Най-много се тачили дните сряда, четвъртък и петък
Автор: Стоян Калпушков с. Загорци, Новозагорско
Помня този най-голям празник в народния православен календар – Христовото възкресение, откакто съм усетил духовното си състояние.
Очакването на Великден започваше от Заговезни и минаваше през Лазаровден – съботата, една седмица преди големия празник.
На Заговезни по-младите искаха прошка от по-възрастните с целуване на ръка. „Дай ми прошка“ - „Давам ти прошка“. Постихме не само от храна и блажно, а и за духовно пречистване. Готвехме се за покаяние и опрощение...
Неусетно идеше Страстната неделя. Моми и невести, момци и женихи, младо и старо готвеше най-новата си премяна за Възкресението. Дворът беше почистен, къщата белосана отвън и отвътре – нагиздена като млада невеста. Белота, чистота – душевна и физическа!
Дърветата бяха отрупани с цъфтежа на берекета, пролетните гости – щъркелите и тънкошийките лястовички, благославяха очаквания празник. Дните сряда, четвъртък и петък от Страстната седмица се тачеха най-много.
В четвъртък боядисвахме яйцата – само червени. С първото баба миросваше цялото семейство. Слагаше го на иконостаса с молитва и благословия: „Дай Боже, догодина пак да срещнем Великден с червено яйце!“.
На Разпети петък и събота жените приготвяха великденската трапеза. Месеха се хлябове, козунаци и курабийки. Колехме фиток (пуяк). От него правеха чудни ястия – фитешка чорба, яхния, фитешко с булгур.
Рано в неделя на Великден жените слагаха празничната софра, отрупана с ястия – толкоз, че нямаше място за захлупачето с бабината шарена сол.
Събрани всички, в нова премяна около софрата, станали на крака пред запалена свещ, казвахме молитвата. Баба прикадяваше с тамян и гощавката започваше тихо.
После отивахме на черква, щом камбанният звън възвестяваше Възкресението.
Младите булки навестяваха кръстника, кума, ходеха при роднини с червено яйце, козунак, кифли и варено фитешко месо.
Вечерта на селския мегдан започваше хорото, което три дни се виеше – три ката великденско хоро – шарено като писано яйце! Такова хоро се играе само един път в годината. Очи на хубост да се нагледат, сърце на гиздост да се нарадва!
