Момчето си отива... А дали е така?

Автор: Манол Христов

Измина почти седмица от националната конференция на ДПС, а все още никой извън онези хора в залата не е изръкопляскал. Не че има за какво. Първо, целият форум беше откровена реплика на отминалите времена, когато щом влезеше Първия, всички скачаха на крака и посрещаха изгряването му с френетични аплодисменти и крясъци.
После пак така се изпращаше всяко изречение от съответната му реч, а реакциите след градиращата интонация можеха да срутят таван. Онзи ден спектакълът отново се повтори, макар и с по-нестандартен режисьорски прочит.

Първият, крил се от очите хорски цели 3 години в сараите си, излезе от тях и пристигна с около половин час закъснение при хората, които не спряха да го наричат „естествения и несменяем лидер на партията“.
Посрещането му в залата на НДК - същата, в която оперетката със засяклото пистолетче не успя да героизира оратора - бе достойно за филмиране – сякаш сам Господ бе слязъл от небесата и показал лицето си, та масовката по този повод ликуваше в озарение. Но вместо да чуят Божия глас, той се обърна към тях с гласа на пророчицата си.

Помните как при онзи опит за покушението евродепутатката Филиз Хюсменова дочете доклада на Доган. Този път пак тя прочете изненадващо краткото му обръщение към делегатите, докато той седеше безмълвен сред тях. А една телевизия възторжено обяви в новините си, че почетният председател на ДПС уважил конференцията с присъствието си.
Че те тези пратеници заради едното му уважение пропътуваха стотици километри, тръпнаха и не откъсваха очи от него. А и изненади съвсем не се очакваха – трусовете се състояха баш на Коледа и вторичните още не спрели да клатят единството. Изненади наистина нямаше – беше ясно кой ще бъде „избран“, както и, че това ще стане с пълно единодушие.

Защото в ДПС избори няма. Има инструкции и подчинение. Единствената новост бе, че новият лидер на ДПС Мустафа Карадайъ се нарича „оперативен председател“, а почетният Ахмед Доган получи много по-широки правомощия.
С една дума, завърна се на политическата сцена, от която де факто не беше се оттеглял. И по-конкретно – пак той си посочи дървеното човече, което при натискане се сгъва на две, подгъва крака и ръце, като онази играчка, дето дядовците на село ни я правеха. Имаше още един факт от тази конференция, който не може да бъде подминат, а задава и серия от въпроси.

Къде се дяна обаче Делян Пеевски?
От два месеца в парламента е някак пусто, него го няма. Къде се дяна този ярък символ на партията, този неподражаем бизнес-проект на хидролога Доган, „осиновеното“ дете на демокрацията, възползвало се до дъно от щедрите й дарове?
Защо преуспелият млад мъж отсъстваше от форума на „стратегическата инвестиция за стабилност в България“ (по определението на самия Доган)?

И защо дни преди това не някой друг, а именно премиерът Бойко Борисов обяви от екрана, че Пеевски го няма вече и няма да бъде дъвка в устата на хората? Делян ли му каза, той ли го попита? Споделят ли си двамата личните планове или нещо по-специално ги свързва?
И изобщо кой е Делян Пеевски, какво работи и какъв точно бизнес изнесе в чужбина – отговорите са в онази сграда, в която той се настани като шеф и властва цели 3 (три) дни. ДАНС, сещате се.
Обаче отговори няма, защото явно не бива. А и законотворците се съобразяват с него, кроят и мерят законите според интересите му, а те са известни с широките си, направо корпулентни (дебели, б.р.) мащаби.

Скандалът му с банкера в изгнание Цветан Василев, в рамките на който двамата взаимно се обвиняваха в подготвяни убийства и просълзяваха публиката, отшумя.
Но пък телевизиите ни заливаха с масирана рекламна кампания на „Булгартабак“, която ни възпитаваше в строго отричане на контрабандата и в безкомпромисна борба с нея. Тя приключи, но и „Булгартабак“ умря, а 400 души останаха без работа. И едва в деня на четвъртия им протест – вторник, 27 април, КНСБ успя да разбере кой е собственикът на холдинга след запитване до Комисията за финансов надзор.

