Стотиците български пещери привличат туристи и спелеолози със своите подземни лабиринти и зали, реки и причудливи форми. Но към природните красоти през вековете
Автор: Камен Колев
хората са добавили истинска пещерна митология от мистериозни притчи, тайнствени легенди, истории и ритуали.
Някои пещери преди хилядолетия са служели като места за свещенодействия на древните траки и като астрономически обсерватории. Други пък, като Магурата в Западния Предбалкан или Харамията в Родопите, са били обитавани от праисторически хора, което се доказва от запазените до днес рисунки.
През Средновековието монаси християни са създали килии и цели духовни обители в скални отвори, които могат да се видят и днес в Бесарабовския, Ивановския и Аладжа манастир.
По време на османското владичество някои наши пещери, като Ягодинската, са се превърнали в гробници за стотици загинали.
Уредникът Сергей Генчев разказва, че когато турските орди са нападнали село Ягодина, част от населението - над 400 души, се е укрило в пещерата. Хората обаче били живи зазидани от поробителя - те построили триметрова ограда на входа на пещерата и запалили огън. Така всички българи загинали вътре от мъчителна смърт.
„До ден днешен тези кости ние ги намираме на разстояние от 400 м от входа на пещерата. Първите, които са умирали, са погребвани с камъни, останали са на открито скелетите на последните починали. Виждат се как са умирали гушнати един до друг деца и големи и така са се калцирали”, казва Генчев.
Подобна е легендата и за Чиляшката пещера при село Орехово, наричана още Челевещницата. Никола Хвойненски разказва, че при кърджалийските нападения върху родопските села част от населението на с. Орехово се скрива в нея. Пред входа й кърджалиите струпали слама и дърва и ги запалили. Гъстият дим прониквал в пещерата и хората се задушили.
Друга легенда за пещерата разказва, че българите християни се укривали в нея, за да не бъдат потурчени. Храната обаче свършила и настанал глад, децата започнали да умират. За да спаси детето си, една майка излязла навън да търси диви плодове и гъби. Турците я видели и така намерили скритите хора. Те отказали да се предадат и да приемат исляма и поробителите ги убили като запалили слама на входа.
С размирните времена от робството е свързана и легендата за пещерата Вела дупка край село Борово. Наблизо живеел Велко кехая, който имал стадо от 400 овце. Той се скрил от турците в тази пещера, но те го открили и убили, а стадото му било отмъкнато.
В пещерата Рада дупка, пак край Борово, се скрила българката Рада, чийто син бил отвлечен от турците да учи за ходжа в Истанбул. След години момчето се върнало в Борово и отново намерило майка си. Младият ходжа обаче искал да я принуди да приеме исляма. За да се спаси, тя избягала и известно време се укривала в пещерата.
Много наши пещери, като тази в село Добростан и Караджова дупка край Борово, са били използвани за скривалища от хайдушки чети. Други пък се свързват с вампири и таласъми. Такава е легендата за Пирковската пещера в Добростан, за която се вярва, че някога е била дом на зли духове и вампири. По цели нощи чакали да мине някой закъснял пътник, за да го яхнат и да го яздят цяла нощ по чукарите, докато умре. Ако случайно оживеел, изпивали му кръвта, за да имат сили да се върнат обратно.
Красивата пещера Дяволското гърло край Триград привлича туристите не само с природните си дадености - входът, наподобяващ дяволска глава, в гърлото на която се излива огромен ревящ водопад, но и с красива легенда за Орфей и Евридика, която вече сме ви разказвали в „Десант“.
Страховита е историята и на пещерата Хайдушката пропаст край Белоградчик. При първите проучвания през 1959 г. в пещерата са намерени останките на пет човешки скелета и голямо пепелище. Смята се, че пещерата е била обитавана от разбойници. Легендата разказва, че в нея те са криели откраднатото от различни богаташи съкровище. Имане обаче така и не е било открито. Според легендата един от разбойниците е избил останалите и е взел съкровището за себе си.
Други наши пещери пък са обвити в романтиката на трагични любовни истории. Ето каква притча разказват местните за пещерата Ледницата край село Гела, документирана от Георги Райчев от спелеоклуб „Студенец“ - Чепеларе.
"Красива и ненагледна била Алтън Маруда, птичките притихвали, когато запеела, а зверовете се укротявали от нейната красота. Веднъж от гората слязъл турчин юрук. Видял красивата Маруда, метнал я на коня и запрепускал към Мугла. Но когато минавал покрай пещерата, Маруда ловко измъкнала ножа и го забила в гърдите му. Турчинът рухнал на земята, а Маруда потънала из тъмните коридори на ледената пещера под Карлък...
Годеникът й Калин не останал спокоен и много време търсил своята годеница. Викал я по гори и долове, но напразно. Дочул ехо от пещерата. Потънал и той в тъмните коридори, викал я, вървял все по-навътре след ехото на Маруда, но напразно. Минало време, когато двамата случайно били намерени - Калин под „големият праг“, а Маруда на прага на езерото."
Приказна история има и за Русин камък край село Русокастро в Югоизточна България. В нея навремето живеел страховит змей. Веднъж той се превърнал в човек и слязъл в селото, точно когато всички моми били на хорото. Но една от тях, Руса, забелязала под дрехите змейската му опашка и го подиграла.
Ядосан, змеят вдигнал страшна вихрушка. Когато стихнала, Руса била изчезнала. Била отвлечена от чудовището и скрита в пещерата. След време змеят отишъл да потърси майка й в селото, за да помогне на Руса да роди неговото дете.
Когато малкото поотраснало, змеят отпратил жената обратно в селото и напълнил престилката й с въглища. Тя обаче изхвърлила въглените. Само един се залепил за престилката и когато се върнала у дома, старата майка видяла, че се е превърнал в жълтица. Покрай тази история местните започнали да наричат дупката Русин камък.
Подобна е притчата и за пещера Еленина дупка в Странджа, защото тамошната мома, отвлечена от змей, се казвала Елена. А за родопската пещера Ухловица се носи легендата, че в нея живеели дяволът и неговата дяволица и когато дошло време да се роди малкото им, повикали да акушира баба от близкото село, а после й се отплатили също с въглени-жълтици.
За много наши пещери се вярва, че помагат на бездетни жени да заченат. Фолклорните предания за пещерите, които помагат при зачатието, са в резултат на древен култ, свързан със Земята като Богиня майка, която Богът слънце опложда.
Такава е една наша пещера, открита неотдавна от археолози в близост до село Ненково, област Кърджали, и определена като древно тракийско светилище - орфически олтар от XI - Х в. пр.н.е. Досега подобни тракийски светилища са намерени само в Делфи и на остров Самотраки в Гърция, но не са така добре запазени, както храма в село Ненково. Само веднъж в годината – в деня на пролетното слънцестоене, един слънчев лъч попада точно във входния отвор на пещерата и навлиза до 22 метра навътре. Тя отговаря напълно на описаните от известния ни траколог проф. Александър Фол пещери утроби, затова е наричана Утробата или Вулвата.
