Априлското въстание и речта на Виктор Юго

Автор: Николай Панайотов д-р по история, ориенталист

По традиция в навечерието на годишнината от Априлското въстание в благодарствените слова на съвременниците за подвига на героите незаслужено присъства и името на писателя Виктор Юго, определян с ласкави епитети като „най-големият френски приятел на българите”.
Причината за това е реч, произнесена от него във френския парламент на 29 август 1876 г. и отпечатана във в. „Льо Рапел”. Българските историци, политици, дипломати, журналисти и прочие, без да са виждали през живота си тази реч, с охота я цитират вече над век, като правят даже коментари!

Първи Дядо Вазов хвали и благодари за „защитата” на българите „величайший поет Виктор Хюго“. А някои от биографите на Патриарха на българската литература споменават, че той знаел добре френски език. И защо ли – питаме се – не е прочел словата му в оригинал?!
Академик К. Косев и проф. Н. Жечев наричат Юго „великия френски демократ – защитник на нещастните българи” и цитират в трудовете си пространствени пасажи от речта. Същите учени, в нова книга, писана в съавторство с „експерта левсковед” Дойно Дойнов, десет години по-късно твърдят пак същото, като добавят и откритието си (?!), че речта на Юго „за защита на българите” била „отбелязана от цялата преса”.

Проф. чл.-кор. д-р Н. Тодоров в основния доклад на Юбилейна научна конференция, състояла се през 1978, пък поставя Юго в „редиците на неподкупните хуманисти”.
А специалистът по френска история проф. Симеон Дамянов даже го нарича „гений на справедливостта” в своето историческо изследване „Франция и българската национална революция“, издадена от БАН през 1968 г. Десет години по-късно професорът констатира, че „от запазените френски дипломатически документи за Априлското въстание е видно, че Франция е толерантна към Османската империя и нейните специалисти са убедени, че все още българите не са „узрели” като нация и не са годни за самостоятелно съществуване”!

Проф. Хр. Гандев приписва на Юго заслугата, че „призовал демократична Европа да тури край на угнетението” за българите. Проф. Петър Хр. Петров – един от корифеите на т.нар. „възродителен процес“, също благоговей пред видния французин. „В реч пред Националното събрание – пише маститият историк в „Седем века геноцид“ – на 29 август 1876 г. той заявил...” и цитира цели пасажи страхотии на френския писател.
И Илия Тодев се прекланя пред „великия Юго”. Същото прави и проф. Милко Петров в интервю за „Варна&Европа” от 3 март 2007 г., а д-р Марко Илиев (пак там) слага Юго начело на европейските писатели в защита на българската национална кауза!? Подобни „специалисти”, барабар с примерите им,  с лопата да ги ринеш.

Така е и с политиците. Дори бившият ни президент Георги Първанов, който е историк с научни звания и титли, години наред величаеше автора на „Клетниците“ като български защитник. На всяка тържествена заря по случай Трети март той с апломб поставяше французина в пантеона на нашите герои! Та какво да очакваме от останалия политически елит, в голямата си част съставен от „специалисти” от ковачницата на кадри АОНСУ, партийни пуцове, школи на ДС и т.н.

За дипломатите няма смисъл да се споменава, щом посланикът ни във Франция Марин Райков през 2004 г. твърдеше пред пресата, че „писателят Виктор Юго и поетът Ламартин са французите с най-голям принос за отношенията с България” (?). Даже прави изложба в Париж с ...документи, доказващи, че и „двамата навремето са надигнали глас в защита на потиснатия от турците български народ”.
Изумен от дилетантщината на дипломата, веднага написах писмо – аргументирано с научни факти, че това е невъзможно поради простата причина, че такива документи няма! И до днес чакам отговор...

За съжаление, абсурдът с преклонението пред Юго е залегнал и в най-новата Българска енциклопедия на БАН, издадена през 1999 г. Но най-съществен е „приносът“ за възхвалата на французина от страна на журналистите. Повечето от тях прецитират речи, изказвания и т.н., в които той се славослави като „приятелят на българите“, „защитникът на малкия героичен народ“ и пр.
Прословутата реч на Юго съществува във всички събрани съчинения на френския творец под многозначителния наслов: „В защита на Сърбия“.

