Министър новатор прилага авангарден метод при облагане на приходите

Автор: Борислав Гърдев

и бивш управител на Народната банка Марко Рясков.
Новият ръководител на финансовото ведомство заварва нерадостна картина в държавния бюджет. Особено тежко е положението на чиновниците – по това време държавата им дължи три неизплатени месечни заплати. Служителите от чиновническата армия са в унизителни парични задължения към хлебари, млекари и месари. Парадоксът стига до там членовете на Касационния съд да търсят сключване на заем в частната Кредитна банка, на която Рясков е директор.

Самият председател на съда Карагьозов моли Рясков да му отпусне заем от 300 000 лева под поръчителството на председателите на отделенията в съда, което финансистът осъществява с готовност, но и с неудобство и срам, че дотам са докарали положението в държавата бившите финансови министри. Затова е съвсем закономерно желанието на новоназначения финансов бос Рясков да се опита да реши с един замах и колкото се може по-бързо чиновническият проблем у нас.

За да намери средства за изплащането на закъснелите чиновнически заплати, новият  министър се обръща към Финансовия комитет на Обществото на народите, тъй като след сключения през 1928 г. от правителството на Ляпчев стабилизационен заем в размер на 5 000 000 английски лири покрай пълната автономия на Народната ни банка протоколите по заема предвиждат назначаването на един технически съветник, който да упражнява известни контролни функции в БНБ.

Рясков използва момента, когато представителят на Финансовия комитет в София – французинът Шейсон, идва да го поздрави с новия му пост, да му изложи своя проект – колкото ефикасен, толкова и прост, с това съществено предимство, че не разчита на никаква помощ от чужбина.
Замисълът на Рясков се свежда до това да сконтира за 650 милиона лева съкровищни бонове при Народната банка със задължение да ги изплати до края на 1935 г. с постъпления от различните държавни приходи. За тази цел е необходимо съгласието на финансовия комитет при ОН, тъй като представителят на комитета в банката контролира БНБ да ползва кредити само в определени рамки.

Шейсон одобрява проекта и прави необходимото още на следващия ден Рясков да получи телеграмата от Обществото на народите, с която финансовият комитет дава необходимото съгласие и дори поздравява българския министър за щастливо хрумналия му почин.
Така на 29 май 1935 г. на българските чиновници са изплатени наведнъж четири месечни заплати – трите закъснели и едната текуща. Този смел ход на Рясков му спечелва уважението и обичта на многобройната чиновническа гвардия у нас.

Във връзка пък с поетия ангажимент да изплати до края на 1935 г. сконтираните в Народната банка бонове, Рясков разработва стройна програма за набавяне на средства.
Тя се свежда основно до затягане на данъчната  дисциплина и до прилагането на нов метод за облагане на доходите на търговско-промишлените и кредитно-застрахователните предприятия, които до неговото назначаване за финансов министър си плащат данъците въз основа на подадени декларации с посочен доход като резултат от стопанската им дейност от предидущата година.

Той  установява, че фиксирането на прихода на фирмата става дефектно, а определянето на данъка се забавя с години и често пъти, когато той е предаден за събиране, данъкоплатците или не са в положение да го платят, или предприятията вече не съществуват.
Рясков разбира, че в отношенията на представителите на фиска и данъкоплатците съществува пълно недоверие и враждебност, положение, което той нарича „ненормално и неморално”. И предприема разработването на нова система, при която субективната преценка на облагателния финансов орган се свежда до възможния минимум, при което определянето на данъка се базира на обективни признаци – източниците на приходите.

При застрахователните предприятия това са събираните през годината премии по различните видове застраховки, приходите от презастраховки, получаваните приходи от заеми, наеми, собствени недвижими имоти, лихви от влогове. При банките – приходите идват от пласмента, събраните комисиони за извършените услуги, доходи от консорциумни участия.

При захарната, циментената, трикотажната, химическата, маслодайната, пивоварната, винарската и спиртна индустрия те се появяват в реализираните продажби от производството, в производството на електроенергията-при пласираните киловатчасове, в мелничарството съответстват на килограм смлян продукт, в тютюневата търговия приходоизточниците се откриват в продадените и изнесените от складовете манипулирани тютюни – на килограм и по произход, в експортните фирми те са налице при продажната стойност на плодовете, яйцата, консервите, зърнените храни, билките и маслодайните семена.

Рясков решава да изпробва новия начин на облагане именно в най-важната сфера – тютюневата търговия. Целта е данъкът да се получи още същата година, а и за да се провери доколко новата данъчна система ще бъде практична, целесъобразна и ще даде нужните резултати.
През май 1935 г. Министерският съвет по негово предложение приема Наредба-закон за облагане на търговията със суров манипулиран тютюн. Основните положения в него са две – фирмите, занимаващи се с търговия със суров манипулиран тютюн, се облагат с необходимия данък възоснова на продаден килограм тютюн според произхода му като данъкът се плаща преди да се издаде преносителното свидетелство от акцизното управление – тоест преди да се изнесе тютюнът от склада.

Резултатът е неочаквано добър както по размери, така и по приложение и особено поради това, че държавата получава без никакво забавяне и без никакви отклонения и изненади точно определен приход.
Това стимулира Марко Рясков да разработи и отделен Закон-наредба за тютюна, одобрен от Министерския съвет единодушно и без всякакви изменения.


Патриотичен календар

16 април 1879 г. — Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция — първата конституция на България

16 април 1925 г. — По време на церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София, при което загиват над 160 мъже, жени и деца, като са осакатени други 500

17 април 1821 г. — Умира Индже войвода

17 април 1904 г. — В София е дадено първото куклено театрално представление в България от членове на дружество „Чех“

18 април 1840 г. — Високата порта унифицира десятъка и започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население

18 април 1877 г. — Ген. Николай Столетов поема командването на Българското опълчение

19 април 1941 г. — В съответствие с ангажиментите си към страните от Оста по време на Втората световна война, българската армия окупира Вардарска Македония, а на 20 април - Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединение

19 април 2007 г. — С държавни почести в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново тържествено е препогребан цар Калоян

20 април 1876 г. — Избухва Априлското въстание, насочено срещу османското иго в България

20 април 1984 г. — Христо Проданов става първият български алпинист, изкачил връх Еверест, при завръщането си от който загива два дни по-късно

В категории: История , Горещи новини