Стомашно-чревните паразити са постоянен гост на преживните
19 Април 2016, Вторник
Когато се говори за вътрешни паразити при преживните животни у нас, най-често се споменава заболяването фасциолоза, по-популярно като метил.
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Истината е, че в сирищника и червата на чифтокопитните са установени 27 вида паразити – стронгилати от няколко рода: Ostertagia, Ostertagiella, Haemonchus, Nematodirus, Cooperia, Paracooperia, Skrjabinagia, Marschalagia и Teladorsagia.
По принцип в стомашно-чревния тракт на преживните винаги се наблюдават смесени инвазии, като най-чести са буностомозата, хемонхозата, нематодирозата и др. Тъй като поразяването от всеки от горепосочените паразити показва сходна клинична картина, те се разглеждат заедно.
Буностомите са вид дребни глисти, които се хранят с кръв и паразитират в тънките черва. На дължина достигат от 10 до 25 мм. Хемонхозата се причинява от подобни вретеновидни дребни паразити, които при говедото достигат от 15 до 35 мм. Те се хранят също с кръв и обитават сирищника на животните. Нематодирозата се предизвиква също от глисти, които се локализират в тънките черва и имат размери от 8 до 20 мм.
Всички стомашно-чревни стронгилати се развиват пряко без междинни гостоприемници. Половозрелите паразити се делят на мъжки и женски. Те отделят яйца с фекалиите, които лесно се разсейват във външната среда и бързо обхващат големи райони и ферми. От яйцата само след 1-2 седмици се излюпват инвазиоспособни ларви, които проникват активно през кожата, мигрират с венозната кръв в белите дробове и през трахеята, глътката и хранопровода попадат в тънкото черво, където се развиват до половозрелите форми. Така се затваря кръгът на биологичния цикъл на паразитите. Ларвите на всички останали стронгилати се поемат с храната.
Хемонхозата, нематодирозата и останалите стронгилатози са предимно пасищни заболявания. Стадата се заразяват най-често на влажни терени, пасища и нехигиенични водопои. Инвазирането с буностоми може да стане в оборите, а също и чрез сеното – с ларви на нематодируси, остертагии и някои трихостронгилати. Инвазиоспособните ларви на стомашно-чревните стронгилати обикновено преживяват около 3 месеца и през зимата може да загинат. Изключение правят ларвите на нематодирусите, които може да преживеят до 1,5 години и да презимуват, а също и ларвите на остертагиите и на някои трихостронгилиди.
Широкото разпространение на инвазията се благоприятства от повишената влажност, намаляването и свиването на пасищата и използването им от животни на различна възраст.
Ларвите на буностомите причиняват тежки дерматити и бронхопневмония, а възрастните буностоми – кръвоизливи, язви и възпаление на лигавицата на тънките черва. Подобни увреди в организма предизвикват и хемонхусите – кървящи язви и възпаление по лигавицата на сирищника,а остертагиите – възелчета по лигавицата на сирищника.
Паракоопериите водят до появата на възелчета по лигавицата на тънките черва, а езофагостомите – по лигавицата на дебелите черва. Всички останали стронгилати също причиняват гастроентерит, а хемофагите, които се хранят с кръв – и до тежки анемии.
Клиничното диференциране на стомашно-чревните стронгилатози помежду им и от конвенционалните гастроинтестинални заболявания с друга етиология е почти невъзможно.
Обикновено инвазиите с паразитите обхващат цели стада и най-често протичат хронично. По-тежко боледуват младите и подрастващи животни. Наблюдават се храносмилателни разстройства, слабеене, сериозно намаляване на млекодобива, по-рядко – повишена температура, бледи лигавици, студени подкожни отоци по корема, гърдите и подчелюстното пространство, проскубване на вълната, при буностомозата – признаци на бронхопневмония и дерматит. При тежки инвазии част от болните животни умират.
За доказване на заболяването най-сигурна си остава аутопсионната диагноза. При разрязване на сирищника и части от червата се установяват паразитите.
Лечението включва използване на перорални препарати – Albendasol, Panacure, Duvistom и др., както и широкоспектърни инжективни препарати – Ivomec super, Ivermectin CC, Noromec, Dectomax др.
За предпазване от тези широкоразпространени болежки добре е торът в помещенията и дворчетата около тях да се почиства всеки ден. Стадата през пролетта и есента трябва поголовно да се обезпаразитяват. Младите животни е добре да се отглеждат на отделни пасища, неизползвани през текущата година от инвазирани животни, влажните терени да се дренират, да се изграждат хигиенични водопои и пасища. Оборите периодично трябва да се дезинфекцират с разтвор на сода каустик, хлорни препарати и др.