И в нея той действително твърди, че се „избива един цял народ... в Европа”, но той е... сръбският! С гняв писателят подчертава, че „пред самите ни очи убиват, палят, грабят, изтребват, колят бащите и майките... изгарят цели семейства... разпарят бременни жени, за да убият децата в техните утроби”, но това става в Сърбия и нещастниците, на които Европа трябва да помогне, са сърбите! „Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ?”– пита Юго, визирайки пак сърбите.

С подобни цитати от речта му е пълна цялата наша история за Априлското въстание от 1876 г., но никой от многоучените ни мъже не си е направил труда да я прочете!Тогава щеше да види, че в нея се говори само и единствено за Сърбия и сърби и напълно липсват думи като „България“ и „българи“! Но псевдонаучните статии в прослава на Юго – „приятелят на българите” – и до днес не спират да се появяват.

Ако нашите професори бяха се зачели по-задълбочено в историческите извори, те щяха да знаят, че създаденият Съюз на тримата императори – руският Александър ІІ, австроунгарският Франц Йосиф и този на Германската империя – Ото фон Бисмарк – е решил предварително съдбата на Балканите. Те щяха да знаят не речта на Юго, а тази на Бисмарк, произнесена на 5 декември 1876 г. в Райстага, която завършва с думите: „След извършените злодеяния на черкезите в България, за Османската империя вече няма място в Европа!“.

Виктор Юго обаче е радетел на идеята, че след прогонването на Високата порта от Балканите тук трябвало да има три държави: Гърция, Сърбия и Черна гора! Той ратува българските земи да се разпределят „братски”, като Сърбия вземе териториите до Пловдив и зад Плевен чак!
Французинът ненавижда „слугите на Русия“ – „неблагодарните” българи! Запленен от идеята за Съединени европейски щати със столица Париж, той предпочита даже запазването на Османската империя пред възкръсването на българската държава – бъдещ сателит на Русия! И ако това е заслугата му към България – аз не улица, но и кьорсокак не бих кръстил на негово име!

Разбира се, тук не става въпрос за твореца Виктор Юго – никой не отрича самобитния му талант. А за пристрастния, антибългарски настроен политик Виктор Юго, който игнорира правото на съществуване на народа ни. И няма грам логика в позициите на българските франкофони, негови защитници, които казват, че той се объркал и независимо че пишел Сърбия имал предвид България (!?). Не може един умен мъж, какъвто без съмнение е бил той, да се обърка в географията! Все пак България не е в Антарктида, а Франция – в Арктика!

Прочие, преглеждайки внимателно архива на Юго, всеки ще разбере, че той много добре е информиран и знае, че Франция държи за запазване цялостта на Османската империя – като буфер срещу Русия. Знае, че наблюдавайки внимателно руската дипломация и тайните й служби, френските анализатори стигат до извода, че корените на Априлското въстание не са в България. Запознат е и с доклада на вицеконсула от Пловдив Жул  дьо Истрия, който пише до посланика в Цариград граф Дьо Бургоан: „Изглежда ще трябва да се убедим, че вълненията са подготвени отвън“.

Подобни твърдения се срещат в изобилие и в османотурските дипломатически архиви от него време. Резултатът при потушаването на бъдещите бунтове ще е налице – погромите ще са прекрасен повод пред руската и световна общественост за обявяване на война още през 1877 г. Тук само ще отбележа, че в стратегическите планове и задачи и на тази – десета поред след Петър Велики война, няма и дума за освобождаването на България.
Което дава основание и дори задължава нашите учени историци, османисти, дипломати и пр. най-внимателно да изследват този важен аспект от нашето минало...

А що се отнася до благодарността ни към Виктор Юго, той все пак не е Франция. Чест и благодарност трябва да има за многобройните почтени французи, защитили народа ни в годините на оня ад – такива като редактора на в. „Ла Франс” Емил Жирарден, автор на разтърсващата брошура за България „Позорът на Европа”; като кореспондента на „Фигаро” за априлските събития Ив дьо Вестан; като журналистите Камил Пельотан, Огюст Валери, Едуард Локроа и хилядите други граждани на френската страна, протестирали в онези времена срещу османотурското варварство по нашите земи, срещу геноцида на българите!
Длъжни сме да знаем и помним  истината! Другото е демагогия.


В категории: Горещи новини