Пътят на дружината на Арбанасчето до върха – от Кушбунар до Вратника и Сатма чешма
Автор: Стоян Калпушков
В средата на февруари 1876 г. в Сливен пристигат апостолите Георги Икономов и Стоил войвода от с. Инже кьои (дн. Стоил войвода, Новозагорско). Икономов има за задача да подготви в родния си град идването на главния апостол Иларион Драгостинов и помощник апостола Георги Обретенов.
След погрома на Старозагорското въстание през 1875 г. Сливенският революционен комитет замразява дейността на местната организация. С идването на Андон Кутев, след емигрантството му във Влашко, комитетът се съживява. Родната къща на смелия патриот става център за дейността му. За председател е избран Нано Господинов, а за членове – Георги Киряков, Димитър Кукумивков, Димитър Събев и др.
Междувременно Георги Икономов е издирван от турската полиция в Сливен и затова се прехвърля в Панагюрския революционен комитет.
На път за Сливен, градът на вехтите войводи и център на Втори революционен окръг, Иларион Драгостинов се отбива в родното Арбанаси, за да види близките си. „И жален час беше“ – отбелязва сестра му Евгения. Баща му взема наниза жълтици от майка му и му ги подава с думите: „Вземи, сине, това за народното дело. Да ти помага Бог и света Богородица да те пази!“. Майка му Елена целува сина си по челото. Сълзи овлажняват очите й – Иларион ги успокоява. В късната вечер снежната буря заличава стъпките му.
На 27 март 1876 г. той пристига в Сливен и отсяда в дядо-Тодювия хан в Клуцхор. Свиканото събрание на комитета продължава три часа. Подготовката за въстание в Сливен се съживява.
Иларион Драгостинов и Коста Тотюв, посещават Ямбол и се срещат там с Георги Дражев, председател на местния революционен комитет. Главният апостол остава много доволен от подготовката на въстанието. По същото време Георги Обретенов предприема обиколка из селата западно от Сливен. Нено Господинов и Никола Киряков са из някои сливенски села, а Д. Кукумявков и Д. Събев кръстосват Котелския край.
На 19 април Стоил войвода с няколко съзаклятници се отправя в планината да организира въстаническа база – за укриване на оръжието и заплашените от арести комитетски хора. В престрелка между потерята и четниците, водачът на турците Али Байрактар е повален от точния му изстрел.
Положението все повече се затяга. Сливенският комитет настоява датата на въстанието да бъде отложена. Според Иларион и Георги Обретенов иначе ще се стигне до пълен провал.
Нощта на 2 срещу 3 май е решаваща. В къщата на Андон Кутев знамето е ушито от Петрана Обретенова, сестра на Георги Обретенов. То е развято и всички присъстващи го целуват. За Кушбунар потеглят 12 души – трима от тях не са от Сливен – Иларион Драгостинов от Арбанаси, Ге-орги Обретенов от Русе и Георги Колев от с. Кортен, Новозагорско. В местността Котелски лозя четата е посрещната от Стоил войвода. Всички са отправят към Хайдушкото сборище.
На 3 май преди пладне от Ямбол начело с Георги Дражев пристига група от петима момци, водена от Стефан Серткостов. Веднага е създадена обща чета. За неин ръководител е избран Стоил войвода. Иларион, Георги Обретенов и Дражев образуват военен съвет. Политически ръководител си остава Иларион Драгостинов – Арбанасчето. Очакваните от Сливен, Ямбол, Котел, Карнобат и селищата четници обаче не идват.
Настъпва свежото пролетно утро на 6 (18) май. Четниците са строени с лице към слънцето. „Свалете калпаците“ – казва Иларион Драгостинов. В този миг изваждат и развяват знамето, като избират Стефан Серткостов за знаменосец. Четниците минават и целуват пряпореца под кръстосаната сабя на Иларион и пушката на Стоил войвода. Оттук, от Кушбунар, започва пътят на четата по живите въглени на борбата.
Иларион Драгостинов и Георги Обретенов са облечени в хусарски униформи, а Стоил войвода е в хайдушка премяна. Четата нощува в местността Голямата могила.
На 7 (19) май слънцето облизва белотата на върховете. Четата навлиза в чисто българското Нейково. Нейковци вече са въстанали. Пред забитото знаме на мегдана в празнична премяна с изнесените хоругви отец Никола заклева новите четници. От селото, начело с Дали Ради, са тръгнали 30 юнаци. Преди обяд четата влиза в Жеруна (дн. Жеравна). Щом ги виждат, турците хукват да бягат. Поп Тодор благославя новото дело. Васил Дойнов слага барут в шепите на четниците с думите: „Когато гръмне, не са плашете“. Денят преваля, неочаквано завалява студен дъжд, който преминава в лапавица.
Нощта на 8 (20) май дружината прекарва в кашлите зад Костен дол. Чакат се нови четници и тези, изпратени в Нейково за храна, но никой не идва. На следващия ден 9 (21) май четата тръгва към Нейково. Времето е студено и мрачно. От Търговище до Сливен турската власт съобщава, че в Нейково и Жеруна е имало бунтовници. От голия хълм Дъгата поляна и от дъбовата гора Адън кория ги посреща пушечна стрелба. „Кринката“ на Иларион и Стоил и „Берданата“ на Георги Обретенов отговарят с честа и точна стрелба. Сражението трае два часа. Георги Обретенов и няколко четници прикриват изтеглянето на дружината към пролома на Нейковска река. В местността Пожара е второто голямо сражение – в него участва и конница. В Сукбунар пада убит Георги Обретенов.
Иларион взима пушката му и със сълзи на очи се прощава с приятеля си. Ранен е Стоил войвода. След последния куршум Дели Ради излиза с нож и е повален от куршумите на потерята.
Четата се разделя на групи. Най-голяма е тази на Стоил войвода – с него тръгват Иларион, Георги Дражев, Стефан Серткостов. На 9 срещу 10 май те виждат запалените огньове на потерята и аскера, които чакат утринта, за да унищожат шепа мокри, изгладнели, изтощени четници. Падналата мъгла обаче им помага да се измъкнат от преследвачите.
Те достигат Кална усоя, близо до прохода Вратник. В завързалата се престрелка пада убит Иларион Драгостинов, загива Стефан Серткостов и други четници. Стоил войвода ридае неутешимо – няма го Арбанасчето, отишли са се верни другари. На 11 (23) май останалите живи четници – измъчени, гладни и отпаднали, попадат в плен.
Стоил войвода отказва да го водят в Сливен. До Сатма чешма го обезглавяват. Побиват на колове главите на Иларион, Стефан, Стоил и други четници. Взимат им дрехите, а труповете изхвърлят.
Така в сражения загиват 17 бунтовници, обесени са 10, а 13 са изпратени на заточение.
Но те остават безсмъртни – вечно живи, духовното имане в огърлицата на българския корен. Незнайни, но вечни образи в майчиното сърце на татковината си България.
