Той е реализиран по проект „Деултум – врата към загадъчната Странджа”, в рамките на обновяването на едноименния археологически резерват
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът
Десетият ден на месец април тази година бе ознаменуван с осъществяването на отлаганото близо 30 години обновяване на националния археологически резерват „Деултум“ край близкото до Бургас село Дебелт. По проект „Деултум – врата към загадъчната Странджа” е изграден модерен музей, представящ в атрактивната си експозиция най-интересните артефакти, намерени на територията на древните руини в района.
Следи от живот по тези земи има още от праисторически времена. Но най-внушителни са останките на най-ранната римска колония на територията на България – Деултум, основана през 70 г. от ветераните на VІІІ Августовски легион, на които е предоставено правото да се настанят на „заблатената територия“ около реките Средецка, Русокастренска, Факийска и Изворска, ограничена от днешните езера Мандра и Вая. Тогава морето е навлизало навътре в сушата и по така оформения Мандренски лиман се е осъществявала навигационна връзка с него.
Тази единствена римска колония по западния бряг на Черно море била създадена като част от мерките, предприети от император Веспасиан за стабилизиране на новооснованата провинция Тракия.
На това място е основана и една от първите епископии по нашите земи, подчинена на митрополита на Адрианопол (дн. Одрин) – византийският епископски център Дебелтос. На тази територия християнството прониква още през ІІ век.
„Пътеводителят“ на Хиерокъл сочи Дебелтос като третия по големина град в провинция Хемимонт на диоцеза Тракия. По-късно, през ІХ-Х в., след като кан Крум завладява пред 812 г. Дебелтос, тук е разквартируван български гарнизон, а в периода ІХ-ХІ в. на това място функционира втората по активност митница на Византия.
Именно на този важен граничен пункт между Империята и България в продължение на близо 200 години е ставало плащането на ежегодния данък на българските владетели. През съществуващата митница са минавали не само стоки, но и много пратеници и посланици. Оттук е преминала и делегацията, изпратена от Константинопол за покръстването на българите през 864 г. Дори се предполага, че сам покръстителят княз Борис І е приел християнството и името Михаил в малката базилика, издигната в средата на ІХ в. на около двеста метра източно от митническия пункт.
Около Дебелт води началото си и легендарният средновековен български вал „Еркесия“, маркиращ за повече от едно столетие границата между Византия и България.
Постепенно, с покачването на нивото на Черно море и последвалото заблатяване на равнината и затлачване на достъпа до тукашното пристанище, населеното място започва да губи стратегическото си значение и заедно с ликвидирането на границата след завладяването на тези земи от Османската империя, съществуването му става безсмислено и то запустява.
Първи в края на ХІХ в. тукашните старини описват братя Шкорпил. Но системни археологически разкопки в района започват да се провеждат от 80-те години на миналия век във връзка със започналото изграждане на тогавашния национален обект „Стан 300“, т.нар. Трета металургична база в България (дн. „Промет стил“ АД). Още тогава главният ръководител на проучванията – покойният вече Стефан Дамянов, заявява, че тук има работа за поколения археолози.
Директорът на Историческия музей в Дебелт Красимира Костова неотдавна уточни в интервю за радио „Фокус“: „Към настоящия момент напълно разкрита е северната кула на ранновизантийската крепост, както и една от източните порти на ранновизантийската крепост. Години наред ние работим върху един от големите обекти на античния град. Това са римските терми, но тъй като те са доста големи, става въпрос за 7 декара площ, предстои да продължим работата“.
Сред най-интересните обекти в археологическия резерват са руините на античните терми – една от първите обществени сгради, построена от ветераните на VІІІ Августовски легион в новооснованата от тях колония. Сред тях се намират и останките от Храма на Асклепий, към който е интегриран императорски култ към Септимий Север.
Откритите тук фрагменти от изящна бронзова скулптура на императора – глава и част от ръка, са основен акцент в новооткритата музейна експозиция. Към нея е обособена зала с амфори, свидетелстващи за оживената търговия, осъществявана по тези места още от времето на траките.
Уникално преживяване предлага за посетителите и оформеният в двора на комплекса лапидариум, в чието пространство е интегриран гиздав имплувиум – вид басейн, и по-скоро шадраван, открит сред останките на една римска вила. В Античността той е бил защитен с покрив, макар да се намирал в двора пред жилищната сграда. Към настоящия момент на територията на нашата страна няма разкрито подобно съоръжение.
