Стигна се дотам анонимни сайтове да плашат нашенци в чужбина, че ще им се отнема българското гражданство, ако не гласуват на избори
Автор: Борислав Михайлов
Стана така, че над 190 от общо 208-те поправки в Изборния кодекс останаха за Страстната седмица. Както е известно, страстите се нажежиха до червено още след приемането на второ четене в пленарната зала на първите няколко изменения и допълнения. А те, както и всички останали промени, бяха одобрени за второ четене от Правната комисия след три денонощия, в които от 11-те гласувани на първо четене законопроекта за промени в изборните правила бе направен един, обобщен вариант.
Импулс за верижна реакция от разнопосочни страсти даде още първата от приетите поправки в Изборния кодекс. Текстът бе предложен от Патриотичния фронт и гласи: „Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг".
За тази поправка гласуваха 109 народни представители от ГЕРБ, АБВ и Патриотичния фронт. Редно е да припомним, че идеята за задължително гласуване присъства във всички програмни документи на НФСБ още от основаването на партията, както и в платформата на Патриотичния фронт.
Това най-малкото означава, че симпатизантите и избирателите на Патриотичния фронт не са сред изненаданите от приемането на задължителното гласуване. Вероятно ще отбележат, че още едно обещание на патриотите е изпълнено. И надали някой точно от тези избиратели участва в спонтанното (или активно) мероприятие, което може да бъде обобщено с шаблона „Фейсбук” се взриви от задължителното гласуване”.
При цялото дължимо уважение към тази и другите социални мрежи, предишната новина, построена по този шаблон, гласеше: „Полицейски радар в храстите взриви „Фейсбук”, а по-предишната: „Фейсбук” се взриви от наркоманската изцепка на Жана Бергендорф”. И въобще, ако напишете в Гугъл „Фейсбук” се взриви”, търсачката ще ви върне кръгло 362 000 резултата.
Що се отнася до нашата „взривоопасна“ тема, то тя буквално за часове обрасна с дезинформации и потенциални градски легенди, включващи надграждане на конкретните текстове до откровени безумия, дезинформации и свободни съчинения.
Всичко това бе ашладисвано с още негласувани членове от промените в Изборния кодекс. Черешката на тортата във „взривения” „Фейсбук” станаха „обосновани предположения” (по крилатата фраза на Цв. Цв.) какво ще се случи с „Нероден Петко”, ако утре се окаже някъде зад граница на повече от 20 км от наше дипломатическо представителство или лишен от социологически данни за електоралните нагласи в родината.
Или раздвоен дали наистина да не гласува или да гласува, но да сложи „хикс” със син химикал в квадратчето „не подкрепям никого”. А може би дори да изкрещи като един съвременен Балаганов: „Бият демокрацията!”, а Остап Бендер невъзмутимо да повдигне рамене: „Вече? Нещо много бързо!”.
Прочее, извън „Фейсбук” също имаше заглавия: „Депутатите унищожиха демокрацията, приеха „задължителното гласуване“ .
В тази антиутопична част от житието и страданията на грешного поправителя на Изборния кодекс, коректността изисква да се каже, че БСП и ДПС бяха последователни от начало до край в несъгласието си с въвеждането на задължително гласуване. Поправките все пак ще ударят най-силно върху контролирания вот в Турция, където под път и над път се разкриват секции – извън закона и в грубо нарушение на Изборния кодекс. Да не забравяме, че с гласовете на изселниците с двойно гражданство ДПС поддържа завидни резултати, от което полза накрая винаги има БСП.
Малко по-сложно, но пък видимо необходимо е да се опишат завоите в отношението на ГЕРБ към промяната в изборните правила. Ако приложим журналистическия принцип да се върви от последните към първите събития в една история, то във Велики понеделник, денят, в който Христос прогонва търговците от храма, Бойко Борисов внезапно охладня по отношение на задължителното гласуване и демонстрира склонност към познатата казармена команда „Кръгом и напред!”…
По думите на Борисов, „въпреки че болшинството от идеите (за задължително гласуване) са изцяло несъвместими с моите разбирания, като отговорна партия заради стабилността и коалицията ги подкрепихме”.
Но лидерът на ГЕРБ в прав текст каза и нещо друго: „Предложенията на Патриотичния фронт, свързани с промените в Изборния кодекс, бяха много ясно формулирани и бяха подкрепени от партиите, които подкрепят правителството”.
