Мисията на майсторките от работилница „Седянка”е да съхраняват изчезващите традиции
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът и личен архив
Няма по-красиво от българското, няма по-зареждащо за духа и националното ни самочувствие от нашенските традиции. За поредна година майсторките, пазителки на българските народни занаяти, от работилница „Седянка” го доказаха на последното си събиране във Велико Търново.
Пъстри кърпи и шалове, пана и великденски яйца, направени с техниката на плъстенето, фолклорни кукли, бижута, панери и кошници от царевична шума, ръчно изплетени фини дантели създадоха неповторим колорит в изложбените зали „Рафаел Михайлов”.
Д-р Любка Любенова от Велико Търново, създател и един от двигателите на Национално движение работилница „Седянка”, е ученичка по тъкачество на всепризнатия майстор Веселин Фесчиев. Сътворените от него изящни и красиви изделия, сред които се открояваха престилка от Гоцеделчевския край и дамски чанти, направени от естествена кожа и ръчно изтъкани вълнени тъкани, бяха представени за първи път в старопрестолния град.
65-годишният треньор по плуване от Варна е трето поколение тъкач. Неговият дядо Васил Казаков е основател и главен майстор на две професионални килимарски училища в Лозенград, Гърция, и в Малко Търново. Майка му е признат майстор по килимарство и плетиво.
Веселин Фесчиев започва да се занимава с тъкачество през 1978 г., а от 1984 г. изцяло се отдава на този занаят. От 1980 г. досега неговите изделия са участвали в изложби на традиционните български занаяти в над 40 държави.
Прелюбопитна се оказа историята на гоцеделчевската престилка от село Пирин. Оригиналът се съхранява в Етнографския музей в София.
„Дадоха ни само 15 минути, за да снимаме този уникат. По фотосите направихме схемата, по която може да бъде изтъкана. Нашият учител Веселин Фесчиев избагри в подходящите цветове вълната. Проблем беше и кросното, защото то трябваше да е с определена гъстота. Като тази приказна престилка, направена преди повече от век, ще бъдат изтъкани осем, с които ще се представя фолклорен състав от Гоцеделчевския край“ – разказва д-р Любенова.
В търсене да видят подобна автентична престилка, майсторките обиколили почти всички населени места около село Пирин. Но се оказало, че не е останала жива нито една жена, която да притежава такава част от носията или да е виждала, за да им покаже как да я направят. „Единственото, което ни обясниха, е как да сложим ресните“ – уточнява великотърновката.
Пет години били необходими на пазителките на българските занаяти да натрупат опит и да изучат тънкостите на изчезналите вече техники на везмо и тъкачество. Едва сега те се престрашили да започнат да правят реплики на уникати отпреди 100 години.
„Миналата година направихме изложба на облекла, изработени по стари техники, включително и от плъсти. Абитуриентки избраха от нашите одежди дрехи с етномотиви, с които да отидат на бала си. Все по-често по улиците може да бъдат видени жени, които са с ръчно извезани шалове, с брошки от мъниста и плъсти. Бродирани български бижута се слагат дори на официален повод. Това ни вдъхновява още повече и сме сигурни, че ще увлечем още последователки“, споделят майсторките.
Тази година творците от „Седянка” организираха и конкурс, озаглавен „Шам-шамия” – за възстановки на забрадки, шамии и шалове, изработени така, както са ги правили бабите ни преди повече от 100 години. Погледите приковава кърпа за глава от павликенското село Караисен. Забрадката се оказва автентична реплика на експонат от ХVІІІ в.
Неин майстор е счетоводителката Димка Боянова, която е родом от това населено място. „Едно към едно съм възстановила забрадката на прабаба ми Мита Раянова. Единствената разлика е, че конците за бродериите не са от камилска вълна, както е оригиналът – моите са памучни“ – пояснява тя.
Кърпата за глава е направена от оригинално старо домашно тъкано платно. По нея са нашити старовремешни луторки (пайети). Предназначена е за връзване от възрастна жена за беленско скършено забраждане и се явява част от хърцойска носия.
Димка Боянова видяла оригиналната забрадка на прабаба си на ревю за народни носии, което жените от Караисен организирали преди години. Оказало се, че аксесоарът се пази в стара ракла от нейна братовчедка. „В нашето село всички жени могат да плетат, да предат, да бродират, все още има и тъкачки“ – горда е сръчната караисенка.
По време на изложението в старопрестолния град голям интерес предизвикаха и кошниците от царевична шума, изплетени от търновката Бистра Николова. По професия тя е икономист. Дълго търсила някой да я научи да плете с царевична шума. Най-накрая намерила майсторка, която й показала една от плетките и с годините на принципа проба-грешка усвоила тънкостите.
След това научила и техниките на плъстенето и сега изработва с нея изящни великденски яйца и пъстри брошки и гердани.
„Съвременните българки се научиха да уважават украшенията от бабините ракли и ние, майсторките от „Седянка”, им помагаме да бъдат красиви и оригинално да украсяват домовете си“, казва Бистра Николова.
В любимото си Велико Търново отново бе и пловдивчанката Галя Стойчева, за да покаже уникалните си бижута, изплетени от сребърни и златни нишки с техниката на дантелата кене. Пазителката на традициите впечатли с изящни обици, пръстени и колиета. Фини бродерии в бижутата си представи и рекламистката от Самоков Ани Йовева. „Поставили сме си предизвикателство да вградим дантелата в обувките и в чантите и ще го направим“, категорични са двете жени.
На посетителите на изложението на работилница „Седянка“ направи впечатление, че един младеж непрекъснато сновеше между майсторките. Оказа се, че това е новият им ученик – 19-годишният македонец от Битоля Петър Зайковски. Той е третият чужденец след испанец и полякиня, който на място и в автентична среда във Велико Търново учи български занаяти. „Интересно ми е и започвам да се уча да шия цървули с мъжете от клуб „Традиция”. Ще усвоя и тъкането на стан, и плъстенето“, споделя ентусиастът от Македония.
Обучението на чужденците е по проекта „Знаме” за запазване автентичността на занаятите в различните страни. Тази година в старопрестолния град, за да изучават българските традиции се очакват да пристигнат една чехкиня и двама германци.
