Провокации и тормоз тровят живота на достойни генерали като Петър Вранчев, Владимир Стойчев, Тодор Тошев, Христо Мархолев и много други
Автор: Борис Цветанов
Продължение от миналия брой
Изключителен интерес за шпиономанията и завистта на ДС към успехите на РО (Разузнавателно отделение към Щаба на войската), представляват пет доклада до генерал Вранчев на подполковника от военното контраразузнаване Кирил Косев. Става въпрос накратко за: доклад за недобрите отношения на ДС, доклад за враждебната кампания на ДС, за личното отношение към самия него от страна на ДС, доклад за опитите да се вербува негов групов началник и доклад от май 1946 г. за опитите да бъде завербуван за тяхната тайна служба.
Това е същият бъдещ генерал, който почина наскоро на 97-годишна възраст и който добре познавах като съгражданин на съпругата ми. Непокорството на Косев е пословично и той е единственият разжалван противозаконно и противоуставно от недоразумението върховен военнокомандващ Желю Желев. Години по-рано бе изхвърлен от МНО, като му бе даден срок 30 минути да напусне сградата (това става по Живково време), където бе началник на политическото управление, а преди това и заместник-министър.
Но и това не е всичко, както се казва в една реклама. През 1947 г. ДС е извикала подкрепление от Големия брат. На помощ на динозавъра пристига не кой да е, а Вячеслав Меркулов, заместникът на Берия, специалист по чистките. Кирил Косев ми е разказвал (при това през 1980 г.) как Меркулов нахълтва в кабинета му с изваден пистолет, опира го в слепоочието му и заповядва веднага да опише, че генерал Вранчев е агент на английското разузнаване, който искал да го вербува. Младият тогава 28-годишен мъж хладнокръвно му отвръща: „Аз съм български офицер и заповеди мога да получавам само от български военнокомандващ. Когато отида в СССР и съм със съветски пагони, друга работа“.
Меркулов няма да забрави унижението и много скоро Кирил Косев ще бъде разследван от ДС като английски шпионин. По време на така наречените демократични промени отдавна забравеният писач Димо Димов наклепа генерала за това, че през 1946 г. участвал в изтезаване, измислици и дори убийства на офицери – нещо, срещу което и той, и Вранчев се биеха като спартанци. Докато бащите на новите агитпропи бяха тия, които провокираха и си измисляха какво ли не за офицери, някои дори гонеха горяни...
Разбира се, вече е трудно да се разплете докрай кълбото. Дори генерал Васил Зикулов, най-дългогодишният началник на военното разузнаване, споделя с огорчение: „Поради изминалото време, състоянието на архивите и съществуващите ограничения... не беше възможно да изясня всички обстоятелства... Възможно е и в членове на групата Х11 да са настъпили промени, както и при някои обстоятелства да са били превербувани.“
В основното обаче Зикулов е сигурен: „Успехите на военното разузнаване поставят в неблагоприятна светлина ДС в очите на висшестоящите инстанции. В МВР, успоредно с военното разузнаване, се създава орган за работа сред военнослужещите. Отговорни работници от ДС вербуват служители от РО като ползват заплахи, изнудвания, обещания...
Стремежът е да се постави под контрол войската. Това е подклаждано от съветските органи за сигурност. Там вече управлението за контраразузнаването „Смерш“ на армията е било поставено в състава на новосформираното министерство на Държавна сигурност“.
Натискът е неистов, включително и от Политбюро. Военното контраразузнаване временно преминава под ръководството на ДС.
Именно по това време са „разкрити“ големите военни конспирации като „Цар Крум“ и „Военен съюз“. У нас е въведено Московско време, разбира се побългарено. Развихрят се стари познайници от наши публикации като Руси Христозов, Баче Зеев, Марин Гинев, Никола Дворянов и цялата им компания, специализирана в инсценирани следствия.
Под лупата на ДС (фондовете на архива на Комисията по досиетата – 3, 10, 13 и други са пълни със стотици архивни единици) са поставени достойни офицери като Дамян Велчев, Владимир Стойчев (досие „Коняр“), героите от Девети септември Тодор Тошев, Крум Лекарски, героичният пазител на параклиса с тленните останки на цар Борис III – Христо Мархолев (за него в досие „Мухльо“ ДС ще спретне „откритието“, че бил любовник на царица Йоана) и много други.