Така се оказва, че за пореден път Бойко Борисов, заради едната коалиционна култура, е бил в положението на жабата, изправена пред необходимостта да избира къде да застане: при умните, при красивите или да се разчекне…
Което може да се каже и така: „ГЕРБ са склонни да направят ревизия в Изборния кодекс по тези промени, които провокират недоволство сред хората. Ако това беше правителство на ГЕРБ, въобще нямаше да бъдат приети тези промени. Целта на срещата с парламентарните групи за Изборния кодекс утре ще бъде публична, защото започна да ми омръзва ГЕРБ да поема цялата тежест за всяко едно решение”.
Премиерът каза също, че винаги е бил против задължителното гласуване. "Със страшна сила се разпространява, че задължаваме хората да гласуват. Това не е вярно", категорично отбеляза Борисов. И допълни, че на среща с патриотите той е настоявал това да става едновременно с електронното гласуване, за да може като отпадат секциите извън посолствата и консулството, да имат тези хора възможност да гласуват по електронен път. (Цитатът е по БГНЕС, понеделник, 25 февруари).
Да се чуди човек дали един и същи човек казва това и вече цитираното: „Предложенията на Патриотичния фронт, свързани с промените в Изборния кодекс, бяха много ясно формулирани и бяха подкрепени от партиите, които подкрепят правителството”.
Един коментатор много находчиво отбеляза, че в баталиите около Изборния кодекс Борисов сам се мъчи да играе ролите на доброто и на лошото ченге. При това едновременно.
Между другото, в недалечното минало ГЕРБ открито се афишираха като привърженици на задължителното гласуване.
През ноември 2014 г. зам.-председателят на партията и несменяем председател на всички нейни предизборни щабове Цветан Цветанов заяви в интервю за „24 часа”: „Възможно е задължителното гласуване да бъде въведено още от 2015 г., когато ще има местни избори. На последните избори видяхме, че има притеснения за демократичните устои. Когато всеки даде гласа си, ще има по-реална представителност в институциите. За мен е по-важно 70-80% от избирателите да определят представителността в българския парламент, отколкото 48 на сто, колкото бяха на последния вот.
Парадоксално от гледна точка на хронологията, но промените в позицията на ГЕРБ и БСП например имат своето обяснение в един още по-ранен период – в началото на февруари 2014 г..
Тогава Лабораторията за управление на риска, ръководена от Иван Костов, огласи свой анализ за ефекта, който би имало въвеждането на задължително гласуване, като изчисленията бяха направени въз основа на гласуващи и негласуващи на вота през 2013 г.
В този анализ се прогнозираше, че при задължително гласуване ГЕРБ и БСП биха загубили между 9 и 11% от парламентарните си места.
Всичко казано дотук е само част от антиутопията в закъснялото и прекалено политизирано обществено обсъждане „за” и „против” задължителното гласуване.
Кукли, кукловоди, сърдити стари лидери
И ако отново се върнем в наши дни, стигаме до малко парадоксалната и твърде очаквана ситуация, в която АБВ и РБ употребиха ситуацията около промените в изборното законодателство за поредното извиване на ръцете на ГЕРБ – нещо, което вече се превръща в техен лош навик и поради това спокойно може да се нарече дежавю.
От АБВ заплашиха да напуснат правителството, ако промените в изборните правила продължат по „този безумен начин”. От РБ по навик не засегнаха участието си в кабинета, а поставиха под въпрос единствено участието си в по-нататъшните гласувания на измененията и допълненията в Изборния кодекс.
И в двете формации би трябвало да имат ясна представа, че в политиката въобще и при Борисов, в частност, няма вечни коалиционни партньори, а само интереси, които дори не са вечни. В случая приказката „На ти куклите, дай си ми парцалките” невинаги има щастлив край…
Толкоз за утопията и антиутопията в миналото и настоящето на задължителното гласуване в България. Все в този зиг-заг на позициите и събитията, не е невъзможно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да нареди на своите депутати – както при забраната за къмпингуване в Закона за черноморското крайбрежие – да внесат в най-скоро време изменения и допълнения в Изборния кодекс, с които да се отмени задължителното гласуване.
Всичко е възможно. И всичко е хипотетично, поне в приказката за „Нероден Петко”.
Анализирай това
"На първо място, демокрацията ни е в болестно състояние. След 25 години никой не може да си помисли, че народът е представен нормално, демократично и справедливо на изборите. В съзнанието на обществото понятието за избори се отъждествява с натиск, страх, пари и репресии. Предлагаме задължителното гласуване не като панацея, а като сериозна крачка, която да намали тези ретроградни процеси".
