Площите се увеличават, реколта има, но работниците драстично намаляват
Автор: Илияна Христова
Проблемът с розобера се задълбочава. Всяка година има недостиг на работна ръка, но през тази ситуацията се влошава още повече заради увеличените площи – засети са поне 10 000 декара повече само в Подбалкана.
Реколтата е добра, времето - топло, очаква се цветът сам да започне да пада още около 15 май. Берачите обаче се броят на пръсти.
“Видели сме се в чудо. Търсим хора, засега и надниците се очертават добри. Но кандидатите се пазарят, след което се отказват. Вероятно накрая ще си стиснем ръцете за около 70 стотинки на килограм”, сподели Димитър Тодоров, който гледа масиви край Казанлък.
Проблемите са няколко. Най-напред – чисто демографски. Гъстонаселеният Подбалкан силно оредя в последното десетилетие, подобно на други български региони. Не емигрират предимно ромите, затова и те са основната работна ръка при розобера. Но качеството на труда им не е особено високо.
Вторият проблем е надникът. Трудът, макар и само за 4-5 сутришни часове, е тежък. А заплащането в последните години се задържа около 60 стотинки на килограм. При най-усилен къртовски труд опитен розоберач може събере 30-40 кг, което прави най-много 20-25 лв. на ден.
Това обаче е само при пика на розобера, т.е. тогава, когато цветът е в изобилие. Реално за месец, колкото продължава брането, работникът си докарва около 400-500 лв. – не е много за къртовския труд на полето.
Преди година ВМЗ–Сопот привлече доста нови работници, плаща не лоши заплати и хората нямат интерес да си вземат отпуск, за да се занимават с розобер.
Напоследък се стига до куриоза собствениците на масиви да примамват берачите с банички, кафе и безалкохолно.
Това са бонуси към надника. Ако тази година той наистина се вдигне докъм 70 стотинки, ползата за работниците ще се увеличи. Но стигаме до третия проблем – производителите не бързат с увеличението, уговарят се да не се “надцакват”, чакат берачите сами да “клекнат” – един вид картел.
Четвъртият проблем са еднодневните трудови договори, които бяха въведени миналата година от социалното министерство. По-скоро – липсата на информационна кампания за тях. Берачите се страхуват, че след сключването им няма да вземат социални помощи (да припомним – предимно роми са).
Наскоро министър Ивайло Калфин заяви, че помощите не се губят след еднодневните договори. Но очевидно държавата не е положила усилия за разгласа.
В Карлово, Сопот и Казанлък в момента са разлепени обяви за търсене на берачи на рози. На посочените телефони обаче никой не се обажда. Как ще се реши проблемът предстои да разберем.
Изкупна цена През 2014 г. изкупната цена на розовия цвят бе около 2.50-3 лв. за килограм. Миналата година тя скочи с около левче, но само в пиковете моменти. Работници отново се намираха доста трудно. Сега цената се очаква да е същата, или дори малко отгоре, което е предпоставка за увеличения с десетина стотинки надник.
