Той опява и погребва първия убит в сраженията в Дряновския манастир
Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска
В четата на Бачо Киро и поп Харитон има 4 свещеници: поп Гавраил – природен брат на Бачо Киро, поп Стефан от с. Михалци, поп Петър Драганов от с. Дичин и поп Балчо Колев от с. Вишовград. Отделно в нея е и петият войвода – поп Харитон.
Балчо Колев от рода Балеолу е роден в с. Вишовград през 1836 г. в заможно за времето си семейство. Той е един от почти неизвестните ратници за нашата свобода и за него трудно се събират данни. Според сведение на прот. Д. П. Мусински заможността и имането на семейството блазнело тамошните турци, които често го нападали и плячкосвали. По тая причина семейството напуска селото и се преселва в Севлиево.
Тук Балчо учи занаятите тенекеджийство и джамджийство. Но заради буйния си нрав и връзките му с бунтарски настроени младежи турците го заплашват и той заминава в манастир до Стара Загора. Там се научава на четмо и писмо, а после постъпва в Априловската гимназия на Габрово, където получава висока култура.
В това време сключва църковен брак с дъщерята на габровеца Илия Видимлията. Вече семеен, се връща във Вишовград, където преди него са се завърнали и родителите му. Тук той отваря кръчма, като работи и тенекеджийство и джамджийство. След около 9 години оставя кръчмата на жена си, а той става учител. В килийното училище към храма „Св. пророк Илия“ той въвежда нов метод на преподаване, премахва наустницата и псалтира, въвежда светски предмети.
Около 1867-68 г. се ръкополага за свещеник и служи в селата Вишовград и Еман, като от даскал Балю става поп Балчо.
На 23 април 1871 г. той основава при местния храм „Св. пророк Илия“ дружество „Селска любов“ – нещо като спомагателна каса, в което участват 40 души съоснователи. Касата отпуща заеми с лихва на обща сума 6682 гроша. Това дружество просъществува докъм 1874 г. като прави събранията си в поп-Балчовия дюкян.
Местният революционен комитет вероятно е създаден след идването на Стефан Стамболов в селото през 1874 г. или през 1875 г., когато тук отсядат Георги Измирлиев и Христо Караминков, като вторият престоява 4-5 дни и нощем събира и подготвя въстаници от селото. Това става в мазето на поп-Балчовата къща, където се събират комитетските хора и за председател избират поп Балчо. Както в дюкяна му, така и в дома му отсядат минаващите от тук революционни дейци.
В неговия дом, по-точно в сайванта (плевнята), се събирало и криело оръжие и барут. Веднъж над дома му надвисва грозна опасност. Неизвестен родоотстъпник подшушва на турските власти, че у „папаз Балчо“ има оръжие. Било към края на зимата на 1876 г. В Горин турчета (дн. Бяла черква) пристигат двама турски „жандарми“, като привечер се отбиват в местната кръчма. Като се попочерпват, „развързват си езиците“ и казват, че пътуват за Вишовград у папаз Балчолу.
В същото време в селището има тайна „полиция“, основана от Бачо Киро, която слухти и следи действията на османлиите, да не стане някаква „поразия“ за делото. Узналите за намеренията на заптиите „агенти“ съобщават на поп Гавраил (брат на Бачо Киро), отговарящ за оръжието на революционните комитети в Белочерковския край (определен за това още от самия Ангел Кънчев, който основава в 1872 г. с Миткалото местния комитет).
Поп Гавраил не губи време, облича се по-дебело и в зимния студ прегазва р. Росица и през урви и преки горски пътеки стига до Вишовград посред нощ. Двамата с поп Балчо успяват да укрият оръжието и барута. И когато турците пристигат, те обискират къщата и плевнята, но не намират нищо. Така революционният комитет, поп Балчо и оръжието били спасени.
За качествата на поп Балчо като обичан и почитан свещеник Петко Франгов върху последен лист на минея за юни на Вишовградската църква записва: Той беше свещеник, но не прост свещеник, а доста развит и истински син на България“.
На 27 април 1876 г. след обяд поп Балчо е уведомен от специален куриер, че на събранието в Мусина е взето решението сборната чета да се събере там на другия ден, за да тръгне към Балкана. Вечерта поп Балчо съобщава на момчетата да се готвят за през нощта, но се оказва, че някои от тях са закарали агнета и ярета за продан в Търново, други в Дряново, а трети са по кошарите в полето.
Като „капак“ се отмята и касиерът на организацията Иван Радев и така от записаните 32 човека на пункта в м. Голиш се явяват само шестима „комити“ – 5 от тях членове на касата, а трима са от рода Балеолу: поп Балчо Колев, брат му Рачо Колев и техният първи братовчед Никола Радев и другите: Гено Маринов, Симеон Събев и Колю Недялков, който бил най-млад от всички – през зимата се оженил, а през пролетта тръгва с четата.