„Венцислав Чолаков в качеството си на изпълнителен директор на  „Булгартабак-Холдинг” АД (както се оказа, той представлява и управлява мажоритарния собственик на цигарения Холдинг – БТ Инвест -Виена), бе поканен днес на срещата при министъра на икономиката Божидар Лукарски от 11,00 часа. Двойно управляващият г-н Чолаков не уважи с присъствието си министъра на икономиката и протестиращите работници и неяснотата около съдбата на „София-БТ” АД и 400-те работещи в дружеството се задълбочава. По тази причина в края на протеста днес работниците и служителите от „София-БТ” АД взеха решение на 9 май 2016 г. от 10,00 часа да продължат с протестните действия пред Министерски съвет“, алармираха от синдиката. Под заплаха от фалит е и фабриката в Благоевград, където пък работят 3000 души.

Защо говорим за „Булгартабак“, когато става дума за Пеевски?
Ами то е като в онази поема „Партията, това е Ленин, Ленин, това е партията“. Те са неразривно свързани, въпреки цялото театро с обиденото момче, дето се оттегляло заради нападките, че името му носело негативен имидж на всичките му бизнеси. А по-големият цирк е с уж продажбата на акциите, купени от офшорна компания в Дубай, което може да бъде описано като местене на портфейла от единия джоб в другия.

Но всички пътища водят към Дубай. На 18 март т.г. на нерегулирания пазар на Българската фондова борса бяха продадени 368 361 акции от холдинга срещу 24, 3 млн. лева. Този дял съвпада изцяло с онзи на дружеството „Табако инвестмънт, собственост на компанията „НСН инвестмънт“ на Делян Пеевски и бележитата му майка Ирена Кръстева.
Участието на сина в тютюневия холдинг стана известно през лятото на 2015 г. с публикация в Търговския регистър за покупката на 100% от дяловете в „Табако инвестмънт“ – компанията на майка и син ги напазаруваха от собственика Петър Манджуков, а дружеството е с регистрация пак в Дубай.

Въпреки всички процедурно-търговски врътки, Пеевски продължава да бъде сочен като действителния собственик на „Булгартабак“. И като потенциалния му ликвидатор.
В едно от последните си разследвания сайтът „Биволъ“ цитира свои източници, според които планът е цялото производство в България да се ликвидира до края на май, като холдингът ще продължи да произвежда цигари, но в чужбина – във фабриката „Дувана“ в Баня Лука (Република Сръбска) и в Дубай.

Вече е размонтиран филтърният цех от Благоевград и е преместен в „Юрий Гагарин“ в Пловдив, където обаче той не работи и са съкратени над 50 души. Опасността е надвиснала над хиляди работници, а много повече са производителите на тютюн, за които това е единствен поминък. Ако Пеевски твърди, че вече няма нищо общо с холдинга, защо изнася оборудването на фабриките? И къде са в крайна сметка ДАНС и прокуратурата?
Когато иде реч за „Булгартабак“ и Пеевски, отеква и думата „контрабанда“, но не рекламно, а изцяло криминално. „Холдингът продавал цигари за над милиард долара годишно на иракския контрабандист Салам Кадер Фарадж, съдружник във фирма, регистрирана в Дубай. Само за 2014 г. фирмата „Andalus Al Sharq General Trading” е купила над 12 000 тона цигари от „Булгартабак“, пише „Биволъ“ в поредния епизод от разследването си по темата за мафията и тютюневия холдинг.

Според доклад на митниците и финансовото разузнаване на Турция повече от половината контрабандни цигари, продавани в страната, са произведени в „Булгартабак“, а от трафика им, минаващ през Северен Ирак, се финансира терористичната организация ПКК. В началото на април на турска територия бяха изловени тирове с огромни количества незаконно внесени цигари с доминиращо присъствие на две български марки.
В България обаче институциите са щастливо слепи и глухи, и нямат данни за контрабандна свързаност на тютюневия холдинг с трафика, контролиран в Дубай. И затова, българино, не купувай контрабанда, не пречи на Пеевски, че е тънкообиден. И ако ДПС за него беше изгодна инвестиция в стабилност, сега в изгнание ще се разгърне.


В категории: Горещи новини