На Оборище е решено да се съборят мостовете и развали линията на няколко места от Одрин до Белово
Автор: Стефан Мерачев
Вестник „Левант Хералд“ от 27 и 28 април 1876 г. съобщава:„Сарамбей (дн. Септември), турско село близо при последната станция от Пловдивската линия, било изгорено през нощта в четвъртък срещу петък ( 22 срещу 23 април). Населението на околните села е изведено в планината“.
Въстават всички околни на Сарамбей села. Годните и въоръжени мъже се присъединяват към четата на Мито Дамянов. В мемоарите си Йордан Ненов съобщава за арестувани въстаници от Белово, Ветрен, Симеоновец, Семчиново, Варвара.
На 23 април към въстаниците се присъединяват и 200 души работници от сечищата на Семчиново, работещи за компанията на барон Хирш, под ръководството на техния управител Юрдан. Мито Дамянов извежда от къшлите си стотина коня за нуждите на четата.
В своята „Реч на родова среща по случай 100 години от Априлското въстание и смъртта на Мито Дамянов“, произнесена на 20 април 1976 г. в с. Ветрендол, Йордан Вълчев за пръв път съобщава за резултатите от изследванията си за живота на войводата:„Мито Дамянов дава 100 коня за хвърковатата чета на Бенковски“.
С цялото си уважение и почит към неповторимия писател и изследвач Йордан Вълчев ще отбележа, че тези сто коня действително са дадени от Мито Дамянов, но не на Бенковски. Никаква военна логика не оправдава подобно действие – да изпратиш сто коня в Панагюрище, а ти да решаваш сложни военни задачи, тичайки от Ветрендол до Сарамбей и обратно.
Освен това, известен е маршрута на Хвърковатата чета по дни и часове и къде и колко конника са се присъединили към нея.
В сборника „Оборищенци“ намираме сведения за депутата от Оборище Влад Ненов Пашов от с. Поибрене, Пазарджишко. Заможен търговец на добитък, той предоставил огромното си стадо коне на Бенковски.
Мито Дамянов, oсвен с търговията с дървен материал, е бил известен и като голям търговец на животни и подобно на Влад Пашов дава всичките си коне и прави четата си едно бързо подвижно, мощно острие.
Същия ден, 23 април, тази конница, заедно с работниците от Семчиново, напада гара Сарамбей. В това време пристига и пътническият влак от Пловдив. Опожаряват станцията, разбиват телеграфа, изгарят мостовете на р. Калиман, първия намирал се срещу днешната сграда на полицията и втория от другата страна на гарата в посока Пазарджик.
Развалят и железопътната линия в посока Белово. Прибират оръжието и мунициите на турските войници, намиращи се на гарата, и се оттеглят в планината.
Потвърждение за това намираме в продължението на цитата от в. „ Възраждане” от юни 1876 г. по разказа на един пътник за събитията на гара Сарамбей;„два дни след заминаването на войската за Панагюрище”( 23 април ) към въстаниците се присъединил Юрдан, управител на горския железен път с 200 души работници. От Сарамбей и околните селца извадиха 130 коня и много юнаци. Подкрепени така нападнаха станцията, дето се бяха скрили неколко турци и я запалиха.
В това време пристигна тренът с пасажерите. Въстаниците се втурнаха изотдире и развалиха 6 километра от железния път, изгориха мостът. След като земаха голямо число оръжие, барут и др.потребности, оттеглиха се в горите“.
Продължаваме с цитата от в. „Левант Хералд“ от 27 и „Ден“ от 28 април:„Един мост отвъд Сарамбей е изгорен и един друг мост много по-голям т.е. моста на Коломандере, отсам Сарамбей (към Пазарджик), е също така развален. Този последния беше заместен с един привременен мост и по този начин можеха да са закарат в Одрин няколко локомотива и голем брой вагони, които са намираха в Сарамбей. Императорския трен, който беше в Сарамбей, са докара вчера на Еди куле.“
Коломандере, или както му казваме Калимана, до 1960 г. пресичаше железопътните линии на гарата в южна посока от към мястото на днешната сграда на полицията, обикаляше целия район на гарата по трасето, което и сега съществува, отново пресичаше линията под моста, намиращ се между река Бистрица и фабрика „Победа“ до стария железопътен прелез, и надолу вече на север покрай с. Злокучене се сливаше с р. Бистрица.
В горното съобщение на вестник „Левант Хералд“ става въпрос точно за тези два моста.
На Оборище е решено да се съборят мостовете и развали линията на няколко места от Одрин до Белово. Съборени са само два моста и те са в Сарамбей. А линията е развалена само между Сарамбей и Белово. Още едно доказателство, че въстанието около Сарамбей се е провеждало при строга дисциплина и изпълнение на предвидените в плана задачи.
Патриотичен календар
22 април 1876 г. — В Панагюрище е осветено въстаническото знаме на Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня
22 април 1915 г. — От засада край Мелник е убит Яне Сандански
23 април 1856 г. — По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище
23 април 1876 г. — В рамките на Априлското въстание въстава и Перущица
24 април — Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. с ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол (дн. Истанбул) започва геноцидът над арменците в Османската империя
25 април 1902 г. — Тържествено е открита Българската болница в Цариград
26 април 1963 г. — Открита е първата в България електрифицирана жп линия София – Пловдив
28 април 1867 г. — Панайот Хитов преминава от Румъния в България с чета, на която знаменосец е Васил Левски
