От Патриотичния фронт допълват предложението си за задължително гласуване с въвеждането на стимули за упражнилите правото си на глас
Автор: Анна Александрова
Ремонтът на Изборния кодекс вече е във финалния си етап след като преди малко повече от месец – на 10 март – депутатите приеха на първо четене 11 от предложените 14 законопроекта за изменения и допълнения в правилата за гласуване.
Читателите на „Десант” знаят, че сред одобрените проекти бе и този на Патриотичния фронт, в който, освен въвеждане на задължително гласуване и налагане на санкции за неявяване пред урните без уважителна причина, се предвижда още да се въведе активна регистрация със срок 35 дни преди деня на изборите. На първо четене бяха приети още въвеждането на електронно гласуване, което „да може да се поправи“ с бюлетина и прилагането на машинно гласуване във всички секции от 2018 г.
Това кратко припомняне е необходимо, защото в сряда, 13 април, изтече крайният срок за внасяне на предложения между първото и второто гласуване на промените в Изборния кодекс и предстои оформянето на обобщаващ законопроект, който ще бъде гледан от Комисията по правни въпроси преди да се стигне до второто гласуване в пленарна зала.
„Мисля че предложенията на ПФ за промени в Изборния кодекс ще бъдат приети, защото са разумни“ – това коментира председателят на парламентарната група на ПФ Валери Симеонов след закрита за медиите среща в парламента ден преди заседанието на Правната комисия.
„Има доста добри предложения. Те се приеха, както от институциите в лицето на ЦИК и Министерство на финансите, от народните представителите, така и от неправителствените организации. А това е добра начална атестация”, подчерта лидерът на НФСБ.
Валери Симеонов прогнозира, че предложенията на Патриотичния фронт ще бъдат приети, защото са разумни и в същото време отчитат някои пропуски в първоначалния вариант на внесения от патриотите законопроект.
Едно от новите предложения на Патриотичния фронт е вместо санкции за негласувалите (ако се въведе задължително гласуване) да бъде приета система от поощрения за гражданите, упражнили правото си на глас.
Точната форма тепърва ще се уточнява, но като цяло идеята е да има нещо като томбола за гласувалите. Идеята не е екзотична, тъй като дори НАП използва подобна форма.
Както е известно, през миналата година приходната агенция стартира лотария с касови бележки, чиято цел бе да се намали сивата икономика, като се насърчи издаването на документи при покупка.
Оказа се, че председателят на Правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) принципно подкрепя идеята на Патриотичния фронт за стимулиране на избирателите и дори има известни претенции за нейното авторство.
Според него има много варианти, а и в българската изборна практика вече е имало такъв случай.
Едно от неизвестните около предстоящите изменения и допълнения в Изборния кодекс е свързано с предложението за активна регистрация на избирателите.
Смята се, че това би било ефективен начин да се премахнат мъртвите души от избирателните списъци. Засега такова предложение се съдържа в два от приетите на първо четене 11 законопроекта, но се лансира и друга възможност – отказалите да гласуват да бъдат извадени от избирателните списъци, но да имат право да се дописват за следващите избори, като това трябва да стане най-късно в деня, предшестващ този за размисъл.
Според „добре информирани източници” предложението е на ГЕРБ, като се обмислял вариант то да бъде внесено от друга парламентарна група.
Депутати коментираха, че има много голяма вероятност, ако това предложение влезе в Изборния кодекс, веднага да бъде атакувано чрез Конституционния съд, тъй като на практика се посяга върху конституционното право на глас.
Други народни представители допълниха, че с отписването на негласувалите надали ще се отстранят мъртвите души в избирателните списъци, докато активната регистрация дава възможност именно за това и в крайна сметка цели дава един по-честен изборен процес.
Както вече е известно, с промените в Изборния кодекс трябва да се въведе и възможността за дистанционно гласуване по електронен път, тъй като това пожелаха участниците в инициирания от президента референдум по изборни въпроси, проведен паралелно с последните местни избори.
По случайност, обсъждането на тази тема в Правната комисия стана в един и същи ден със свикания от президента Плевнелиев Консултативен съвет по национална сигурност, посветен на проблемите на киберсигурността.
Това, от една страна, е доказателство, че в България има сериозни проблеми с киберсигурността – което е и един от основните аргументи на противниците на дистанционното гласуване по електронен път.
Доказателство за пробойните в това отношение са и многото хакерски атаки в дните около неотдавнашните местни избори. Тези набези „срутиха” дори и сайта на президентската институция, а оттогава и до днес няма официална информация кой стои зад тях и дали е направено всичко възможно подобни действия да не успяват повече.
И не на последно място – през тази година предстоят президентски избори, а изборните правила отново се променят, при това не толкова далеч във времето, а по-скоро в последния момент.
Много пъти е коментирано, че честите промени в изборното законодателство имат по-скоро негативен, отколкото положителен ефект, но практиката остава непроменена.
Остава да се надяваме, че този път ще наблюдаваме не толкова ремонт, колкото модернизиране на Изборния кодекс.
ELEKTRONNOTO GLASUVANE NAPALNO OBEZMISLJA IDEJATA ZA ZADALZITELNOTO GLASUVANE!
TOVA E NAI-EFTINIJAT I UDOBEN NACHIN ZA MANIPULIRANE NA IZBORNITE REZULTATI!
