение на евреите в родината си, това вече е смелост, нравствено величие, с последващото ужасно приспособяване през 1943 г.
Малко преди Червената армия да влезе в България, Съветския съюз ни обявява война.

Мнозина, които са акламирали цар Борис ІІІ, сега преминават с развети знамена към победителите. Политици са арестувани и са изправени пред набързо свикания Народен съд. Трима бивши премиери, министри от техния кабинет, както и 67 депутати са разстреляни веднага след обявяване на присъдите, без да могат да се сбогуват с близките си. Трима депутата, подкрепяли Пешев, са осъдени на смърт, а други – на дългогодишен затвор.
Самият той получава 15 години, но след 13 месеца е освободен, благодарение на това, че през 1936 г. като министър на правосъдието е спасил от смърт Дамян Велчев, който вече играе важна роля в Отечествен фронт.

Пешев обаче не е реабилитиран, не му е разрешено да упражнява адвокатската си професия и  остава без пенсия. Според изследването на Хайнц Бран, едва след 1965 г. еврейски емигранти започват ежемесечно да му изпращат от Израел 40 долара, а след това и по 50.
Следва четвърт век голяма самота. Сутрин и след обяд се разхожда в Борисовата градина, вглъбен в себе си, но не се оплаква от съдбата си и запазва неизменната си учтивост спрямо всички.

Всяка година на 1 февруари, деня в който комунистите разстрелват неговите политически приятели, отива в църквата да почете покойниците. Близките му го описват като човек праволинеен и в личния си живот, а които са го познавали, считат, че той би действал точно така, ако се отнасяше за друга група хора, изпаднали като евреите в подобна беда.

През 1952 г. Пешев получава първия удар, а на 20 февруари 1973 г. трети и последен.
Днес надали щяхме да знаем нещо за този праведник, ако по него време италианският журналист Габриеле Нисим не бе започнал да събира всичко, което свидетелства за подвига му. Книгата на италианеца „Човекът, който спря Хитлер“ не позволява този удивителен човек да потъне в забвение. Както и преди обаче, на Запад Пешев е познат на малцина.
Говори се, че в един от кулоарите на Съвета на Европа в Страсбург са наредени бюстове и портрети на Робер Шуман, Конрад Аденауер, Де Гаспери, Пол Анри Саак, Дерес и Бек. Съвсем учудващо и самотен на насрещната стена е поставен бюст на Димитър Пешев с името му, година на раждане и смърт и кратка бележка.

Струва ми се за нужно да добавя, че у нас вече почти от столетие като летописец на събития, факти и практика адвокатурата има свой печатен орган – „Адвокатски преглед“. В неговите бр.7-8 от 2003 г., за чест на адвокатската гилдия, на стр. 41 е отпечатано изложението на Съюза на българските адвокати, адресирано до Председателя на Народното събрание от 30 октомври 1940 г.

В него четем: „Съюзът на българските адвокати научава с учудване за съществуване на Проектозакон за защита на нацията... Не става ясно кое налага въвеждането на такъв закон в нашата страна. Българската държава е изцяло национална и нацията ни е запазила чистотата си до рядко достигана в Европа степен... Каква е тази национална необходимост, която оправдава създаването на закон, позволяващ да се ограничат правата на една категория български граждани и да я понижават нравствено?

Евреите в България не са заплашвали нито стопанството ни, нито културата ни, нито чистотата на българския народ. Ето защо не можем да намерим никаква причина с оглед на държавните народни интереси, която да оправдава вземането на толкова ограничителни и унизителни мерки спрямо еврейското малцинство в България“.
Този текст е превод от френски и не е публикуван в България. Интересно би било за специалисти от всякакво ниво, интереси и политическа ориентация дали горното становище е приемливо и сега.


В категории: Горещи новини , Трибуна