Гласуването на избори вече е задължително

Автор: Анна Александрова

Гласуването на избори стана задължително, след като в четвъртък депутатите приеха окончателно, на второ четене, първия параграф от промените в Изборния кодекс. Текстът бе предложен от Патриотичния фронт и гласи: „Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг".
Промяната бе приета със 109 гласа „за“, 74 „против“ и 10 „въздържал се“. Гласуването на останалите 207 нови предложения за промяна в изборните правила продължи и след редакционното приключване на броя на „Десант“.

Безспорно маратонът за приемането на нов Изборен кодекс е нещото, с което ще се запомни законотворческата дейност на парламента в първата му сесия за 2016 г. В случая сравнението с маратон в никакъв случай не е пресилено. Ревизията на Изборния кодекс започна далеч преди 10 март, когато депутатите приеха на първо четене 11 от предложените 14 законопроекта за изменения и допълнения в правилата за гласуване, продължи с безспорно тежката работа в Правната комисия, където трябваше да бъдат обобщени промените, по които има съгласие, и завърши в пленарната зала в навечерието на Страстната седмица преди Великден. 

Заслужава да се отбележи, че за да свърши своята част от работата, Правната комисия проведе три заседания с обща продължителност 28 часа. Освен това имаше и координиращи срещи на ръководството на ПГ на ГЕРБ, ПФ, АБВ и РБ в кабинета на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Наистина дълго бягане, при това – с препятствия. В леката атлетика няма такава дисциплина, но в законотворчеството това по-скоро е нормалният път за постигане, ако не на консенсус, то поне на нужното висшегласие.

Трудно е да бъдат обобщени в няколко изречения дори само акцентите в измененията и допълненията на Изборния кодекс. Със сигурност на ЦИК, а и на политическите сили предстои да организират сериозна разяснителна кампания сред избирателите за тези промени, вкл. защото в България сякаш стана традиция изборните правила да се променят преди всеки вот и това няма как да не затруднява и дори обърква избирателите.

Гражданският дълг да се гласува

На първо място сред промените, върху които трябва да се акцентира, е въвеждането на задължителното гласуване, което законът определя като „граждански дълг” и отписването от избирателните списъци на негласувалите, с което – поне за тях – се въвежда активна регистрация, ако искат да участват на следващи избори. Някои анализатори вече обърнаха внимание върху обстоятелството, че единият възможен резултат от тази промяна – отпадане на мъртвите души от избирателните списъци – може да се очаква чак на вторите избори след приемането на промените в Изборния кодекс.

Мнозина сигурно са забравили, че преди половин година сегашното 43-то обикновено Народно събрание отказа да подложи този въпрос на референдум, въпреки че бе сред трите предложени от президента Плевнелиев. Стана така, че задължителното гласуване намери място в два от законопроектите за промяна на Изборния кодекс и с подкрепата на ГЕРБ бе прието както на първо четене, така и при второто четене в Правната комисия.

Темата присъства и сред въпросите в предстоящия референдум, иницииран от Слави Трифонов. Между другото, покрай това всенародно допитване също се роди поправка в Изборния кодекс, която отменя досегашното правило референдумите в България да се провеждат едновременно с първите национални избори след приемането на решение за всенародно допитване. Ако тази поправка мине в пленарната зала, може да се очаква, че референдумът ще бъде насрочен в началото на лятото, а няма да се проведе заедно с президентските избори през есента.

И за да завършим с темата за задължителното гласуване, трябва да маркираме намерението на ДПС да протестира пред Конституционния съд тази промяна в изборните правила – разбира се, ако събере необходимите за целта подписи. От противоконституционната партия се опитаха дори да отложат гласуването на задължителния вот, като предложиха в четвъртък точката за Изборния кодекс изобщо да отпадне от дневния ред, но искането им не беше прието.

Друга важна промяна в изборните правила е създаването на нов избирателен район „Извън страната“. Занапред на парламентарни избори българите в чужбина ще могат да вкарат до четирима депутати, в зависимост от избирателната активност зад граница.
Преди гласуването в пленарна зала е трудно да се прогнозира дали ще остане гласуваната в Правната комисия поправка, предвиждаща в бюлетините да има поле "Не подкрепям никого". Същото се отнася и да забраната да се огласяват социологически проучвания не само в изборния ден и в деня за размисъл, но и по време на цялата предизборна кампания, която се предвижда да бъде намалена от 30 на 21 дни.

Електронното гласуване, което бе одобрено на референдум в края на октомври миналата година от над 1,8 млн. българи, също става част от промените в Изборния кодекс. Правната комисия реши да се гласува експериментално електронно на три поредни вота. Проверките ще се провеждат от ЦИК, ще има и три симулации с измислени партии и коалиции. Ако тестовете бъдат успешни, вероятното прилагане на този вид избор може да се въведе като легален начин на гласуване през 2019 г.
Запазва се ръчното броене на бюлетините…

Седмица с много новини от парламента

И за да завършим с маркирането на „опорните точки” в седмичния обзор на работата в парламента, трябва да споменем приетата от депутатите поправка в Закона за обществените поръчки, даваща възможност за максимално бързо завършване на оградата по границата с Турция. Може да се каже, че тази поправка стана буквално по аврал – моряците знаят, че така се нарича работата на един кораб в условията на тревога. В нашия случай основанията за тревога идват не толкова от затварянето на Балканския маршрут и опасенията от възможно засилване на бежанския натиск, колкото от вече тревожното изоставане в сроковете за довършване на защитното съоръжение по границата.

Председателят на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който е сред вносителите на законопроекта, призова народните представители да го подкрепят, защото според него това е единствената възможност защитното съоръжение на българо-турската граница да бъде своевременно завършено. По предложение на Валери Симеонов, законопроектът бе подложен на първо и второ гласуване в рамките на едно пленарно заседание.

Третият акцент в работата на парламента в седмицата от 19 до 22 април е приемането на един закон за законите, който може да изиграе особено голяма роля в принципно постоянния стремеж за повишаване на качеството на законотворчеството.  С гласуваните на второ четене промени в Закона за нормативните актове се въвежда задължението всеки закон, влизал в Народното събрание, и всеки подзаконов нормативен акт на Министерския съвет да минават през оценка за въздействие на законодателството.

Това означава, че занапред никой закон не би трябвало да бъде гласуван, без ясна обосновка до какво ще доведе – нещо като специфичен ОВОС, което в случая трябва да се чете като оценка за въздействието върху обществото и страната. Освен това се предвижда в петгодишен период след приемането на всеки закон да се прави още една оценка - дали той е постигнал целите, заради които е бил гласуван.
Друга съществена промяна е това, че по всички нови предложения за нормативни актове следва да се провеждат задължителни обществени консултации. Всички оценки на въздействието на нормативните актове ще бъдат публични и ще бъдат качвани в специален интернет портал.


В категории: Политика , Горещи новини