Порок ли е бедността

Автор: Карикатура: Николай Арнаудов

Както казва народът: „Сиромах човек – жив дявол!“. Тази поговорка никак не се харесва на моя стар познат бай Шинко Демирджиев. Той живее в самия край на квартала с многобройната си челяд – жена си и осемте си дребни деца – в малка полусрутена къщурка. Гледаш го на вид здрав и як като бик, позакръглен мъжага, но работа не може да си намери (а пък комшиите казват, че много-много не я и търси).
Питат ли го защо не хваща постоянна работа, той си има винаги готов отговор: „Не съм балама да се блъскам на държавна работа за някаква мижава заплатица! Не ми се слугува и на новоизлюпените бизнесмени чорбаджии! Мога да си живея и без тях“.

И така си поменува човекът – с детските надбавки, със социалните помощи, че и от заеми от роднини и комшии, които после „забравя“ да връща. „Кръв повръщам – пари не връщам!“ – това  е неговата философия.
Когато го питат кой ще му храни осемте дребни деца, той отговаря категорично: „Що за въпрос? Нали получаваме детски надбавки и социални помощи, а и децата от просия по улиците изкарват добри парички“.

Дойдат ли избори обаче, за бай Шинко се отваря много сериозна работа. Макар да е полуграмотен, той си е по природа оправен човек. Познава отлично всички семейства в махалата, знае навиците, слабостите им и умело ги направлява. Затова са го приели за нещо като тартор сред бедните комшии. Той винаги ги „инструктира“ за кого и как да гласуват на изборите. Докато беше жив баща му дядо Демир, всеки ден играеха на карти. И понеже и двамата са клети сиромаси и нямаха пари за разплащане, си имаха странна уговорка. Който спечели играта, трябваше да удари определен брой шамари на загубилия. Имаха си едно мършаво конче и каручка, с която правеха дребни услуги на пенсионерите.

Веднъж гледам идва отгоре Шинко с каручката, а край него търчат сюрия деца, крещят и се смеят високо. Приближавам и що да видя: Шинко впрегнал кончето, ама по съвсем друг начин. Животното не беше между оковете (както се изисква), а извън тях, като само бе вързан куршумът за единия ок. Така конят вървеше встрани от оковете, но каруцата все пак се движеше. Питам го защо прави тия зевзеклъци, това шоу, както казват. Така, викам, мъчиш горкото конче.

A той сериозно ми отговаря: „Какво от това? Нали каруцата върви! Има ли значение къде е конят?“. И си продължи пътя, ухилен до уши, че е станал център на внимание.
Бай Шинко си е буйна натура, ербап бабаитин, и има силни мераци да участва в побоища и сблъсъци. Веднъж го слушах как упорито кандърдисва племенника си, младо ергенче: „Хайде, уйка, да идем в горната махала да ти откраднем една мома, че да скочат майка й и роднините й и да стане голяма патаклама, че много много ми се бъхте, сърбят ме ръцете“!

Минаха години и за Шинко настъпиха тежки времена. Напусна го първо жена му, като си взе и децата и той, останал сам, трябваше да се грижи за прехраната си.
Добре, че един негов братовчед го взе на сезонна работа в Гърция, та спечели 3000 долара. Върна се от южната ни съседка посърнал, отслабнал, но със самочувствието на преуспял човек. И една вечер с братовчеда си, изтупани като баровци, се настаняват в ресторант „Балкантурист”. На съседните маси около тях са насядали т.н. мутри – яки момчета с ниски чела и тъмни очила, а на вратовете – златни синджири. Шинко поклаща масата и казва на братовчед си: „Брат‘чед, тая маса нещо се клати! Я да я подпъна с нещо!“ И изважда пред всички пачка долари, с които запъва крака на масата.

Облещени, мутрите го гледат изпитателно и си смигват многозначително... И само след седмица се разчу из квартала, че някакви непознати го нападнали през нощта, пребили го и му откраднали трите хиляди долара, спечелени в Гърция.
Срещнах го след някоко дена на улицата – подпухнал, с насинено лице, с кървави петна по него. Едва-едва се влачи с два бастуна като обречен. Нямаше и помен от оня наперен и самонадеян Шинко, който подпъхваше масата в „Балкантурист“ с пачка долари!


В категории: Горещи новини , Трибуна