Най-драматично е положението на генерал Петър Вранчев. Отстранен от поста си, на 3 септември 1948 г. той е изключен от Партията, уволнен от армията, на 6 октомври е арестуван и прекарва 341 дни в ареста. За специалния режим там пише в документ от архива на Комисията, където четем: „При следствието тактиката на следователя да бъде твърда.... да се говори за семейството му, че ако иска да го види, трябва да признае престъпната си дейност... Да се принуждава да стои прав с лице към стената, с болезненост до припадък... Да се нарича престъпник, шпионин, враг на народа, заговорник... Разпитите да се водят нощно време... да не се оставя да спи дори 6 часа... да се подложи на специална храна...“
Най-настървен е майсторът на инквизиции и измишльотини, директор на ДС, Руси Христозов. Иначе в доклад до Политбюро той се кълне в ненарушаване правата на подследствения и едва ли не, че следствието протича в задушевни беседи на следователя с Вранчев. Днес всякакви писачи пригласят на оперетите на сина на Христозов и изкарват джелатина честен патриот и вода ненапита. Но той е, който нанася нокаута на военното разузнаване. „Съвършено ясно е – пише той до Политбюро – и безспорно, че така наречената от генерал Вранчев агентура на Х11 е създание на американската разведка (нещо да ви е позната терминологията, б.а.) умело зашифровала се в Щаба на войската“.
Христозов има дълбоки лични мотиви да ненавижда Вранчев. Генералът му е посочил вратата при опита му да „превземе“ РО с думите: „Ти не знаеш ли старото правило, че жандарин не може да арестува военен, но военен може да арестува жандарин?! И да си мислиш, че аз ей така ще дам над 8000 досиета на военни разузнавачи и контраразузнавачи, служили на България от създаването на военното разузнаване?!“.
Не ти ли напомня това, читателю, на една добре позната ситуация от наше време – битката на генерал Васил Зикулов с милиционерските разбирания на хора като Методи Андреев и всякакви съчинители на тъпи закони, свързани с разсекретяването на архивите и апетита към архива на военното разузнаване. Историята, както знаем, се повтаря. Само че сега побългаряваме не Московското, а Брюкселското време.
След ареста на Вранчев е разгромена преди всичко агентурата Х11. Цялото РО ще навлезе в дълбока криза. Ще бъдат арестувани всички близки до генерала военни. Ще бъде арестуван и споменатият във връзка с големия шанс чрез архива на Павел Павлов да бъдат разкрити агент-провокатори в редиците на висшия ешелон на БКП (тогава БРП) Стоян Заимов.
През 1956 г. един друг непокорен генерал – Иван Бъчваров, ще каже: „В продължение на няколко години основният команден състав на армията беше морално смазан. На 80% от бившия команден състав бе обявено политическо недоверие“. Сам Петър Вранчев след години ще сподели с Радой Ралин, че подставени лица на ДС провокирали тия офицери, „за да се провери дали са лоялни на властта“.
Инсценировките на Руси Христозов и компания успяват да заблудят дори свестни хора от ДС като Стефан Богданов. Възмутен от инквизициите над Петър Вранчев, той предлага: „Пратете го да продава книги, той това умее“. Още преди реабилитацията си през 1956 г. Вранчев ще оглави Държавното военно издателство и една от големите му заслуги към българския читател е, че върна най-четения криминален жанр – забравен и анатемосан от литературния касапин Младен Исаев. Първата българска книга криминале в издателството бе на Георги Марков – „Цезиева нощ“.
ami minali vremena kogato balgaria beshe podshinena satelitna vasalna na bivshata savetska imperia sega sme vasalni satelitni podshineni na sajusnite slushbi na nato i evrosajusa
az ne sam i neshelaja da bada ofizialen nositel i pasitel na ofizialni tajni
i vsjakakvi fantasii sprjamo mene sa ,,,kranke wunschfantasii,,,no taj kato i spored konstituziata na republika balgaria vseki ima pravo i na svobodni i promenlivi mnenia i da ima kolkoto si iska i moshe znania pravni targovski otbrana samootbrana moda religia bishuterstvo gotvarstvo mineralogia arheologia
paleologia istoria geografia pflegografia ginekologia urologia shamanisam meditisam i drugi znania to az shivjah i kato mnogo balgari po sveta koito se zaradvaha na kraja na studenata vojna kato milen velshev ,georg ganshev na zapada no shenen kato germaneza za germankata gerda s balgarski proishod gospodin zografski bog da go prosti i sam sas statut ot onaSSis do onanis
ot mickey mouse do rishard lavskoto sarze ot cincinnatus do pilatus .
ot mojsej do odiSSej i persej i predposhitam da delja horata ne na religii partii narodnosti a ne prijateli i ne prijateli .prijateli sa tesi koito kato mogat pomagat ako e nushno bez uslovia ,bisnes prijateli pomagat no iskat neshto v zamjana a tesi koito postavjat iznudvashti uslovia ne sa prijateli a iznudvashi zatova ne iznudvam no ne moga da dam nito 25 nito 45 nito 13 nito drugi nomera dokato ne polusha predvaritelno peshalbi ot koito sam dovolen ,dokato ne sasdam ljubimo mnogodetno semejstvo s ljubimi sheni i shte bade mnogo protivopokasno za tesi i svarsanite s tjah srukturi ,organisazii koito me iznudvaha i iznudvat da mislja i razreshavam protivopokasni za mene rodnini prijateli problemi osobeno ako ne sa v moj interes i sa protiv mojata savest
