Наричат го „Ловеца на мигове с несломим български дух”. Сам той, в профила си в един от фотофорумите, е написал мисъл на аржентинския писател и поет Хулио Кортасар:
Автор: Камен Колев
„Сред многото начини да се изправиш срещу Нищото, един от най-добрите е да се правят снимки – дейност, в която би трябвало да се обучават децата отрано, защото изисква дисциплина, естетическо възпитание, добро око и сигурни пръсти. Не става дума да се дебне лъжата както всеки папарак и да се хваща глупавия силует на важната клечка, но все пак, когато човек ходи с фотоапарата, съществува като че ли дългът да е нащрек, за да не пропусне това внезапно и пролетно отскачане на слънчевия лъч на един стар камък или търчането с развети плитки на една хлапачка, която се връща с хляб или шише мляко.
Фотоапаратът действува винаги като една смяна на своя личен начин на виждане на света с друг, който фотоапаратът лукаво му налага".
Така 53-годишният Асен Великов описва същността на хобито си, което е негово развлечение, страст, мисия. Роден е в град Левски, Плевенско, но от години живее в София. Завършил е Техническия университет и по професия е тeĸcтилeн инжeнep. Асен работи във фиpмa зa пpoизвoдcтвo нa различни плeтивa, а цялото си свободно време посвещава на фотографията.
Детската му мечта да снима се сбъдва в студентските години. В началото на 80-те години на ХХ век, докато е на студентската скамейка, започва да се занимава усилено с фотография. Дотогава само е хващал фотоапарат, но никога не е правил „сериозни” снимки. Всички го подкрепят, учат го, помагат му.
Най-напред започва с пейзажна фотография. Чувствителността му го кара обаче да се насочи към „сoциaлнaтa”, ĸoятo, особено в годините на ранния преход, е изпълнена с тъга. Едни от най-силните си снимки в онова време прави около събитията, свързани с падането на режима на Тодор Живков.
За известно време прекъсва заниманията си и страстта му се възражда отново с появата на дигиталните фотоапарати. Така преди 6-7 години възобновява хобито си със снимки на пейзажи, животни, птици, после се насочва към уличната фотография, увлича се и по портрети на хора. Вече близо две години се е отдал на фолклорните мотиви като снима предимно портрети на българи – мъже, жени и деца, в народни носии. Снима фолклорни обичаи и ритуали.
„Зa мoмeнтa тoвa e мoятa cтpacт, ĸoятo изпълвa cвoбoднoтo ми вpeмe. Meчтaя дa зacнeмa нocии и oбичaи oт вcяĸo ĸътчe нa Бългapия. Πo-cмeлaтa ми мeчтa e дa cнимaм фoлĸлopa и нa пo-eĸзoтични нapoди ĸaтo индийци, япoнци, ĸитaйци, лaтинoaмepиĸaнци и ĸoнĸpeтнo oт Aфpиĸa – нa мacaитe”, казва Асен в едно свое интервю.
Последните събития, които вълнуват душата на фотографа, са свързани с Цветница. „Изумен съм...Поповете в „Александър Невски”, вместо с върбови клонки, са с палмови клони!? Това някаква нова толерантност ли е, която аз, простият мирянин, не мога да проумея? Ако е, защото в Йерусалим не е имало върби, а е имало палми, то и Христос е бил на магаре, а не в мерцедес”, пише Асен и публикува снимки на свещеници с клонки от палма.
Към албума със снимки на деца в народни носии „Докато ги има българчетата, ще я има и България” Асен Великов е написал в личния си профил: „С всеки изминал час България се стопява с 8 човека. По-голямата част напускат, емигрират, евакуират се....”.
Една от най-хубавите си снимки на дете в носия той е нарекъл „Очите на Майка България”. Често публикува различни патриотични стихотворения и песни. Че примерът на Великов е заразителен и вдъхновяващ говорят и коментарите под снимките му.
Наташа Илиева: Останах без дъх и без думи, от толкоз българска гиздосия!!! Голямо сърце трябва да имаш, за да побереш цялата тази хубост и да я предадеш на хората без думи, само с едно око и един точен мерник!!!! Патриот си с всяка фибра на тялото си, приятелю, шапка ти свалям!!!!
Лени Митарова: Красиво е, и българско!
Юлика Симеонова: Прекрасни българчета!
Лъчи Каймаканова-Делчева: Вашите снимки ме амбицираха да организирам проект за създаване на благотворителен календар за 2017 година със снимки на български деца и младежи, които живеят в град Ст. Луис, САЩ. В момента правим фото сесиите! Да живее и цъфти българската красота!!!
Най-големият му албум, побрал снимки на български жени в народни носии, се нарича „Родила си Българка, Мамо! По кръв. По душа. По сърце.” Две години след първия кадър на Асен на нашенка в носия албумът се е напълнил.
„А красивите българки край нямат. С огромна радост започвам втория албум с лични снимки. Всяка една направена с любов и хъс. Дано не съм ви досадил”, пише Асен и добавя за всички свои приятели патриоти едно родолюбиво стихотворение.
Земята на баща ми
Оставам тук, каквото и да става -
фалити, безработица... Погром!
Нали във тази мъничка държава
родих дете и още правя дом.
Нали опъва къщата на село
до стряхата си слънчева бразда,
та птиците, за пролет зажаднели,
да имат път до своите гнезда.
И аз по този път насън се връщам -
отчаяна от нямане, сама...
Тогава като птиче ме прегръща
измъчената бащина земя.
Постила кротко чергата на юни,
заплита ден за стария ни род,
додето тихо зрее помежду ни
една безумна жажда за живот.
И нека всяко утре е измама,
кръвта току-така не сменя цвят!
Оставам тук! В земята на баща ми -
най-вярната земя на този свят.
