Преди време шефът на Етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров заяви в ефира на националната телевизия, че у нас има единен център,
Автор: Диана Славчева
който умишлено клати държавата, докато Европа гори. В края на ноември миналата година той бе помолен в интервю за в. „Труд“ да уточни какво е имал предвид с това си изявление. „Ако следите политиката, която се води от изданията на „Икономедия“, и вие като мен ще стигнете до извода, че определени политически процеси в страната активно се подкрепят от нея” – бе отговорът му.
Всъщност това, че „Капитал“ и „Дневник“ се радват на щедри финансови инжекции от страна на организациите на Джордж Сорос и фондация „Америка за България“ вече дори не е обществена тайна, защото и малките деца го знаят. Медиите на Иво Прокопиев прибират на няколко транша по 3 милиона лева за разширяване на „онлайн присъствието“ си.
Как се разширява туй присъствие обаче – и двете издания си имат вече по един сайт, не става много ясно. Но покрай нагнетяването на атмосферата около новоприетите промени в Изборния кодекс изскачат много интересни съвпадения, които определено са смущаващи.
Свидетели сме на истинска истерия, раздухана гръмогласно в медиите от някакви „българи в чужбина“, които се вайкат как ах, нямало да могат да упражняват правото си на глас, че ох, били им ограничавани избирателните права и прочее сълзолеене в този ред на мисли. И докато във връзка с това, че гласуването вече ще се извършва само в дипломатическите ни амбасади, реакцията откъм Босфора е силова и натискът за отмяната на въпросните параграфи се води на ниво притискане на политици, то съпротивата откъм западна посока е почти партизанска.
Един по-щателен преглед на призивите за отмяна на спорните текстове, които пристигат в редакционната ни поща, разкрива интересни закономерности.
Първи скочиха дежурните протестъри от „Протестна мрежа“. В ръководството на това НПО съзираме бившият заместник главен редактор на в. „Капитал“ Николай Стайков, блогърът и учредител на фондация „14 януари“ Асен Генов, който открито си призна преди години, че е получил десетки хиляди долари от Соросовия институт „Отворено общество”, както и Антоанета Цонева, председател на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда (?!), в който „Америка за България“ също са налели стотици хиляди лева.
Например за проект „Гражданско общество и демократични институции", по който парите е трябвало да бъдат използвани за „разработка на електронно Ръководство в изборно законодателство“, предназначено да бъде използвано за обучения, „провеждани от Централната избирателна комисия за местната и областна изборна администрация“.
Виж ти – къде го чукаш, къде се пука!
Следващите имейли, които получихме на адреса на редакцията ни, ясно показаха, че „спонтанните“ недоволства срещу затварянето на избирателните секции, съществували досега извън родните посолства и консулства по света, идват и са командвани от един и същи център.
Всеки ден в пощата ни влизаха електронни писма, подписани от различни адресати и с различни заглавия: „Искам да гласувам! Срещу недопустимите изменения на Изборния кодекс“, „Граждани сезират Президента за недопустимите промени в Изборния кодекс“, „Относно ограничаване на изборните права на българските граждани извън страната в Изборния кодекс“.
Въпреки различните им адресати, имейл адресът, от който са изпратени, е един и същ – ivo@gornabanya.com. И той е регистриран в България!
Дали въпросният „ivo” е Иво Прокопиев не се наемаме да твърдим. Но пък имената на „възмутените граждани“ са прелюбопитни! Едното писмо е подписано от Силвия Атипова, самообявила се за писателка. В предаване на Би Ти Ви от миналата година тя е представена като живееща в Белгия и участничка в инициативния комитет „Гласувай без граници” за подкрепа на електронното гласуване в националния референдум на 25 октомври. През декември 2011 г. госпожата, по образование оказваща се графичен дизайнер и хвалеща се, че имала модни магазини в центъра на Лондон и в София, нашироко е представена в „Капитал“.
Другият имейл е подписан от Десислава Христова, докторант към катедра „Европеистика“ на Софийския университет, чиито интереси са свързани с развитието на гражданското общество в България и ролята на европейските фондове в това отношение. Тя е автор на доклада за индекса на гражданското общество у нас през 2011 г. Забележете – проектът „Индекс на гражданското общество“ е на... Институт „Отворено общество“! Апропо в статиите си, покрай използваната научна литература, тя напоително цитира публикации във... в. „Дневник“.
Нека видим и кой стои зад третия имейл, изпратен от същия адрес – Димитър Иванов от Цюрих. Господинът също се оказва част от инициативния комитет „Гласувай без граници“ и създател на блог за българските общности в чужбина. Още в понеделник, 25 април, „Капитал“ помести създадена от него „графика за това кои изборни секции в Европа ще бъдат „затворени“ (защо ли пък са кавичките – може би за повече драматизъм?!) след промените в Изборния кодекс“.
Разпространяваните от него жалби всъщност са подкрепени от „български граждани, участвали в секционните избирателни комисии в чужбина в периода 2005-2015 г.“. Т.е. от хората, които ще загубят някое и друго евро от „затварянето“ на урните там. Което обяснява мрънкането им.
А що се отнася до системните атаки с цитираните имейли, остава само да си отговорим дали пък Ясен Тодоров наистина не е прав, че у нас има единен център, който умишлено клати държавата, докато Европа гори.
