Държавата е длъжна да защити българската нация

Автор: Стефан Солаков

Враговете на българщината никога не почиват и само дебнат иззад ъгъла поредната си жертва. Поощрявани от редица неправителствени организации, финансирани от наши и чужди душмани, те все по-често напомнят на обществото, че държавната крепост, наречена България, трябва да е готова за решителна битка в името на своето си физическо и духовно оцеляване.

През последните седмици станахме свидетели на все по-чести посегателства срещу националния суверенитет и единството на българския народ. Измамното спокойствие, с което безпричинно се хвалят нашите управници, е само параван пред сложните разделителни процеси, бушуващи в недрата на древната ни нация. Притиснати сме и отвън, и отвътре от могъщите течения на глобалната дезинтеграция, която би могла да ни прегази и унищожи за броени дни, ако не се организираме в общ национален отпор срещу силите на Злото.

Някои сега ще си кажат: „Хайде, стига сте ни плашили, я колко добре си живуркаме под крилото на Бащицата и партията майка!“ И ще бъдат прави – до известна степен, разбира се – ако приемат случващото се в България като политически закачки на парламентарно или държавно равнище, използвани за забавление и разтуха на все по-обедняващия и обезверен наш сънародник.
Ако се вгледаме обаче малко по-дълбоко в процесите, регистрирани по скалата на земетръсните събития у нас, ще забележим опасното прегряване на подземните потоци, застрашаващи да подкопаят основите и да срутят окончателно сградата на българската държавност.

Както отбелязахме още в самото начало, „ловците на политически глави“ са активирани до краен предел и вече посягат към скалповете и на най-изтъкнатите шефове на държавата.
Изненадващо Хелзинкският  комитет се нахвърли върху министър-председателя и на висок глас обяви, че ще го съди заради ксенофобски изявления по повод нахлуващите у нас диверсанти, преодолели по незаконен начин южната ни граница.
Бойко Борисов може би за първи път усети на собствения си гръб какви змии са се свили в скута на управляваната от него страна и колко болезнено може да бъде ухапан от тях и най-верния защитник на т. нар. евроатлантически ценности.

Дано след този подъл удар в гръб от страна на една уж правозащитна организация нашият премиер се е досетил как се справя с подобни досадници неговият колега Владимир Путин. Шут в задника, забрана за дейност и най-вече предупреждение към шпионите на Вашингтон да не си пъхат гагата във вътрешните дела на матушка Рус.
Бате Бойко обаче не е Путин, а и Хелзинкският комитет, който се опитва да разделя българското общество, все по-очевидно се превръща във външна марионетка, но не на обичайно заподозрения чичо Сам, а по-скоро на един самоназначил се падишах, върлуващ на югоизток от нашите граници.

Две трети от делата, които Хелзинкският комитет води срещу българската държава, са в защита на цигани престъпници и радикални мюсюлмани, а напоследък ударението е поставено върху случаите с незаконните нарушители на националните ни граници.
Успоредно с проислямския уклон на фалшивите правозащитници, отбелязваме и значително активиране на политическите субекти и на техните външни покровители, чиято основна цел е пропагандиране и налагане в българското публично пространство на т. нар. неоосмански модел за „историческо завръщане“ на анадолските стратегически интереси в бившите провинции на средновековната Турска империя.

Преживяхме поредното национално унижение, и то в центъра на София, където в Националния ни дворец нахлу тълпа от османски реваншисти и на висок глас (на турски език) обяви, че анадолските джелати са се завърнали в своята „стара родина“.
Не знам как са се почувствали премиерът Борисов и президентът Плевнелиев след този демонстративен османски карнавал, защото така необходимите реакции от тяхна страна изобщо не последваха.

Само вицепрезидентът Маргарита Попова като Вазовия Мунчо се опълчи публично не само на башибозуците, но и на своя шеф и държавен глава, скрил се в „гори тилилейски“ и забравил да коментира как така любимите му евроатлантически ценности изведнъж се превърнаха в заложници на днешните турски султани, некриещи мераците си по отношение на бившата колония, избрала за държавен глава и за главнокомандващ армията си една мекушава и по женски истерична политическа марионетка.

Сега е моментът да разберем най-после сериозността на критичната ситуация, в която се намира нашето Отечество. Притиснати сме от всякъде както от тъмните сили на радикалния ислям, така и от предателското поведение на вътрешни политически субекти, работещи все по-открито и арогантно за чужди стратегически интереси.
Ако не се вземат бързи мерки за отпор и неутрализиране на зачестилите удари срещу националния суверенитет, много скоро ще бъдем блокирани и неспособни да защитим християнските устои на многовековната ни нация.

Крайно време е да се направи необходимото за спиране на турската инвазия в българския политически, икономически и културен живот. Закон за защита на християнските ценности на първо време ще послужи като преден редут срещу неоосманските мераци.
Атаките на религиозна основа от страна на Главното мюфтийство трябва да бъдат ударени незабавно с цялата тежест на българските закони. Фалшивата джамия в квартал „Люлин“ плаче за спешно закриване и тук софийската кметица, както и главният прокурор трябва да демонстрират решителност, способна да откаже радикалните ислямисти от бъдещи опити да превземат територията на столичния град.

Същата непоколебимост се очаква и от съдебните състави в Пазарджик и София, от които зависи до колко ще бъдат респектирани ислямските диверсанти, посягащи с изопачения Коран и с ятагана на османските еничари към националната идентичност на българите.
Ако партията на Лютви Местан, зачената незаконно под звуците на анадолските зурни, и то в центъра на православна България, не бъде отхвърлена от Конституцията и законите на модерната ни държава, тогава отново ще изпаднем в смъртоносната ситуация, предизвикала сгромолясването на Второто българско царство преди седем века.

Грешката, направена навремето от Конституционния съд, признал незаконната партия на Ахмед Доган, не бива да се повтаря, ако не искаме да върнем унижението и безсилието на политиците и магистратите от онова време, допуснали днес да се пържим в собственото масло от некомпетентност и липса на всякакво чувство за национално самосъхранение.
На външния ни министър Митов, който от месеци насам само се вайка пред безсилието си да изгони турския посланик в София, ставащ все по-нагъл поради безгръбначието на българската дипломация, ще препоръчаме няколко елементарни професионални хватки, които за нула време ще пресекат апетитите на Анкара да се бърка в нашите вътрешни работи.

На посланик Надежда Нейнски в Анкара незабавно трябва да се изпратят указания за среща с представители на легитимната кюрдска партия в турския парламент. От тук нататък българската държава ще демонстрира своето намерение да контактува на турска територия не само с управляващата партия на Ердоган и Давутоглу, но и с техните политически опоненти, които се борят срещу нарушенията на човешките права и все по-скандалните посегателства срещу свободното слово в нашата югоизточна съседка.
Вместо да се оплакваме и да гледаме безпомощно неоосманските атаки, крайно време е да ги огласим и като сериозна заплаха за целия християнски свят, който вече бере отровните плодове от своята необяснима толерантност спрямо анадолските агресори.
Отговорността сега изцяло пада върху правителството и парламента, а всеки погрешен ход може да предизвика сериозни трусове и промени в цялата политическа система, която до този момент все още не дава доказателства, че наистина работи за интересите на Отечеството.

В категории: Коментари , Горещи новини