Шестимата от Вишовград тръгват по пряк път и стигат рано в Мусина. Тук на 28 април 1876 г. се сформира сборната чета на Бачо Киро и поп Харитон като най-многобройни са белочерковци – 103, ядро на четата.
Когато дружината наближава Дряновския манастир, пътят й напред е пресечен от турска потеря и тя е принудена да остане в манастира. Поп Балчо е член на военния съвет и десятник. В тревожния момент войводата поп Харитон дава заповеди за заемане на позиции извън манастира. Според игумена Пахомий поп Балчо пръв получава от войводата „нареда“. Петко Франгов пише за това следното: „Нарежда: поп Балчо с 10 души да отиде под скалите „Момерини пещери“ (към манастирското лозе), за да попречи на настъплението на потерята, идеща от към с. Цинга“ .
И точно тук са дадени първите изстрели при Момерини пещери от страна на турците, стрелящи по Балчовата позиция. Било на 29 април. През нощта всички трябвало да влязат в манастира, само Христо Караминков останал с хората си извън оградата, а по-късно и той се промъква в обителта.
Сраженията от ден на ден стават по-сериозни. Първият убит е белочерковец. Франгов пише: „1 май, събота. В този ден умре от неприятелски куршум Илия Марчев (един от четиримата синове – четници на дядо Марчо от Бяла черква, б.а.) от нашето село... свещеникът Балчо Колев от Вишовград го опя в една скрита стая и го погреба близо до магерницата“. Вероятно това е било единствено погребение!!!
Същият ден отгоре – откъм високите скали, един османлия се провиква (явно е знаел кои са водачите от въстаналите села): „Даскал Киро, поп Стефане, поп Балчо, даскал Тодоре (Лефтеров, б.а.), Авраме, излезте!“. Както е видно, тук е споменат и поп Балчо.
На два пъти към четниците са отправяни призиви да се предадат – един път от дряновските чорбаджии, втори път от бригадния генерал Фазлъ паша, който заплашил, че ще разруши манастира.
В писмените откази на въстаниците да се предадат има подписите на членовете на военния щаб, тук е и подписът на поп Балчо. Тогава Фазлъ паша пуска в ход оръдията „Фон Круп“, които масирано бомбардират манастира, разрушават го и накрая го запалват...
Преди фаталния 9 ден (7 май), ден на героична отбрана, младият даскал Петко Франгов бил в една стая с поп Балчо. Той пише в своите мемоари: „Свещеник Балчо Колев от с. Вишовград имаше 40-годишна възраст. Смел, решителен и народомилеющ патриот бе той. Той напълно потвърди евангелското: „Пастир добрий душу свою полагает на овци!“.
От 28 април до 7 май вечерта същата година бяхме с него в една от манастирските стаи по време на сраженията, от гдето стреляхме, затулени зад каменни дебели плочи. Той ме караше да държа всекидневни бележки, като ми казваше: „Пиши, даскале, пиши какво става всеки ден, какво става с нас и пъхай под дюшемето (пода). То ние ще умрем тук, но поне, които останат да четат поколенията след нас, ако се намерят тия вележки после, да видят какво е ставало всекой ден тук и какво сме преживели“. Записах колкото можах и завирахме заедно с него бележките си между таванските дъски горе и долу под дюшемето“.
Знае се, че след ослепяването на поп Харитон следствие на взривилия се барут, за войвода е избран руският офицер българин Петър Пармаков. Пламналият манастир трябвало да се напусне и в тъмната дъждовна нощ на 7 срещу 8 май Пармаков повежда всички живи останали четници през манастирското лозе. Но попаднали на аскер, започва страшен бой, в мрака не се знае кой кой е. Нанякъде се отделили около 40 души, но после ги посекли башибозуците.
Преди това се образували групи от четници, които трябвало да преминават една след друга напред през вражия обръч. В девета група водещ бил поп Балчо с брат си Рачо и още 6 души. Но в боя загиват Пармаков, Димитър Русчуклийчето и още други, незнайно в мрака кои. За поп Балчо Франгов пише: „При излизането от монастира бяхме заедно, но после вече не се видехме. Вероятно той е загинал с 40-те души заедно“.
Поп Балчо оставя двама синове: Димитър и Боян. Димитър имал дъщеря Кера (по съпруг Данчева), а потомък на Боян Балев е известният математик академик Борислав Боянов. От рода Балеолу е и Нали Данчева – Балина.
На хълма Голиш, откъдето са тръгнали шестимата, има паметник, както и на русите, които след Бяла черква спрели там – предния отряд на ген. Гурко.
На централния площад във Вишовград, наречен „Поп Балчо“, е поставен мемориал от черен мрамор в квадратна форма, върху който е нарисуван портрет на свещеника. Пред него винаги има свежи цветя от признателните вишовградчани.
