Новите предложения за нашия конкурс са на Спас Димитров. Той ни е изпратил един кратък откъс от първата част на мемоарите си, озаглавени „Повест за моя баща". Те все още не са публикувани и разказват за баща му Курти Димитров Христов, роден в с. Струпец, Сливенско, а работил като коларо-железар в с. Ковачите, Сливенско.
„Ето какво ми разказа Асен Недялков Йорданов от родното ми село Ковачите, връстник на татко, за съвместната им служба в казармата. „С баща ти изкарахме войнишката си служба в ХІ-ти пехотен полк в Сливен с тези, които служеха войници през 1923-25 г. Тъй като тогава, след Първата световна война България нямаше право да има войска над разрешената, се криехме из гората, където направихме тази снимка. Поради това служехме по-малко време – около шест месеца, защото комисии от победителите – предимно френски, постоянно проверяваха дали не нарушаваме договора.
На снимката сме фотографирани трите взвода от трета рота, с командир поручик Чавдаров. С баща ти бяхме във втори взвод, с командир Басмачов».
Асен Йорданов подарява снимката на Спас Димитров, която той след като частично реставрира и преснима за собствения си архив, около 1980 г. дарява на Военноисторическия музей в София, в който все още дотогава са нямали такава фотография от това време и от този край.
На кадъра (сн.1) баща му – полегналият долу вляво – е заснет като войник в 11-и пехотен полк в Сливен. Вдясно до него е Асен Йорданов.
На другата снимка (сн. 2) са фотографирани: правият вляво чичото на Спас Димитров – Йордан Димитров Христов от Кермен, Сливенско, роден през 1907 г., и синът му Стефан, застанал пред него. „До чичо Йордан е седнал баща ми Курти Димитров Христов от с. Ковачите, Сливенско, роден на 12 февруари 1904 г., която е високосна и е било петък. Зад баща ми права е първата му съпруга, която е починала твърде млада. Пред баща ми е най-големият му син Атанас Куртев Димитров. Най-вдясно седнал е чичо Руси Димитров Христов от с. Струпец, Сливенско, роден на 30 октомври 1910 г. с дъщеря си Мария в ръце, която сега е на 82 г. Зад чичо права е жена му Пена, на която вместо стринка казвах чичовца и всички се смеехме на поразия...“ – разказва подробно за семейството и роднините си Спас Димитров.
Бележка на редакцията: Ако изпращате за конкурса ни оригинали на снимките, посочвайте телефон за връзка и коректно точен адрес, на който ще ви ги връщаме, след като ги публикуваме при нас. Защото тяхното място е в семейните албуми.