Литературният музей в града повече от 20 години търси място под слънцето. Сега ще бъде приютен в Регионалната библиотека
Автор: Никола Каменаров
Преди пет години уникалният музей „Литературна Стара Загора", който подслонява делото на най-талантливите поети и писатели, работили в града, отпразнува 50-годишен юбилей. Повече от 20 години от тях обаче експозиция няма, тъй като през 1991 г. реституцията прокуди музея от сградата, в която бе настанен. Оттогава експонатите от сбирката му стоят заключени в едно мазе.
Скрити стоят безценни ръкописи, документи и вещи на Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, Георги Бакалов, Георги Райчев, Магда Петканова, Иван Хаджихристов, Георги Илиев, Иван Мирчев, Гео Милев, Никола Икономов, Д. Б. Митов. Колекцията съдържа и безкрайно ценни архиви на творилите в Стара Загора майстори на перото, между които оригинали, ръкописи, наброски, бележници, снимки и документи, книги, течения на литературни вестници и пр. Собственост на музея са и много оригинални произведения на изкуството – картини, графики, скулптури.
Директорът на музея Иван Матев от затварянето му до днес пази експозицията. Той е написал безброй докладни записки и концепции за бъдещето на „Литературна Стара Загора". А всеки нов кмет на Града на липите започва мандата си с обещание за възстановяване на културната институция.
Тя е създадена на 31 март 1961 г. с решение на Градския народен съвет. Тогава експонатите са изложени в базата на къща музей „Гео Милев”. През 1976 г. музеят се мести в сграда, свързана със семейната история на фамилията на поета Веселин Ханчев – в къщата, където се намирала акушеро-гинекологичната клиника на баща му. Може да се каже, че това е родният дом на поета, защото той проплаква за първи път тъкмо в това лечебно заведение. Иначе семейството е живяло в постройка в съседния двор. През 30-те години на миналия век Ханчеви продават болницата си на д-р Славов, а много по-късно сградата става общинска собственост.
Някога през музея годишно са минавали между 8 и 10 хиляди души. В него се е помещавало и дружеството на старозагорските писатели, издавало алманаха „Хоризонт“, а едновремешната морга на болницата е превърната в емблематичното за града писателско кафене „Пегас“. Сега от всичко това е останала само медната плоча с фигурата на пегаса от фасадата на музея.
В края на март 1991 г. по силата на Закона за реституцията това утвърдено културно средище на Стара Загора е изнесено от къщата на поета Веселин Ханчев. Наследниците на Славови си връщат имота. Толкова са бързали да си го вземат обратно, че фондовете на музея са забутани в отечественофронтовски клуб в сутерена на жилищен блок. Оттогава до днес експозицията е местена шест пъти в неподходящи здания. На едно от тези места става наводнение и част от литературното наследство на Стара Загора бива повредено. Някои от културните дейци в града твърдят, че при пренасянията са изчезнали над 600 фондови единици.
Междувременно през 1999 г. музеят е настанен в сутерен, ползван някога от счетоводството на Спортния тотализатор. Част от безценните негови съкровища – посмъртната маска на Кирил Христов, свалена от проф. Андрей Николов в деня на смъртта на поета – 7 ноември 1944 г.; колекция от лули на писатели и поети; пишещата машина на Кирил Христов, върху която се пишело с палец и показалец; ръкописи и оригинали на Николай Лилиев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов и Павел Матев – се пазят в кутии и кашони.
Тук се съхранява и виенският стол на Веселин Ханчев и цялата му библиотека от 2216 книги. Те обаче са напъхани в найлонови чували, подарени от дъщерите му, които през 2003 г. продават софийския му апартамент на улица „Раковски“. Поетът има уникална колекция от автографи на авторите върху повечето си книги.
Единственият начин част от богатствата на музея днес да бъдат видени е, когато участват периодично в гостуващи изложби на други места из страната. За 12 години това се е случвало близо 20 пъти.
Фондът на „Литературна Стара Загора“ е събиран чрез откупки и дарения. Така в него попадат първите фантастични романи в нашата литература – „O'Kopc" и „Теут се бунтува". Техен автор е старозагорецът Георги Илиев, който ги пише в началото на 30-те години на миналия век. Сред уникалните експонати е и първият пролетарски роман – „Блуждение", написан от старозагореца Богдан Баров.
На камък удрят опитите на общинското ръководство за музея да се построи нова сграда. Съществуваше идея това да стане по линия на публично-частното партньорство, но тя не се реализира. Пропаднаха и намеренията за настаняването му в бившия кино-фотоклуб в центъра на града.
Така преди две години се стигна до заснемането на филма „Спомен за моите деца“ – документална продукция, посветена на големите автори, родени и живели в Стара Загора и дали своя принос за литературната слава на града. Лентата на режисьора Мариан Маринов разказва безрадостната история на уникалния музей и призовава към възстановяването му.
По повод неговата съдба се разпространява и петиция. „Стара Загора е поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, в него са родени или работили автори, творчеството на които отдавна е надхвърлило националните ни граници“ - се изтъква в нея.
Както се твърди още в документа, въздухът в Стара Загора, освен че е пропит с аромата на липи, ухае и на поезия. И възстановяването на въпросната културна институция би я превърнало в символ на този град на поетите.
„На нас ни трябва литературен музей за наше собствено добро. Да имаме какво да покажем на гостите на града и какво да разказваме на децата си. Когато те отидат да живеят в чужбина, да им е по-лесно да назоват носталгията си. Любовта ни да има още един адрес с улица и номер", отбелязва старозагорската поетеса Мария Донева.
Последното решение на общинската управа е „Литературна Стара Загора" да се премести в сградата на Регионалната библиотека „Захарий Княжевски", където навремето се е намирал бившият Партиен дом.
За цялостната реконструкция и модерно обзавеждане на изложбените помещения в общинския бюджет са предвидени 618 000 лв. Инвестиционният проект е изготвен под ръководството на арх. Елена Нейкова. Предвижда се музеят да заема 640 кв. м разгъната застроена площ на двете нива и да разполага с експозиционна зала от 200 кв. м. Ще има още специализирана библиотека с читалня, зала за творчески срещи, литературни четения и мултимедийни презентации, фондохранилище, депо за съхранение и реставриране на произведения на изкуството, складове, кабинети за уредниците и кафе клуб с галерия.
Преди една година Община Стара Загора обяви обществена поръчка за извършване на строително-монтажните работи по проекта и конкурсът бе спечелен от софийска фирма. Новите помещения в източното крило на първи и втори сутеренен етаж вече са ремонтирани. В началото на април те получиха акт 16. Да се надяваме, че „Литуратурна Стара Загора“ скоро отново ще отвори врати.
