Зараза от нодуларен дерматит пламна сред животните у нас
26 Април 2016, Вторник
Напоследък в цялата страна бяха констатирани огнища на опасното заболяване заразен нодуларен дерматит по животните.
Болестта бе засечена най-напред в Южна България, но впоследствие бяха открити огнища и в северните райони. Въпреки мерките, които санитарните власти взимат, страната ни поиска помощ за справяне със заразата от Организацията по прехрана към ООН - ФАО.
„Възможно е причината за поява на заболяването да е криминално движение на животни, въпреки че това не е потвърдено по никакъв начин до момента", коментира директорът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Дамян Илиев.
Първоначално бяха засечени огнища в селата Воден и Черногорово, община Димитровград, област Хасково. Съмнението за болестта бе установено по време на постоянните клинични прегледи, които се извършват в пограничните райони от юни 2015 г. заради констатирани огнища на болестта в Гърция и Турция. Впоследствие бе констатирано ново огнище в старозагорското с. Воденичарово, което се намира в непосредствена близост до първите две села.
Междувременно извънредни мерки срещу заболяването бяха въведени в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Разград, Търговище, Шумен, Русе, Добрич, Силистра и Варна. Движението на едри преживни животни в тези региони не е забранено, но се извършва под засилен контрол. „Забранено е придвижването на едри преживни животни в Южна България, с изключение на тези, които се карат до кланици за незабавно клане.
Извършват се ежеседмични клинични прегледи на едрите преживни животни в цялата страна“, каза още д-р Илиев и допълни, че се забранява провеждането на пазари и изложби на едри преживни животни, а при съмнение за заболяване или смъртност стопаните трябва незабавно да информират официалния ветеринарен лекар.
„Освен ограничителните мерки, уговаряме възможности да напръскаме по поречията на реките, които са граничещи с Турция и Гърция - Струма, Места, Марица”, посочи директорът на БАБХ.
Той обясни, че към момента не се налага ваксинация. По думите му основната причина да не се ваксинират животните е забраната за движение на едри преживни животни и търговия с продукти от тях за минимум 3 години, ако се извърши ваксинация. Това ще доведе до големите икономически загуби.
„Ваксината, която се използва срещу заразния нодуларен дерматит, също не дава очакваните резултати. В Гърция беше проведена ваксинация, но продължава да се констатират нови огнища на болестта“, отбеляза д-р Илиев. Той посочи, че в края на 2015 г. в Турция е имало 451 регистрирани огнища на заболяването, а в Гърция 116. От началото на тази година новите огнища в Турция са 11, а в Гърция 3.
Междувременно България поиска съдействие от ФАО/МААЕ за справяне с болестта. За това се договориха на среща във Виена заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров и директорът на съвместната дирекция „Ядрени технологии в земеделието и храните" на Световната организация по прехрана (ФАО) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Цу Лиян. Страната ни е първата държава в региона, която изпрати официално искане до ФАО/МААЕ за съдействие чрез предоставянето на експертна и техническа помощ във връзка с констатираните огнища на заразен нодуларен дерматит.
„Основното нещо, което трябва да направят фермерите, е да предприемат тези действия, за които сме ги предупредили", подчерта д-р Дамян Илиев и допълни, че на службите по места е разпоредено да припомнят на фермерите как да се справят с болестта. По думите му, единственият начин да се спре разпространението на заболяването в страната е евтаназиране и загробване на стадата с болни животни. „Така свеждаме до минимум вероятността да се заразяват насекоми от болни животни“.
Болестта се пренася изключително лесно, като основен преносител са кръвосмучещите насекоми (мухи, комари, кърлежи, куликоиди), но се разпространява и при контакт между животни, може да бъде пренесена и механично.
На практика е невъзможно при проникване на вируса във фермата животните да се опазят от заразяване. За ограничаване на риска трябва да се избягва закупуване или приемане в стопанството на животни с неясен здравословен статус, както и на такива с неясен произход. Всяко посещение на автомобили и камиони, превозващи животни, прекупвачи или други фермери, крие потенциален риск от пренасяне на заразата.
Заболяването започва с треска, загуба на апетит, рязко намаляване на млеконадоя, а след 1-2 дни се появява и изрив (подкожни възелчета с размери от грахово зърно до орех), който постепенно обхваща цялото тяло.
Най-важните мерки за предпазване, които могат да вземат фермерите, са свързани със стриктно спазване на наложените ветеринарномедицински мерки и съдействие на ветеринарномедицинските власти, и максимално възможно ограничаване на търговията и движението на животните. Всяко преместване следва да бъде извършвано след преглед от ветеринарен лекар и издаване на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване.
На територията на фермата не бива да се допускат нелицензирани търговци или транспортни средства за животни, които не са почистени, дезинфекцирани и облети с репеленти. Следва да се осигурят защитни облекла за посетителите, ако не може това да бъде избегнато. Животните и оборите трябва редовно да се пръскат с репеленти, като отворите и прозорците на стопанските сгради трябва да се замрежат, с цел да се предотврати навлизането на насекоми.
