Цяла седмица във Варна се случва нещо невиждано – Аспаруховият мост е блокиран, градът няма връзка с Южна България.
Автор: Илияна Христова
Линейки не се движат към квартал „Аспарухово” в пиковите часове, сметопочистващите фирми не събират боклук. Хиляди работници и ученици вървят пеш по 5 км до работните места и училище, включително нощем. Полицията слага патрули да ги пазят. Регионалният инспекторат по образование издаде нареждане да не се пишат отсъствия на децата, а Инспекцията по труда – да не се глобяват родителите им за закъснение на работното място.
Леките коли и автобусите на градския транспорт сега вземат разстоянието, което иначе им отнема 10 минути, за 2 часа и половина. Всички автомобили, които идват от Бургас и южните села (хиляди работещи във Варна семейства живеят в тях), трябват да извъртят стотина километра, за да влязат в града.
Всичко това е заради започналия миналия петък ремонт на Аспаруховия мост. Лентата преряза лично министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, а до нея тържествено грееше кметът Иван Портних. Срещу 5 млн. лв., отпуснати от правителството, се слагат асфалт, нови тротоари, парапети и т.н. Всичко това става в един малък участ от съоръжението, заради който обаче е блокиран целият мост.
Държавната и общинската власт знаеха, че това ще доведе до проблеми, но не изчислиха какви. И три дни след като се образуваха километрични задръствания, седнаха да пишат „спешни мерки”, включващи пренасочване на потока от Бургас през Старо Оряхово и Девня, отваряне на някакъв временен малък мост до Аспаруховия (не е ясно какъв), ползване на ферибота в Белослав и т.н. Което въобще не решава проблема за жителите на квартал „Аспарухово”.
Но на мига се случи и друга беда – фериботът също се „задръсти”, а той и по принцип спира регулярно за задължителна техническа профилактика. Местната община се принуди да я върши нощем. Но в сряда сутринта той пак не работеше, за да зареди гориво.
При „откриването“ на ремонта Лиляна Павлова обеща дейностите да приключат през май и за туристическия сезон всичко да е наред. След четири дни обаче Николай Пашов, шеф на фирма „Хидрострой”, я опроверга – крайният срок бил юни. И се презастрахова, че „при този вид ремонти не може да се предвидят 100% от дейностите. Трябва да се разкрие конструкцията".
Което ни навежда на мисълта, че вероятно пусковата дата няма да се спази. И нищо чудно да се окаже, че Аспаруховият мост се е превърнал в една бездънна яма за пари!
По същия модел бе ремонтирана и Спортната зала в морския град – първо се похарчиха 5 млн. лв., после още 5 млн... Понеже отначало не се знаело колко лошо била построена залата, „конструкцията” разкрила ред неочаквани беди (виновен излезе социализмът, който построил залата тъй, че за малко да падне).
Дано се окажем лоши пророци. Но надали.
А що се отнася до народонаселението, нещата можеха да бъдат и по-различни – стига всичките тези мерки, които сега се предприемат на пожар, предварително да бяха въведени. Ако по-добре бе регулирана светофарната уредба, ако ремонтът бе осъществяван само нощем, ако за хората от „Аспарухово” бяха осигурени катерчета, които да ги транспортират по тесния канал (има много такива – и частни, и на военните, и на „Морска администрация”; а после от брега можеха да се извозват с автобуси)...
Варианти има, но кой да ти мисли! Ураганът „Лили” се развихри.
